Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

“Матрицата: Възкресения” доказва, че поредицата не биваше да възкръсва

Легни си, Нео, и дано повече никога не те будят, стари приятелю Снимка: Alexandra Films
Легни си, Нео, и дано повече никога не те будят, стари приятелю

"Събуди се, Нео" - това гласеше надписът, който се появи на монитора на хакера Томас А. Андерсън, по-познат като Нео, в първия филм "Матрицата" през 1999 г.

"Лягай си, Нео, и повече никога не се събуждай" ми се иска да кажа на любимия персонаж през 2021 г., след като вече съм гледал "Матрицата: Възкресения".

Този четвърти филм от поредицата чисто и просто нямаше основание да съществува. Но ето че в епохата на франчайзите и безкрайните продължения Warner Bros. решиха, че няма да оставят "Матрицата" да почива в мир, а ще реанимират трупа ѝ и ще се опитат да изкарат пари от него.

Резултатът е една двучасова обида за оригинала, която оставя горчив вкус в устата, гаден сигурно толкова, колкото и кашата, която ядяха на борда на "Навуходоносор". При това обида, дело на един от създателите - Лана Уашовски, тук режисьор и съсценарист.

"Матрицата: Възкресения" не е способна да разтърсва и впечатлява като онази отпреди 22 години. Напротив, постижение ще е, ако се окаже способна да накара хората да я запомнят за повече от седмица.

Разочарованието варира. Особено силно е, ако наскоро си изгледал оригиналната трилогия (въпреки слабостите на "Презареждане" и "Революции") и си имал високи очаквания. Без очаквания пак нагарча заради пропиления потенциал.

"Възкресения" може дори да бъде приемлив за тези зрители, които не очакват революция в киносалона, а "просто поредния филм". И ако нямаше "Матрицата" в заглавието, ако не му тежаха очакванията от миналото, вероятно наистина можеше да бъде "пореден приемлив филм".

А за да не бъде развалена нечия изненада, разделяме този текст на две. Първата му част, която следва след синьото хапче, може да се чете спокойно - в нея няма никакви спойлери.

Какво е "Матрицата: Възкресения"? Не е нужно да го гледате, отговорът е кратък: един създаден насила филм, лишен от повечето качества на оригинала от 1999 г.

Проваля се основно там, където първата "Матрица" беше най-силна - в сценария, изпълнен с идеи, способни да те накарат да се замислиш за същността на света около себе си.

Трейлърите на "Матрицата: Възкресения" повдигнаха много въпроси - как и защо отново виждаме Нео и Тринити, това наистина ли е "нов Морфей", пак ли е започнала война между хора и машините...

Накараха ни да се чудим какво стои зад тези елементи и как те ще бъдат подредени в едно смислено цяло. Когато видиш самият филм, ти се иска да не си разбирал.

Снимка: Alexandra Films

Четвъртият "Матрицата" е изпълнен с крайно нелогични сценарни решения, след които се питаш "защо?" или направо пляскаш с длан по челото си. Към края си минава дори в режим "Мисията: невъзможна", при това неубедително.

Точно там е постигнато наистина невъзможното: в един момент "Матрицата: Възкресения" доскучава.

Нямаш търпение мъката, гаврата с филма, оставил такъв солиден отпечатък в историята на киното, да свърши, за да излезеш от тази "матрица" и да се върнеш в онази на собствения си живот. Той може би е дори по-вълнуващ - със сигурност е по-смислен - от някои от нещата, които главните герои на този филм трябва да правят.

Снимка: Alexandra Films

Не трябва да бъдем твърде сурови - в основата на "Матрицата: Възкресения" всъщност могат да се открият няколко добри хрумки, включително желанието на сценаристите техният филм да е "мета" (повече за това по-надолу).

Тези хрумки обаче не са били достатъчна основа за изграждането на история, която да оправдае цял филм, а колкото по-напред се движи "Възкресения", толкова повече вони на разложено.

Ако пък за вас "Матрицата" някога е била повече стилни бойни сцени, отколкото философия и добър сценарий, то ще сте още по-разочаровани.

Екшън сцените в новия филм са заснети бездарно, хаотично и нито една от тях не е така запомняща се, както бяха онези в предните три филма.

Тук режисьорът Лана Уашовски и операторите Джон Тол и Даниеле Масакеси демонстрират пълна липса на интерес, че сякаш и на талант що се отнася до екшъна. Няма го онзи перфекционизъм и внимателно изпипване на всеки кадър, довели до легендарните битки и преследвания в оригиналната трилогия.

Снимка: Alexandra Films

В техническо отношение "Матрицата" разочарова изненадващо много. Визуалните ефекти и музиката - други поводи за гордост на старите филми - тук просто съществуват.

През 2021 г. нищо от това, което "Матрицата: Възкресения"" показва на екран, не впечатлява - напротив, изглежда дори неубедително, аматьорски. Музиката е фонов шум - има я, но ще минава покрай ушите ви така, както картините пред очите ви - без да остави никакъв спомен.

"Матрицата: Презареждане" и особено "Матрицата: Революции" също имаха слабости в сценарно отношение, но там техническият перфекционизъм, запазеният визуален и музикален стил носеха удоволствие от гледането.

"Матрицата: Възкресения" дава син екран за грешка дори в това отношение.

След всичко това е време за предупреждение: Скъпи читатели, предстои да ви дадем червеното хапче и да навлезем по-дълбоко в заешката дупка. В следващата част на текста предстоят спойлери. Много спойлери.

Разбрахте ли, че следват спойлери? Добре, да няма сърдити после.

В новия филм са минали 60 години от саможертвата на Нео, това в един момент става ясно. Имало е мир, после "гражданска" война между самите машини. Губи се нещо по-важно - в какви отношения точно са машини и хора днес и защо нова версия на Матрицата съществува.

Вече няма Зион, а нов град - Йо, построен с общите усилия и на двете страни. Там се разпорежда остарялата Найоби (Джейда Пинкет Смит), която, както и повечето персонажи в този филм, е забравила за спасяването на хората.

Някогашната бунтарка вече е консервативен политик и пази безценния си Йо, докато онези живи батерии в новата "Матрица" кучета ги яли.

Снимка: Alexandra Films

В тази нова Матрица в блажено неведение нов живот живее и Нео. Блъска сини хапчета (буквално) като невидял, ходи на психотерапевт и всъщност е отново Томас А. Андерсън - гейм дизайнер, създал хитовата игра "Матрицата".

Точно така, Лана Уашовски и компания са решили да са "мета" и да дадат на персонажите възможност да обсъждат старите филми, сякаш са измислена видеоигра, докато наоколо са наредени фигурки на Нео, Морфей и Тринити.

Филмът е толкова "мета", че в един разговор шефът на Нео (Джонатан Гроф от Mindhunter) обяснява как "собствениците от "Уорнър Брос" (компанията и зад "Възкресения") искат да направят продължение - без значение дали създателите на "Матрицата" са съгласни или не.

Снимка: Alexandra Films

Да, Лана Уашовски чрез сценария на новия филм се оплаква как едва ли не е била притисната до стената да го заснеме. А че желание е липсвало на режисьорката и съсценарист личи.

И тъй като след червеното хапче можем да си говорим по-спокойно за сценария, той е претоварен с препратки към оригиналната трилогия, включително подигравателни реплики за онова, което зрителите харесваха в нея: "хората искат да им гръмне главата", "искат да е свежо и оригинално", "искат още bullet time", "мога да ти предложа истината, бля-бля".

"Матрицата: Възкресения" е като представител на поколението Z, който се присмива на по-възрастните от него, просто защото така е модерно.

Всичко това всъщност можеше да сработи, ако не бяха други проблеми. От безсмисления "нов Морфей", заради който ще ви залипсва стария; през предъвкването на темата за силата на любовта между Нео и Тринити (това не го ли изчерпахме още с първите три филма?); през безцелното завръщане на Смит, но без Хюго Уивинг; до трупането на още повече андрогинни персонажи и акцент върху женската сила, което едва ли ще изненада някого.

Снимка: Alexandra Films

Минута след минута този филм, задушен и без това от много разговори и посредствен екшън, вместо да отговаря на въпроси, трупа все повече такива от типа "как" и "защо".

Как и защо Смит съществува отново? Оставете първия въпрос - твърде много сме свикнали филмите днес да ни изясняват всеки детайл. Вторият - "защо Смит съществува отново" - е далеч по-важен, но отговорът очевидно не е бил ясен и на тримата сценаристи.

Как и защо Нео и Тринити са живи? На "как" е отговорено по един неубедителен, дори леко наивен начин, който изкарва машините едва ли не богове. А защо - защото Лана Уашовски е загубила родителите си и е намерила утеха в това чрез сценария да "съживи" на екран поне двамата добре познати персонажи. Толкова.

Снимка: Alexandra Films

Правилно разбрахте - основна причина да бъде пренебрегнат финала на оригиналната трилогия е, че режисьорката на филма е решила да ползва бюджета като скъпа терапия след загубата на близки хора.

Как и защо "Матрицата: Възкресения" съществува? Ами... многоточие. Аз не знам. Ако някой от вас разбере, чудесно. Не ми казвайте. И без това ще се опитам да глътна синьото хапче и да го забравя.

"Матрицата" като идея доживя да се превърне (още повече) в олицетворение на темата за човека като консуматор и източник на енергия (пари). В случая не машини, а едно филмово студио се надява чрез носталгия да ни върне в кината, за да го "заредим".

Дали ще се разбунтуваме или ще се съгласим на още, и още, и още - това зависи само от нас.

   

Най-четените