Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новият “Батман” е по-различен от всички досега

Бел.авт. Текстът не съдържа спойлери.

В откриващата сцена на новия "Батман", на фона на "Аве Мария", зрителят смущаващо бива поставен в ролята на воайор, който наблюдава семейството от Готъм през прозореца им. Oще тези няколко минути показват, че този филм за добре познатия комиксов герой е различен от всички други до момента. Като визия, атмосфера и дори темпо.

Освен това е най-дългият. Най-мрачният. В известна степен и най-реалистичният, въпреки че е базиран на комикс. Най-психологическият. Но дали е най-добрият?

Подобни титли винаги са субективни, но спокойно можем да кажем, че "Батман" (The Batman) на режисьора и сценарист Мат Рийвс определено попада сред най-добрите филми за Батман, заснемани някога.

Това е първият самостоятелен филм за героя от "Черният рицар: Възраждане" (2012 г.) насам. Сравненията както с трилогията на Кристофър Нолан, така и с останалите адаптации през годините, че и с комиксовите филми като цяло, са неизбежни, но вероятно съзнавайки това, Рийвс е поел по друг път още с писането на сценария.

Снимка: Alexandra Films

"Батман" няма нищо общо нито с атмосферата, нито с динамиката на комиксовите блокбъстъри, които се появяват на екран всяка година. Не преследва техните мащаб и пищност, а трите му часа могат да са предизвикателство за някои зрители, въпреки че в това време са събрани развитие на персонажи и обрати колкото за един минисериал.

Много по-подходящо, но също подвеждащо сравнение би било това с "Жокера" (2019 г.) на Тод Филипс, макар двата филма сюжетно да нямат общо и да са напълно самостоятелни интерпретации на герои от комиксите на DC.

"Батман" на Рийвс е уникален за момента филмов поглед към персонажа и една вече позната до втръсване история - за милиардера сирак Брус Уейн, който използва детския гняв от смъртта на родителите си и безкрайното си състояние, за да бори престъпността в родния си град под маската на прилеп.

Рийвс успешно изпълнява целта си този филм да е фокусиран именно върху Брус/Батман (Робърт Патинсън), а не - както се е случвало преди - героят от заглавието да бъде засенчен или изтикан настрани от по-интересните злодеи.

Този Батман, който виждаме на екран тук, е млад, все още неуверен. Смелостта му граничи с безразсъдство, а непреодоляната травма от детството му го кара понякога да се държи като сърдит тийнейджър с единствения му близък човек - икономът Алфред (Анди Съркис).

За две години в сенките на Готъм обаче е научил колко силен съюзник срещу престъпността е страхът. Това е осъзнал и Гатанката (Пол Дейно) - сериен убиец, който се прицелва в най-висшестоящите фигури в Готъм, вадейки по кървав начин мръсните им ризи пред обществото.

Внимателната подготовка и придружените с шифър гатанки, които убиецът оставя след себе си, напомнят на нещо средно между Пъзела от "Убийствен пъзел" и съвсем реалния убиец Зодиак, който остава неразкрит и до днес. Заплаха, с чието разкриване може да се справи само надарен детектив.

А Батман, въпреки някои свои други слабости, тук се доказва именно като такъв. За пръв път филм за героя акцентира така силно върху неговите детективски умения.

Снимка: Warner Bros. / Alexandra Films

Макар да е заложил на няколко места онези Батмоменти, които публиката очаква - запомнящо се влизане, зрелищно преследване, ръкопашни схватки, Мат Рийвс всъщност разказва историята на маскиран отмъстител, който знае как да търси, събира и анализира информация в борбата си с престъпността, а не да разчита само на юмруци и конски сили.

И има защо - Батман трябва да разбули мъглата не само около личността на Гатанката, но и около корупцията, която разяжда Готъм и заради която надеждата за светло бъдеще е изоставила жителите на този град.

В "Батман" Мат Рийвс преплита всичките си вдъхновения, за да създаде нещо ново, нещо свое. Успешно взима малко от мрачната визия на версията на Тим Бъртън от началото на 90-те и търсенето на реализъм, характерно за трилогията на Кристофър Нолан. Крайният резултат е още по-мрачен (до степен, в която в някои сцени не си много наясно какво виждаш) и се старае да бъде още по-реалистичен (доколкото комиксов филм позволява).

За сюжета Рийвс видимо е черпил и интерпретирал идеи от класическия комикс The Long Halloween (и малко от Batman: Year One), а вече спомената истинска история около убиец Зодиак е използвал, за да разглоби до съставни части и след това сглоби в нова, съвременна форма злодея Гатанката.

В атмосферата на филма се усещат и 70-тарските кримита, като насилието тук е по-отчетливо, но и хитро намекнато, за да може зрителят лесно да допълни шокиращите детайли, които не вижда. То изпъква още повече заради иначе меланхоличния, бавен подход към развитие на историята и дългите кадри.

Един от големите въпроси е как се справя Робърт Патинсън с главната роля. Краткият отговор е "добре", поне с оглед на интерпретацията на Рийвс - за един по-млад, все още търсещ себе си Батман. Успешно улавя важна негова характеристика - че Брус Уейн е себе си, когато носи маската и костюма, а истинската "маскировка" е образът на сиракът милиардер.

Робърт Патинсън като Брус Уейн. Снимка: Warner Bros. / Alexandra Films
Робърт Патинсън като Брус Уейн.

В този филм Брус Уейн почти изцяло отсъства - героят все още не е успял да изгради този образ за пред обществото и е погълнат почти изцяло от нощния си живот на отмъстител. Ето защо в сцените без маска Патинсън уместно изглежда дистанциран, сякаш наистина се чувства разголен и в неподходяща среда.

Всеки почитател на този конкретен комиксов персонаж - а вероятно и всеки зрител - има свой любим Батман. Онази интерпретация и/или изпълнение, която му е любима. И макар Робърт Патинсън да не е "моят Батман", може би ще стане такъв за другиго.

Безспорен обаче е потенциалът на тази версия да расте и да се развива, докато достигне по-зрял и завършен вид. Именно търсенето на Брус, конфронтацията с миналото и неговото преодоляване (доколкото това е възможно за Батман) са в основата на целия филм.

Всъщност новият "Батман" се усеща като най-зрелият филм за героя, в чийто център обаче стои неговата най-незряла версия.

Отвъд Патинсън най-силно впечатление в актьорския състав прави Колин Фарел, който напълно изчезва под грима и акцента на Пингвина. Фарел е впрегнал силите на вътрешния си Джо Пеши, докато играе гангстер средно равнище и на моменти е най-развлекателното нещо в иначе напрегнатата лента.

Зоуи Кравиц като Селина Кайл. Снимка: Warner Bros. / Alexandra Films
Зоуи Кравиц като Селина Кайл.

Зоуи Кравиц не е Мишел Пфайфър, но нейната Селина Кайл/Жена-котка по подобие на Батман все още е в началото на своя път. Въпреки това има много по-солидно място в сценария от онази версия на героинята, изиграна от Ан Хатауей в "Черният рицар: Възраждане". От своя страна, Пол Дейно, макар и скрит зад маската на Гатанката, ще ви накара да забравите карикатурната версия на Джим Кери от "Батман завинаги" (1995 г.).

Известно разочарование е лейтенант Джим Гордън, тук изигран от Джефри Райт ("Западен свят"). Той е по-скоро фонов персонаж, който осигурява достъп на Батман до местопрестъпления и се диви на детективските му разкрития. По този начин Рийвс някак е пренебрегнал значимостта на Гордън, върху която Нолан успя да акцентира с изпълнението на Гари Олдман.

Това обаче е една от много малкото слабости в този иначе много добър филм. Филм, който впечатлява зрението и слуха - от зрелищната сцена с автомобилното преследване до битка в коридора, сякаш вдъхновена от края на Rogue One.

Филм с богат сценарий, който въпреки комиксовия си първоизточник се старае да е толкова реалистичен, че да те убеди как случващото се на екрана - корупцията, лъжите, насилието и опитът на нестабилни и отчаяни хора да вземат нещата в свои ръце - е възможен някъде далеч.

И отново - без съмнение един от най-добрите филми за Батман, създавани някога.

"Батман" е в кината от петък, 4 март.

   

Най-четените