Ако обичате заплетените криминални истории, тази новина ще ви хареса.
Холивудската вълна по "студените досиета" с убийства продължава да кипи с пълна сила и след Monster: The Jeffrey Dahmer Story на Netflix и "Стълбището" на HBO Max, стрийминг услугата Hulu ни хвърля към история с лабиринт от жертви с неясен извършител.
Става дума за филма "Бостънският удушвач" (Boston Strangler), който в България може да се гледа през платформата Disney+ от 17 март.
Мъчителният за разгадаване трилър разказва за убийствата на 11 жени в Бостън през перспективата на двете журналистки, които изваждат случая на светло. Кийра Найтли влиза в ролята на Лорета Маклафлин, разследващ журналист за вестник Boston Record American. А Кари Куун играе Джийн Кол, нейна колежка от същото издание.
Двете заедно свързват неразкритите към онзи момент серийни убийства на жени, загинали по сходен начин - удушени с чифт копринени чорапи. Те поставят пред общественото мнение и личността на, кръстеният от пресата, Бостънски удушвач, пришпорвайки полицията към крути мерки.
Историята ни изпраща в 60-те, когато за период от 2 години са намерени телата на 11 жени. Макар че полицията не е сигурна дали извършителят на престъпленията е един и същ човек, хората са убедени - това е почеркът на Бостънският удушвач.
Всяка от жертвите е убита в дома си, всички са подложени на сексуално насилие и са задушени със собственото им облекло. По апартаментите им не е имало следи от влизане с взлом, заради което полицията предполага, че жените са познавали нападателя си и доброволно са го пуснали да влезе.
Въпреки че до днес не е съвсем сигурно, мнозина вярват, че Бостънският удушвач е Албърт Десалво. Той се признава за извършител, макар че фактите около разследването сочат към неговата невинност.
В паниката, обзела Бостън между 1962 г. и 1964 г., се наблюдават някои общи белези, но и някои сериозни разминавания, които навеждат полицията на мисълта, че убиецът не е един.
На първо място е широкият възрастов обхват на загиналите. За разлика от много серийни убийци при Бостанския удушвач няма точен профил на жертвата. Нападнатите са жени между 19 г. и 75 г. с различен социален статус, раса и семейно положение.
При някои от телата не е откривана семенна течност, което буди съмнения, че не всички жертви на удушвача са изнасилвани. В някои случаи местопрестъплението е старателно претършувано, в други - само отделни вещи на убитите липсват.
От дома на 68-годишната Нина Никълсън например са изчезнали само часовникът и тефтерът ѝ с адреси. Докато апартаментът на 55-годишната адвокатка Анна Сленсър е обърнат с краката нагоре с видима цел - нейният метален сейф, който така и не е отворен.
Но полицията открива и притеснителни прилики - всяка от убитите жени е била удушена. В голяма част от случаите - с копринени чорапи, но при някои от жертвите са използвани също връзка на халат, парчета плат и бельо.
Най-любопитното обаче е, че не са намерени следи от взлом, което означава, че жените сами са пускали нападателите в домовете си. Това вече е трудно да се обясни. Защо предвид цялата истерия в медиите около Бостанския удушвач толкова жени доброволно са отворили вратата на непознат? Може би защото не е бил непознат?
Месеци наред детективите са в безизходица. Опират дори до услугите на екстрасенс, след като не намират свидетели, които да им опишат потенциалния убиец.
Пробивът идва едва след серия сексуални нападения, за който е задържан 29-годишният Албърт Десалво. Мъж с многобройни арести зад гърба си за влизане с взлом, семеен с две деца, през деня работи оператор на преса във фабрика за гуми.
В началото на март 1965 г. Десалво е заловен, след като изнасилил млада жена в дома ѝ, заплашвайки я с нож. Тя успяла добре да разгледа лицето му и да го предаде на полицията.
Пред разследващите той признава за 400 влизания с взлом и нападенията на 300 жени, но не споменава нищо за убийства. Историята му се дообогатява в килията, която делял с Джордж Насар - главорез, обвинен в показното убийство на служител на бензиностанция.
И досега се предполага, че Насар е предложил пари на Десалво, за да признае за убийствата.
Няколко нощи след ареста му, Албърт отново търси полицията, този път с доста по-щедри описания на престъпното си минало, включващи и 11-те удушени жени от Бостън.
Десалво заявява, че той е Бостънският удушвач и дава детайли за местропрестъпленията и начина, по който са загинали жертвите. В началото детективите му вярват.
Но когато задълбават в доказването на вината му, фактите показват обратното - няма никакви индикации, че Албърт Десалво е зловещият убиец.
Няма очевидци, които да са го виждали около местопрестъпленията, в домовете на някои от жертвите са открити фасове от цигари "Сейлъм", които нито убитите, нито някои от близките им е пушел. А Десалво е бил непушач.
Но най-силният аргумент е, че Десалво е описал факти около убийствата, които са публично известни от пресата. При описанието на малките детайли, които само извършителят може да знае, не се е справил толкова добре.
Процесът срещу него започва на 10 януари 1967 г., като съдебните заседатели единодушно го обявяват за виновен. Надеждите му да бъде изпратен в психиатрична клиника обаче не се оправдават. Десалво е осъден на доживотно лишаване от свобода в щатския затвор "Уолпоул".
Ден преди да бъде прехвърлен той е звъннал на репортер с молбата да разкаже нова версия на историята си. Звучал е отчаяно и е настоявал интервюто да се проведе възможно най-скоро. Същата вечер Десалво е убит.
През 2001 г. неговите близки обединиха усилията си и настояха останките му да бъдат ексхумирани, за да бъдат подложени на ДНК анализ, какъвто не е съществувал през 60-те. Резултатите показват, че Десалво не е участвал в нито едно от престъпленията, за които признава вината си.
Дали е толкова умел, че е успял да скрие ДНК следите си, или в действителност е невинен, и до днес остава въпрос с повишена трудност.
А ако вие имате желание да изпробвате детективските си умения по този случай, пуснете си филма "Бостънският удушвач" в Disney+.
