Покрай трейлъра на "Гладиатор II" от любопитство надникнах към ревюта на върховите корифеи в кино критиката, за да проверя какво са написали за първия забележителен филм на Ридли Скот от 2000 г.
Едва не се удавих в язвителност и порицания.
Преди 24 години масовото компетентното мнение е виело, че Ридли Скот е паднал по очи. Римската империя във филма била неправдоподобна, гладиаторите - клоуноподобни, а в цялата история се ширило надделяване на мускулите пред мозъка и на спектакъла пред интимността.
Смешно е "убийствените" критики да се прочетат сега, защото "Гладиатор" и с неговата "вариететна" перспектива имат по-дълъг живот от аналитичните хули.
Никой не е застрахован от грешки, но при филмовата критика (със самочувствието, че и аз влизам донякъде в споменатото съсловие) до стъпката накриво в оценката почти винаги се стига, когато започнем да сравняваме историческата реалност с измисления филм.
Документалистиката и игралното кино не играят по едни и същи правила, това всеки го знае. Но е неизбежно, когато историческата предпоставка е позната, да я наложим като калъп върху филмовия сценарий.
Гледайте тук трейлъра на "Гладиатор II":
Именно в този инстинкт според мен се корени рецензентската грешка отпреди повече от 20 години, когато колегите са пропуснали страховито добрата история на "Гладиатор", вторачвайки се излишно в историческите подробности.
Ако си спестим търсенето на достоверност в цирковите изпълнения в Колизеума и не пренасяме действията на главните герои в действителността, няма как да не ахнем пред чудовищния разказ на Ридли Скот от 2000 г.
В сърцевината си режисьорът е успял да ни преведе през архитипа за мъжествеността в най-божественото и най-ниското ѝ възможно проявление.
Наративът и лайтмотивите на "Гладиатор" са гладки като коприна. Кинематографията е жива магия, а изпълненията на Ръсел Кроу и Хоакин Финикс са толкова легендарни, че си струва да забравим за момент какво сме учили за Римската империя.
Ридли Скот се е справил фантастично. Дава хляб и зрелища, вплита принципите на стоицизма и провокира колективни молитви да не оплеска втория "Гладиатор", след като сам е вдигнал летвата изключително високо. Залозите вече са големи.
Първият "Гладиатор" е иконостас към това какво трябва да прави и какъв трябва да бъде истинският герой - мъж до мозъка на костите си.
Съвършенството се въплъщава в Максимус (Кроу) - римски генерал, подготвящ се за последната от многогодишните си битки в северните земи на империята.
От първата сцена, в първата секунда филмът заковава безпогрешно арката на Максимус, рисувайки прехода от ръцете му, които галят житните класове, към малкия му ритуал да си изцапа ръцете с кал, преди да ги изцапа с кръв.
Под погледа на император Марк Аврелий Максимус постепенно разгръща вкоренените си по образец лидерски качества.
Той чертае траекторията за нападение на римските войски, не се разколебава във вече взетите решения и когато идва критичният момент на директния сблъсък, Максимус връхлита врага наравно с подчинените си. Не стои отстрани да дава нареждания като някое шефче, а буквално си цапа ръцете.
От другата страна на монетата е Комод (Хоакин Финикс), който събира всички качества на немъжеството. Държи се като разглезено аристократче, няма пряк досег с хората, които се кани да управлява, и страда от болезнено чувство за малоценност.
Комод жадува да бъде харесан първо от баща си Марк Аврелий, след това от сестра си, а накрая от народа си. Но най-отблъскващата му черта е, че надъханият да става следващия император на Рим не знае как да поставя дълга над личните си страсти.
Престъпление е човек като него да припарва до властта. Баща му отлично го знае, но късно се усеща да угаси мераците му за наследство и плаща с живота си за грешката.
От убийството на Марк Аврелий "Гладиатор" изважда две плоскости на мъжеството и двете - сведени до абсолюта.
Максимус е лидерът, който застава начело не заради някаква прищявка, а защото носи качествата, съответстващи на позицията. Генералът изпълнява призванието си, потискайки собствените си желания.
Докато Комод прави точно обратното. За него е важно само какво иска той, пренебрегвайки очевидната истина за капацитета на способностите си. Императорът се е самонавил, че е велик по презумпция, и е готов да смачка всеки, който оспорва измисленото му убеждение.
Съпоставката между главните герои е завладяващо представена под купола на история за отмъщението в три акта: предателство, страдание, разплата.
Ридли Скот никъде не залита, водейки ни към ултимативната цел на Максимус, а на всичкото отгоре прави пътуването зрелищно представление. Режисьорът е в стихията си, когато снима панорамни картини на насилие, защото притежава усета за създаване на динамика, масовост и напрежение.
Знае по колко да даде на окото и ухото, за да налее точното количество емоции в зрителите.
Сцените с първите гладиаторски битки на Ръсел Кроу са сред най-известните кадри в историята на киното, именно защото Скот умее да си служи с камерата и знае как да наставлява актьорите си, за да може всяко тяхно движение и рев да се забие като карафица в съзнанието на зрителите.
Режисьорът е феноменален на бойното поле.
Този му талант посява надеждата, че "Гладиатор II" няма да е пълна катастрофа, каквито бяха "Наполеон" и "Домът на Гучи". Тлее още някаква искрица, че режисьорът няма да се хвърли към върховни повествователни амбиции, а ще се държи за основите.
Към шаблонната по подразбиране история, в която мъжеството се излива без излишни фойерверки и позьорщина.
ПРИСЪДАТА за "Гладиатор": 5 от 5 кафенца
Филмът "Гладиатор" е наличен в стрийминг платформите Netflix и SkyShowtime.
