Трудно мога да се сетя за по-благодатна година за киното от 1994 г. За 12 месеца в киносалоните се изсипват повече фантастични заглавия, отколкото сме гледали през последното десетилетие.
Говорим за "Изкуплението Шоушенк", "Криминале", "Форест Гъмп", "Цар Лъв", "Маската", "Четири сватби и едно погребение", "Гарванът" и спирам дотук, преди неизбежно да сте се удавили в носталгия.
Единодушно може да се съгласим, че днешното кино не е като едно време, но правилото има своите недостатъци. И мога да ви дам прекрасен пример за това - отношението към черната комедия "Убийци по рождение".
Излязъл през "златната" 94-та под режисурата на Оливър Стоун и сценария на Куентин Тарантино, "Убийци по рождение" е брилянтно заглавие, което нито деведесетарската публика, нито деведесетарската критика оцениха по достойнство.
Историята не се вписа с вкуса на тогавашни кинозрител, а темите в нея дойдоха твърде цинично на кинокритиката, която не бе свикнала с шеги по теми като сексуалното насилие в семейството.
Около филмът кипят купища скандали още преди да бъде достъпен за масово гледане.
Славата му е толкова отровна, че филмовият фестивал в Кан отказва да го включи в програмата си, а фестивалът във Венеция го прожектира със свито сърце, тъй като из пространството вече се носи зловонно целокупно възмущение от "Убийци по рождение".
Реакцията е ярко доказателство, че дори филмовата критика не е пощадена от недостатъка да е подвластна на скрупулите за времето си.
Колкото и големи познавачи да е създало безконечното гледане на филми, аналитичната мисъл остава рожба на средата си. А през 90-те още никой не е достатъчно смел, за да признае, че в обществото се заражда порочна мода, която ще достигне своя зенит през следващите десетилетия.
"Убийци по рождение" обаче я улавя в пълния ѝ блясък и я представя, без да морализаторства или да ѝ търси оправдание. Чисто и просто е история, която хвърля светлина върху зародиша на процеса, който направи от криминалните фигури поп културна сензация.
Началото на бонбонения ужас, в който насилието е смесено с хумора, а екшъна и кръвопролитията - с романтиката, е поставено от тази феноменална сплав между Оливър Стоун и Куентин Тарантино.
"Убийци по рождение" е вечен филм, който заслужава място сред стожерите на индустрията от 1994 г.
Лентата започва с незабравимата сцена, в която Малъри (Джулиет Люис) приближава джубокса на американска закусвалня по образец, пуска си песен и започва да танцува като опасна каубойка под лукавия поглед на нейния любим Мики (Уди Харелсън).
Тялото на Малъри, движещото се в ритъма на музиката, бързо ѝ привлича нежелана компания - похотлив клиент на заведението се приближава към нея и я обсипва с обиграните си реплики за флирт. Без да осъзнава, че това ще е последният му опит да прави секс с жена.
До финала на песента ситуацията е ескалирала до крайност. Мики и Малъри убиват злочестия ухажор, както и останалите присъстващи в закусвалнята без един. От късметлията, опазил живота си, смъртоносната двойка иска да разкаже публично за тяхната бомбастична касапница.
Желанието да разнасят легендата за себе си е съвсем резонно, тъй като първата среща на зрителите с Мик и Малъри е в пика на тяхната слава. Медиите са се влюбили в криминалните им образи и нищят престъпленията им за публиката със страстна отдаденост.
Убийствата на деведесетарските Бони и Клайд са съблазняваща тема за зрителския интерес. И заради извънредното внимание журналистиката прави нещо, което рядко е правила дотогава.
Фокусира се върху сензационната хроника, която дава предимно пикантерии.
Създава се паразитна връзка между таблоидните медии и най-лошите прояви в обществото, която съществува и до днес.
С филма си Оливър Стоун е хванал точния момент, в който журналистическите материали спряха да бъдат само обществена услуга, а се превърнаха и в доходоносен бизнес.
Във времето на скандалите с фигуристката Тоня Хардинг и преследването на О Джей Симпсън, в началото на 90-те информационното пространство се префасонира, включвайки и броя на гледанията от аудиторията в процеса по създаване на материала.
Рутинният метод по предаване на информация завинаги е нарушен, което отваря нова ниша в медийното пространство - "новини за забавление". И не говорим за обичайните развлекателни статии и репортажи, свързани с кино, култура, хранене и пътувания, а за забавление, което задоволява най-ниските човешки страсти.
Това е забавление в услуга на мръсното подсъзнание, което изпитва садистична наслада от чуждото унижение и от чуждия съсипан живот.
"Убийци по рождение" разголва тревогите на епохата, като я подплатява със странния писателски хумор на Куентин Тарантино. Още тогава той показва способността си да вижда иронията в безскрупулните събития и не пести от таланта си.
Тарантино взима на подбив осакатяващата среда, която извайва характерите на Малъри и Мик, и я представя като комедия. Отразява най-безпринципния период в историята на американските медии като интригуващо токшоу.
Сценарият му е прокаран през умопомрачителната визия на Оливър Стоун, който смесва внушителността на кървавата баня и репортерския ъгъл на телевизионната камера.
Режисьорът е повел карнавал на гротеска, която дава смисъл на израза "знаеш, че не трябва да гледаш, но все пак не може да извърнеш поглед". Виждаме как утайката в човешката цивилизация си проправи път до сцената и си намери публика, която да се наслаждава на изпълненията им.
От там интернет и социалните мрежи само надграждат.
"Убийци по рождение" е разтърсваща визионерска творба, която, за съжаление, не е изгубила своята актуалност. Сензационността все още е широко разпространена, което породи безпрецедентно недоверие в медиите.
А подкастите, сериалите и документалните филми, посветени на истинските престъпления, продължават да се множат, което показва, че нездравото любопитство към сенчестите фигури като Мики и Малъри Нокс никак не е намалял.
Маса хора и до днес се храни с чуждата трагедия.
На 26 август "Убийци по рождение" навърши 30 години от противоречивата си премиера, но звучи така, сякаш е създаден вчера. Вампиризмът на определени сектори от пресата стои непроменен, както и жаждата за трескави провокации.
Филмът е успял да се превърне в капсула на времето за всеки, който е готов да си направи равносметка.
"Убийци по рождение" е наличен в стрийминг платформата Apple TV+.
ПРИСЪДАТА ЗА "УБИЙЦИ ПО РОЖДЕНИЕ" : 5 от 5 кафенца
