Всички сме чували, че "отмъщението трябва да се сервира студено". Това обаче не важи за съвременния екшън жанр, където разплатата идва направо кипяща и за предпочитане - с около 200 км/ч.
Точно това се случва в новия филм "Мънкимен" на Дев Пател, който е режисьор, сценарист и в главната роля.
Пател си е сам във всичко в един брилянтен екшън, където го виждаме да удря, рита, стреля, реже и кара с бясна скорост из улиците на измислен индийски град, вдъхновен от Мумбай.
На повърхността сюжетът на "Мънкимен" не изглежда нищо повече от клиширана класическа екшън история. Млад мъж търси отмъщение за смъртта на майка си, която е убита от корумпирано ченге (Сикандер Хер).
За целта главният герой се потапя надълбоко в порочния и корумпиран свят на ексклузивния ВИП клуб на Куини (Ашвини Калсекар), а междувременно си изкарва прехраната с нелегални боеве, където се оставя да го пребиват в уговорени срещи. Даже получава бонуси от мърлявия си импресарио (Шарлто Копли), ако пусне повече кръв.
Само че отвъд това се крие доста повече.
Всичко е вдъхновено от историите и легендите за индуисткото божество Хануман, приело вид на маймуна и символизиращо силата, смелостта и честта в индийската култура, докато води непрекъсната битка със силите на злото.
В "Мънкимен" силите на злото са олицетворени от ужаса на държавното насилие, расовата, етническа, сексуална и кастова дискриминация в Индия, наред с достатъчно намеци към действителни индуистки националистически организации и свързани с тях свръхвлиятелни гуру водачи.
Хубавото е, че това става без задълбаване в подробности за сложната политическа и социална система в страната, които само щяха да натежат излишно в подобен екшън филм.
В случая главният злодей е именно индуистки духовен лидер, от чиято подкрепа зависи коя политическа партия ще спечели следващите избори. За милионите си последователи Баба Шакти (Макаранд Дешпанде) е добър, скромен и благочестив, но в действителност е обладан от безскрупулна жажда за власт и не се спира пред нищо, за да я достигне.
Една от неговите жертви се оказва именно Хлапето (Пател), което израства в дъното на индийската кастова система, докато тежестта на корумпирания елит го е притискала през целия му живот, компресирайки цялата му ярост. Сега тя е напът да се отприщи и помете всичко след себе си.
В похода му за отмъщение основна роля ще изиграят и членовете на друга специфична индийска каста - тази на транссексуалните, които в Индия от столетия са познати като хиджра и живеят в изолирани общности.
Тяхната намеса е добър и много удачен пример за представяне на кастовата дискриминация в Индия. Ще се приеме и добре в контекста на съвременните разбирания за максимално голяма инклузивност в киното, но може би тук Пател отива с една идея по-далеч, отколкото би трябвало.
Имам предвид конкретна екшън сцена с участие на група транссексуални, която по-скоро изглежда като съшита с бели конци на фона на всичко останало.
Споменавайки екшън, няма как да не отделя специално внимание и на тази елемент от филма, тъй като все пак това е основен акцент.
В "Мънкимен" определено няма да видите онези хиперболизирани и абсурдно изглеждащи от наша гледна точка сцени от индийските филми. Нищо подобно. Видимо е откъде Пател е черпил вдъхновение, а и той самият не крие, че е гребал с пълни шепи от най-добрите практики на азиатското и западното кино.
Неслучайно в много издания "Мънкимен" е наричан "индийския "Джон Уик" заради сходствата в начина на заснемане и динамиката на екшъна.
Преди това пък тази динамика стана световно популярна от индонезийския суперхит The Raid, а от тогава е копирана и преработвана безброй пъти.
Дори има една сцена, в която буквално се споменава "Джон Уик" и се показва едно от култовите оръжия на главния герой на Киану Рийвс. Моментът със сигурност ще бъде оценен от всеки фен на поредицата, защото е представен и с подходящо чувство за хумор и ирония.
Иначе екшън сцените са точно това, което бихме могли да очакваме - с динамика (на моменти твърде голяма), дълги one-shot-ве (на моменти твърде тъмни), прилична доза бруталност (досега не бях виждал някой да забива със зъби нож в нечие гърло) и най-вече ефектни бойни хореографии.
За последното личен принос има и самият Пател, който е с черен колан по таекуондо и сам раздава доволно количество характерни за корейското бойно изкуство ритници.
Кой да знае, че онова 18-годишно смотано хлапе от "Беднякът милионер" ще излезе такъв майстор на бойните изкуства?
Всичко това е обгърнато с достатъчно добро озвучаване, което следва динамиката на филма в точния темп, поддържа напрежението и държи адреналина висок. Със сигурност на точното място идват и някои топ съвременни хип-хоп и електронни парчета.
Определено не може да се каже, че Дев Пател и екипа му са измислили топлата вода. Не са и опитвали.
Имаме клишираният и до болка познат разказ за вечната битка между доброто и злото, наред с момента, при който героят трябва да намери сили да се изправи и продължи битката, след като е бил повален.
Имаме стереотипен главен герой и плоски злодеи, които знаем точно какви са още от първия момент. Имаме и добре познат екшън стил.
Само че в своя режисьорски дебют Дев Пател е успял да комбинира всичко по успешен начин, като е добавил елементи от богатата индийска култура и критичен поглед върху експлоатацията на уязвими общности от политици и духовни лидери.
Няма да вземе "Оскар" за оригиналност, нито пък ще бие най-добрите екшън кинаджии.
Само че "Мънкимен" със сигурност ще му отвори пътя към голямата игра.
НАШАТА ПРИСЪДА ЗА "МЪНКИМЕН": 4 от 5 кафенца
