50-те най-добри треньори в света за 2016 година

Sportcafe 04.08.2016, 12:22

Тактическите гении в света на футбола. В галерията може да видите топ 20...

№20 Марсело Галардо (Ривър Плейт), аржентинец, 40 г.
Наричан Южноамериканския Гуардиола, не само защото и двамата са родени на 18 януари (Пеп е с 5 години по-възрастен), но и заради тактическата им брилянтност. Галардо води тима на Ривър от 2014 година, а през 2015-а изведе тима до първия му трофей в Копа Либертадорес от 96-а насам.

№19 Маурисио Почетино (Тотнъм), аржентинец, 44 г.
Тактик и мотиватор, Почетино превърна Тотнъм в истински отбор, с колективизъм, който за малко да им донесе титлата във Висшата лига през миналия сезон. Аржентинецът има силата да открива и да доразвива таланта. Направи го с Адам Лалана, Джей Родригес и Люк Шоу в Саутхемптън. Сега прави същото с Хари Кейн, Ерик Ламела, Деле Али, Кайл Уокър, Дани Роуз, Ерик Ламела и останалите.

№18 Ларс Лагербак (без отбор), швед, 68 г.
Човекът, който стана герой в Исландия. Може би той е най-успешният треньор, който никога не е играл професионален футбол и никога не е заставал начело на професионален клуб. Лагербак е син на лесничей. За кратко сяда на пейката на Гимонас, след което влиза в администрацията. Когато Рой Ходжсън и Боб Хоутън пристигат в Швеция през 70-те повлияват на Лагербак, който тогава изкарва треньорския си лиценз. Поема за кратко нискодивизионните Абра и Худиксвалс, след което Шведската ФА изненадва феновете, назначавайки го за младежки селекционер. Разузнава съперниците за националния селекционер Томи Свенсон по време на Евро 92 и Мондиал 94, когато Швеция постига най-големите си успехи - полуфинали и на двата форума. През 1998-а е назначен за асистент на Томи Содеберг, след което двамата водят заедно шведите. По подобен пример работи и с Роланд Андерсон, когато Лагербак е назначен начело през 2004-а след оставката на Томи Содеберг. Класира тима на пет поредни големи форума между 2000 и 2008 г. Специалистът напусна Швеция през 2009-а, а наследникът му Ерик Хамрен не успя да класира за световните през 2010 и 2014, а на европейските през 2012 и 2016 отпадна в груповата фаза. Пренесе философията си в Исландия, където отново не води сам, а заедно с Халмир Халгримсон, с когото спечелиха сърцата на всички футболни фенове и изведоха Исландия до 1/4-финалите на Евро 2016. Вече на 68 г., Лагербак напусна Исландия. Дали може отново да го видим начело на родината Швеция?

№17 Антонио Конте (Челси), италианец, 46 г.
Италия може и да не стигна далеч на Евро 2016, но победи отбори като Белгия и Испания, като отпадна от Германия след изпълнение на дузпи. Известен с тактическия си ум и способността да изгражда истински сплотени отбори, Конте ще работи в Челси през новия сезон. "Най-важен е отборният дух. Най-важното е работата. Знам само този път. Знам само този глагол - работя, работя, работя."

№16 Томас Тухел (Борусия Дортмунд), германец, 42 г.
Наследникът на Клоп. Не само в Борусия, но и преди това в Майнц. Явно това му е съдбата. Дали ще го видим един ден в Ливърпул? Има време. Малко вярваха, но Тухел успя да го постигне - доразви Дортмунд, направи го по-тактически грамотен и го изведе до полуфиналите на Лига Европа. Тухел е фен на Гуардиола, но не е обсебен от прекаленото владеене на топката. Борусия вкара 140 гола във всички състезания миналия сезон, а със 78 точки бе най-добрият втори отбор в историята на Бундеслигата. За да отучи бранителите да дърпат нападателите за фланелките, Тухел ги кара да тренират с топки за тенис в ръцете. Хенрик Мхитарян, Матс Хумелс и Илкай Гюндоган обаче напуснаха Дортмунд това лято, оставяйки германеца с тежка задача през идната кампания.

№15 Едгардо Бауса (Сао Пауло), аржентинец, 58 г.
В първия си сезон начело на Сао Пауло успя да закара тима на полуфиналите в Копа Либертадорес, да стабилизира отбора, и то без сериозни нови попълнения. Обича атакуващия стил на игра. "В повечето страни отборите играят между 45 и 55 мача на сезон. В Бразилия те са 75-80. Затова трябва да променяш методите на тренировката. Но аз съм футболен човек, затова бързо се адаптирам в нов клуб", казва Бауса. Аржентинецът дори бе смятан за евентуален наследник на Дунга начело на националния отбор на Бразилия, но е по-вероятно да поеме родната си Аржентина. "Бях поласкан да прочета подобни неща, но знам, че е почти невъзможно аржентинец да застане начело на Бразилия, както би било невъзможно Тито да поеме Аржентина". Бауса коментира слуховете за назначаването му начело на "гаучосите" след отказването на Лионел Меси и във време, в което Аржентина вече 23 години няма трофей от голямо първенство така: "Не бих имал нищо против да вляза в калта с Аржентина. Аз съм роден в калта."

№14 Марселино (Виляреал), испанец, 50 г.
Виляреал тръгна от Сегунда дивисион и стигна до полуфиналите в Лига Европа за три години и половина - под ръководството на този човек. Марселино не само върна "жълтата подводница", където й е мястото, но и направи Виляреал отново клуб, в който играчите не само могат да се развиват и да бъдат продавани, но и който да се бори за титли и да ги печели. Единствената цел пред специалиста е постоянното развитие, както на отбора, така и на самия себе си. Испанецът залага на директен футбол със силна отбрана и мълниеносни контраатаки. В последните години Виляреал инкасира доста приходи от продажба на футболисти - Лусиано Вието в Атлетико Мадрид за 20 млн. евро, Габриел в Арсенал за 13,5 млн. евро, Барса си върна Денис Суарез, благодарение на развитието на футболиста, както и Ерик Бейли в Манчестър Юнайтед за 36 млн. евро - всички, развили се, благодарение на Марселино.

№13 Карло Анчелоти (Байерн Мюнхен), италианец, 57 г.
Уважаван от всички, един от най-великите в историята, с титли и Шампионски лиги в няколко отбора, Анчелоти се изправя пред ново предизвикателство този сезон в Мюнхен. Винаги се разбира с играчите. Липсата на голямо его му позволява да създаде приятна атмосфера в съблекалнята, която в много от случаите е една от големите предпоставки за успех. Боб Пейсли е единственият друг треньор, печелил три Шампионски лиги, но 57-годишният италианец почти сигурно ще изпревари бившия треньор на Ливърпул до края на кариерата си. Най-силните страни на Анчелоти са, че без проблеми може да се справя начело на най-големите отбори, както и да печели трофеи на различни места.

№12 Филип Коку (ПСВ), холандец, 45 г.
Втората поредна титла на Коку бе по-впечатляваща от първата. "Ако спечелим последните си шест мача, ще станем шампиони", каза холандецът и, познайте - беше прав. Кръг преди края, "филипсите" бяха с равни точки с Аякс. Те спечелиха, Аякс - не. Това бе най-интересния край в първенството от сезон 2006/07, когато ПСВ отново спечели титлата, но само благодарение на головата си разлика (+50 за ПСВ срещу +49 за Аякс). "Парите не са всичко" - Коку не е само фен на философията на Йохан Кройф, но и наистина работи по нея. Холандецът е известен не само с футболните си качества, но и с интелигентността си. Дори бе обмислян за заместник на Гуардиола в Барселона, преди на хоризонта да се появи Луис Енрике. Големият въпрос е кой гранд ще го "глътне", след като Коку свърши работата си в ПСВ.

№11 Йоахим Льов (Германия), германец, 56 г.
След спечелването на Мондиал 2014, Германия влезе като световен шампион в Евро 2016. Загубата на полуфиналите срещу Франция може би е мачът, за който Льов може да бъде обвиняван най-малко в кариерата си. Липсата на ключови играчи още преди началото на турнира, контузии и липсата на истински централен нападател не бяха по силата на Льов да се справи с тях. Въпреки всичко, Германската ФА му се доверява да защитава световната титла на Мондиал 2018, а Льов ще има проблеми за решаване в състава след отказването на играчи като Лукаш Подолски и Бастиан Швайнщайгер.

№10 Жорже Жезус (Спортинг Лисабон), португалец, 61 г.
Неразбран, старомоден, Жезус е сред най-добрите треньори в Португалия. Напусна Бенфика, за да поеме големия противник Спортинг Лисабон, обещавайки, че ще върне величието на клуба, чиито цветове защитаваше като футболист и който няма титла в Примейра от 2001/02. Не спечели в първия си сезон. Завърши втори, но счупи няколко рекорда - Спортинг завърши с 86 точки, най-доброто постижение на тима, завърши кампанията с девет поредни победи, загуби само на два пъти през целия сезон в Примейра, а Спортинг спечели 36 победи - още един клубен рекорд. "Понякога по-добрият отбор не печели", казва човекът, за когото се смята, че е причината за огромното развитие на Адриен Силва, Жоао Марио и Ислам Силмани през последните 12 месеца. Той е човекът, който сложи край на доминацията на Порто, печелейки три титли с Бенфика в рамките на шест сезона. А след края на последния малко бяха изненадани, че специалистът отдаде последните успехи на "орлите" на основите, които той постави. С няколко думи - не залагайте срещу него, тъй като, като всички велики, и той мрази да губи.

№9 Роналд Куман (Евертън), холандец, 53 г.
"Той беше първият ни избор, щом започнахме да търсим нов мениджър", казва президентът на Евертън Бил Кенрайт. И няма как да е иначе, имайки предвид работата, която свърши в Саутхемптън. Йохан Кройф имаше голямо влияние не само върху Гуардиола, но и върху Куман. Дори Златан Ибрахимович го харесваше, докато беше в Аякс - нещо, което шведът не можеше да каже за Ван Гаал. Куман постигна добри резултати начело на Саутхемптън с атрактивна игра, вдъхвайки увереност на играчите си. Холандецът пристига на "Гудисън" във време, в което новият собственик Фархад Мошири има намерение да инвестира - с неговите пари и мениджърските способности на Куман, времената пред Евертън изглеждат светли.

№8 Клаудио Раниери (Лестър), италианец, 64 г.
как бихте описали перфектната година на един мениджър? След две десетилетия, познат като просто винаги усмихнатия италианец, Крал Клаудио най-накрая показа на какво е способен, печелейки най-голямото първенство в света при изключителни обстоятелства. "Винаги съм смятал, че най-важното нещо един добър треньор трябва да прави е да построи отбора си около характеристиките на футболистите си. Затова казах на играчите, че им имам доверие и ще говоря малко за тактика". От този цитат до признанието, че ако някой италиански колега го види с какво позволява на футболистите да се хранят, би го убил, това е Клаудио Раниери.

№7 Юрген Клоп (Ливърпул), германец, 49 г.
"Ужасно - така ще се чувстват противниците ни след 90 минути срещу нас. Ще го постигнем като тичаме по-бързо от тях, като ги пресираме непрестанно, за да спечелим топката, с контраатака и постоянно движение" - така Клоп надъхва играчите си. Той е луд, той е брилянтен, той е интелигентен, той е жаден за победи. Но, все пак, треньорите се съдят по трофеите, които печелят. А Юрген Клоп загуби последните си пет финала с Дортмунд и Ливърпул. Самото достигане до финала на Лига Европа в първия си сезон на "Анфийлд" обаче може да се смята за постижение. Време е за надграждане. "Притеснявам се за него. Той ще промени клуба с характера си, желанието си за победа и знанията си. Нещата изглеждат добре там", казва с усмивка сър Алекс Фъргюсън. На този шотландец може да му се вярва, когато става дума за футбол.

№6 Масимилиано Алегри (Ювентус), италианец, 48 г.
Пристигна като омразна за феновете фигура, но покори Италия на два пъти за две години и доказа способностите си особено при спечелването на втората. "Макс вкара дисциплина и тактическата си философия, не мисля, че е възможно да сме искали повече от него от това, което постигна", казва генералният директор на Юве Бепе Марота. След първата си титла, Алегри се раздели с хора като Андреа Пиртло, Артуро Видал и Карлос Тевес. Доведе 10 нови имена на "Ювентус Стейдиъм". След 10 мача "старата госпожа" бе на 12-о място в класирането. Последваха 15 поредни победи и общо 73 спечелени точки от 75 възможни в оставащите 25 мача. Внимавайте, не го ядосвайте. Алегри е усмихнат и спокоен, докато отборът му не допусне грешка. Тогава е способен да свали всяка дреха и да крещи по играчите си напълно обезумял.

№5 Унай Емери (Пари Сен Жермен), испанец, 44 г.
За Емери има само едно определение - кралят на Лига Европа. Досега. Испанецът вече е в ПСЖ, където вторият по сила европейски клубен турнир не значи много. Досега Емери беше в отбори, където финансовата страна не бе особено силна. Сега плува в море от пари, където може да си позволи почти всеки футболист, за да изведе ПСЖ до европейската слава - нещото, което все убягва на тима. Изкарва треньорския си лиценз, докато играе в третодивиознния Лорка, защото "имах чувството, че ставам за треньор". През 2004-та, когато е на 33 г., контузия слага край на кариерата му. Веднага е назначен за треньор на Лорка и изненадва всички, когато класира тима в Сегунда. В следващия сезон за малко не ги качи в Примера, но завърши пети. Това можеше да е една от най-големите изненади в испанския футбол. Алмерия веднага го взе, в следващия сезон Лорка отново изпадна, а шест години по-късно напълно изчезна от футболната карта. Емери класира за първи път Алмерия в Примера в първия си сезон, а във втория класира тима на осмо място в испанския елит. Емери измъкна Алваро Негредо от академията на Реал и го превърна в един от най-добрите нападатели в Испания. Двамата работиха заедно за половин сезон в Севиля, където Негредо отново възкръсна под ръководството на Емери, вкарвайки 17 гола в 19 мача. Във Валенсия направи същото Давид Вия, Давид Силва и Хауан Мата. След това и с играчи като Евер Банега, Жорди Алба, Жереми Матийо и Роберто Солдадо. В Спартак Москва не му се получиха нещата, но заедно с брилянтния Мончи като спортен директор, Севиля бе правилният проект за него. Помогна на Иван Ракитич, Карлос Бака, Гжегож Криховяк да се превърнат в звезди. Разви таланти като Витоло, Алеиш Видал, Висенте Ибора и Кевин Гамейро. Подчини Лига Европа в три поредни сезона. Сега Емери е готов за ново предизвикателство. ПСЖ е без конкуренция във Франция, а работата на Емери е да повтори успехите си начело на Севиля, но в Шампионската лига.

№4 Жозе Моуриньо (Манчестър Юнайтед), португалец, 53 г.
Едва ли има нещо, което не е казано и написано за Жозе Моуриньо. Изкусен тактик и интуитивен специалист, чиято основна сила е да предвижда какво ще се случи с няколко хода напред. Труден характер, но безкомпромисните му методи му носят успех навсякъде. От това лято е наставник на Манчестър Юнайтед, като замени на поста Луис ван Гаал. Звездата му изгря в началото на века в Порто, след като изведе "драконите" до триумф в Шампионската лига. След това бе последователно в Челси, Интер, Реал Мадрид и отново в Челси, откъдето бе уволнен в края на миналата година. Треньорският му път започва по необичаен начин. Жозе е преводач на сър Боби Робсън в Барселона, като преди това се е занимавал с деца. През 2000 г. е назначен за кратко начело на Бенфика след напускането на Юп Хайнкес, но реално първото му работно място като старши треньор е в Униао Лейрия.

№3 Луис Енрике (Барселона), испанец, 44 г.
Определят го като студен, дистанциран и рязък, но Луис Енрике постепенно се превръща в явление в треньорската професия. На няколко пъти успя да потуши скандали и да преодолее миникризи в Барселона, което категорично говори и за качествата му на психолог, заобиколен от суперзвезди. През 2011-а бе назначен за наставник на Рома и римляните виждаха в негово лице дългосрочен вариант за треньорската си скамейка, но въпреки че се радваше на одобрение сред тифозите, бе освободен след само един сезон във Вечния град. На 8 юни 2013 г. Луис Енрике бе назначен за старши треньор на Селта и се задържа при галисийците също само една година. Веднага след това пое Барселона и за две години постигна безброй успехи - две титли, две купи на Испания, Шампионската лига, Суперкупата на Европа и световна клубна титла.

№2 Джосеп Гуардиола (Манчестър Сити), испанец, 45 г.
Въпреки че не успя да покори Европа с Байерн Мюнхен, Гуардиола остави наследство на Карло Анчелоти, за което италианецът ще му е благодарен. От това лято каталунецът е начело на Манчестър Сити, където подновява съперничеството си с Жозе Моуриньо. То започна от времето, в което двамата бяха начело на испанските грандове Барселона и Реал Мадрид. Пеп прекара година като треньор на Барселона Б, след което му бе гласувано доверието да поеме представителния тим. Той наследи на поста Франк Рийкард и продължи да пише история с тима на каталунците. Спечели три шампионски титли на Испания, две Купи на краля, три Суперкупи на страната, две Шампионски лиги, две Суперкупи на Европа и две световни клубни титли. След кратка почивка се завърна в занаята, за да поеме Байерн Мюнхен. Първоначално тактиката му и футбола, който играеха баварците, не се харесаха в Германия, но успехите на Пеп продължиха. Той стана три пъти поред шампион в Бундеслигата и прибави още две Купи на Германия и ново злато от световното клубно първенство.

№1 Диего Симеоне (Атлетико Мадрид), аржентинец, 46 г.
"Той е за Атлетико Мадрид това, което Стив Джобс беше за Apple", пише Мартин Масур от FFT. Година след година аржентинецът надминава очакванията. "Веднъж щом си бил в лайната, трябва винаги да помниш - никога да не забравяш - когато се справяш добре, винаги трябва да гледаш напред, за да не свръщаш там никога повече" - това е цитат от автобиографията на Симеоне Creer ("Вярвай"). Когато пое Атлетико, тимът бе по-близо до изпадането, отколкото до европейските купи, но Чоло закара отбора до два финала в Шампионската лига, печелейки титлата в Примера през 2013/14 - за първи път от 1995/96 насам. Симеоне е тактически гений в най-чист вид. "Футболът е игра на грешки. Колкото по-малко грешки правиш, толкова по-близо до успеха си. Лъжа е, че който атакува повече, е по-близо до победата. Този, който прави по-малко грешки, е по-близо до победата." Себераздаването и пълното посвещаване на идеята са нещата, в които Симеоне вярва най-много. Затова играчи като Фернандо Торес и Фелипе Луиш се прераждат под негово ръководство. Затова целият отбор и всеки фен на стадиона е готов да даде всичко за Чоло. Симеоне построи отбор от футболисти, които бяха смятани за "втора ръка" на едно или друго място. Превърна ги във войници, чиято единствена цел е победата, без значение на каква цена. "Като играч, чувствах, че футболът е война и трябваше да убия противниците - казано в преносен смисъл, разбира се." Да, разбира се... Чоло не се е променил много от времето си на терена и е също толкова свиреп и безмилостен край тъчлинията.

През изминалия сезон станахме свиделите на някои изумителни неща във футбола.

Шампионската титла на Лестър във Висшата лига.

Третия пореден трофей за Севиля в Лига Европа.

Явленията Уелс и Исландия на Евро 2016.

Победата на Португалия.

Зад всички тези успехи стоят не само отборът и играчите, но и треньорите.

Те са хората, които водят тренировките, мислят тактиката, разучават противниците, нареждат схемата на игра.

Те са хората, които трябва да надъхат играчите си преди мач, да ги успокоят след загуба, да ги преобразят на почивката, ако нещата не вървят, да ги направят жадни за победи и титли.

Точно такива хора са и в тазгодишната класация на Four Four Two.

Ето кои се класираха на местата между 50 и 21:

№50 Крис Коулман (Уелс)