Омръзнало ли ви е от онези реклами на дамски превръзки, в които жени с бели панталони и усмивка на уста карат градски велосипеди сред цветя, слънце и красива природа?
Навярно няма жена, която да не е искала поне веднъж в живота си да замери телевизора с чехъл, докато гледа как месечният й цикъл се рекламира като "прекрасно време", "чисто" и "комфортно", в което няма гадни петна от кръв, отвратително настроение и ужасни болки, а... просто синя течност - която попива в превръзката.
Защо синя? Явно, защото години наред синьото се приема за цвета на дискретността - а и навярно в лицето на рекламните специалисти - синьото е по-естетично на екран.
Но по всичко изглежда, че рекламните клишета за "дискретната чистота" на "санитарните материали" вече не работят - и компанията Bodyform доказва това с абсолютно нова като концепция реклама на дамски превръзки.
Рекламата на британската компания, наречена накратко Blood, в последния месец набра огромна популярност в интернет (над 1 млн. гледания), а една от причините е, че
кръвта най-после е червена в реклама за дамски превръзки.
Хиляди жени споделят видеото с комантара, че рекламата отразява с много по-голяма точност начина, по който се чувстват по време на месечния си цикъл - а именно като героини в ММА битка, като Ронда Роузи, като спортистки, като героини от Game Of Thrones.
Посланието "живей безстрашно", "Никаква кръв не бива да ни спира", "Не позволявай на периода да те спре" е придружено от героична музика и кадри на жени, които се боксират, бягат, играят балет, тичат и какво ли още не... заедно с кръвта, която е неизменна част от физическата болка.
Рекламата е дело на лондонската агенция AMV BBDO и е част от кампанията на Bodyform - Rev.Fit, която представлява сътрудничество с университети във Великобритания с цел по-широко образование по въпросите на менструацията и нейния ефект върху женските тела.
Конници, конници, конници, кървави конници, моя родино и пламнало родно небе, де е народа и де е земята бунтовница, де сме, о мое печално и равно поле! Там изгоряха селата и пеят бесилките, вятъра стене над пустите ниви сега, конници идат и плаче земята родилката, сякаш че плаче и пее, и иде смъртта. Тъмното копие, литнало там във просторите, свети под слънцето днеска оплискано в кръв, греят на свода огромни, червени прозорците, сякаш очите на божия, алена стръв. Конници, конници - братя над бездни надвесени, моя родино и пламнало родно небе, вятъра иде и страшно е, майко, и весело, пей и умира просторното равно поле!