Има нещо гнило в последния Hell's Kitchen.
То не е сред продуктовото позициониране от стоки на конкретни марки, без което наистина няма как да се мине. Не е и в излишно напудрените чинии, обикалящи пред очите ни, пълни с еспума, дантела от пармезан и пяна от бананово кули.
А е в усещането, че този път предаването беше претупано и скалъпено, колкото да пълни ефира. Съшито с някакви бели конци, които и преди сме виждали, но този път брутално бодат очите и вгорчават гледането.
Подборът на участници никога не е бил чак толкова слаб до степен да се чудим наистина ли точно тези хора са преминали уж зверските кастинги.
Трудно е човек с разума си да повярва, че това са били най-добрите, умели и изобретателни готвачи - онези, за които шеф Ангелов и продуцентите са си казали: Ето, заслужава си да ги покажем на зрителите! Най-малкото защото почти всички говореха с кошмарен диалект и дикция.
В редица моменти речта им се налагаше да бъде превеждана със субтитри, макар че най-мъдрото решение щеше да бъде да субтитрират цялото предаване.
Ние, скромните зрители, в същото време би трябвало да повярваме, че същите състезатели владеят фини техники от чужбинските кухни. Бяхме замервани с горди биографии, които да ни убедят, че ще наблюдаваме небивали кулинарни майстори, благородно завърнали се, за да ни смаят с уменията си.
Цялото лустро падна още в първите епизоди, когато прехвалените готвачи започнаха откровено да се препъват и на най-елементарните ястия. Все е било излагация, но чак толкова не е било.
За да се стигне до върха на посредствеността в лицето на победителя Мартин.
Участник, който не блесна нито веднъж с кой знае какво кулинарно хрумване или изпълнение - това бихме преглътнали. Бихме си казали, че на малкия екран талантът му някак си е бил по-блед от реалните му възможности. Или пък че не сме внимавали в картинката.
Само че Мартин е поредният победител на Hell's Kitchen, който показва, че до наградата се стига предимно с грубост, наглост и безпардонно поведение.
Риалитито ни тика в лицето максимата, че за да успееш, в случая - за да спечелиш чек от 100 хил. лева, се налага да мачкаш всичко по пътя си, и вербално, и невербално. Накрая шефът ще те потупа по рамото и ще те похвали какво оправно момче си, че и пари наготово ще ти даде, макар и да не стигат за нов ресторант.
••• Междувременно по БНТ "Те, вълните" очарова с майсторска направия:
Пък останалите около Мартин - е, те са били пълнеж. Необходими статисти, които да въртят интриги, докато дойде времето за големия финал.
Всичко това опорочава основния замисъл зад Hell's Kitchen, който не е да се прави сеир покрай котлони, а да се даде шанс на млади готвачи.
В българския ефир вече има 1001 шоута, които са по-наситени с интриги и скандали и от ориенталска сапунка. Hell's Kitchen разполага с редкия шанс да се покаже като различното предаване - хем апетитно засукано, хем предоставящо път на талантливи готвачи.
Ще е грехота този шанс да бъде пропилян, както се случи със седмия сезон на риалитито.
