Документалният филм Lambert & Stamp беше показан на миналогодишния фестивал „Сънданс" и вече върви в избрани американски кина. Повечето хора биха се зачудили: „Кои са тези Ламбърт и Стамп?", но заклетите фенове на великата рок банда The Who знаят отговора.
Кит Ламбърт и Крис Стамп са мениджърите на групата от нейните клубни изяви през 60-те до големите стадионни концерти през 70-те. Дуото играе важна роля в реализирането на албума-рок опера Tommy, но и в крайна сметка почти разорява The Who, преди да бъде заменено от друга голяма фигура - Бил Кърбишли, през 1976.
Ламбърт и Стамп (и двамата вече не са между живите) от самото начало притежават основните черти на големите музикални мениджъри - решително предприемачество, пробивни характери и сляпа вяра във възможностите на избраната от тях група. Без тези качества мениджърите и техните групи бързо потъват в неблагодарен бранш като музикалния.
А всеки, който се занимава с музикален мениджмънт, трябва да е готов да бъде едновременно изкупителна жертва, психотерапевт, по-голям брат, майка и бавачка на своите клиенти. В най-добрите случаи мениджърите са неофициалните допълнителни членове на бандата, направляващи нейната музика и поддържащи нейния фокус и мотивация.
Мениджърите често имат тежък характер и его, огромно колкото на изпълнителите, които представляват. И докато голямата слава неизбежно остана за самите музиканти, ето три примера за мениджъри, които заслужават свои документални филми.
Техните истории са пъстри колкото и на клиентите им - това са трима луди гении и на тях трябва да благодарим (или да държим отговорни) за изригването на изпълнители, които иначе нямаше да имат толкова щастлива съдба.
Питър Грант - мениджър на Led Zeppelin
Една от най-внушителните фигури в рока със своите над 200 кг, Грант е бивш актьор, който започва мениджърската си кариера със злополучната супергрупа The Yardbirds. Впрочем цялата му кариера е белязана от избухливост, наркотици и хедонизъм - характерни за дивите години на Led Zeppelin.
По-важното обаче е, че Грант първи внася някои важни промени в индустрията, които остават в употреба и до днес - например идеята изпълнителите да прибират по-голямата част от приходите от концертни билети.
Пол Макгинес - мениджър на U2
Дори и онези, които не харесват U2, не могат да отрекат невероятното им влияние и музикално дълголетие. За тях могат да благодарят на Пол Макгинес, единственият мениджър на U2 от сформирането им до собственото му оттегляне в края на 2013 г. Заслугите му за успехите на бандата са трудно изброими. Признателността на U2 е показателна в следната случка: привикването на Макгинес на сцената в Анахайм, където десетки хиляди фенове честитят рождения му ден.
Скутър Браун - мениджър на Джъстин Бийбър
33-годишният Браун е отговорен за една от най-големите YouTube сензации. Многократно е разказвана историята как той открива 12-годишния Джъстин Бийбър във видео платформата и убеждава него и майка му да се преместят от Канада в Атланта. Оттам нататък знаем повече за кариерата на Бийбър, отколкото би ни се искало.
Именно този мениджър е отговорен и за навлизането на корейския рапър PSY в нашето ежедневие - няма нужда да му благодарите. Скутър Браун най-бързо осъзнава потенциала на социалните мрежи като трамплин за нови звезди и може да се каже, че е първият супер мениджър на дигиталната епоха.
Според него не можеш да направиш от някого суперзвезда - той или го носи в себе си, или не. „Да откриваш суперзвезди е като да откриеш любовта", казва той. „Не можеш да я търсиш, тя сама те намира".
