Контрабандист на суинг

Павел Атанасов е на 27 години. Работи като PR във „Вирджиния рекърдс", но освен това е половината от DJ дуото The Smugglers Collective, което вече две години прави по няколко суинг и рокендрол партита  месечно в София и страната.

В момента, в който най-горещата и съответно най-куул музика по клубовете и баровете е електро суингът, решаваме, че той трябва да е точният човек, който да ни обясни какво се случва и откъде е тази мания по суинга.

Павел се появява на вратата на "Уебкафе" точно във вида, който сме очаквали. Изглежда малко като човек, който не е оттук и би стоял по автентично на някоя лондонска или парижка улица. И не сте сбъркали много, ако си мислите така.

Облечен е небрежно всекидневно, но на якето му се мъдрят значки на Stray Cats и хм, други такива. „Не, не мога да се появя така на парти, там обличам ретро костюм, вратовръзка... всичко трябва да съответства на атмосферата на партито", казва той.

Но и в ежедневието носи очила като на Бъди Холи, а гелосаната му прическа е като на Елвис Пресли от 50-те. „Е, прическата винаги е така, не може иначе", съгласява се той.

Първо го питам само с музика от 50-те ли се занимава.

„Основно от 50-те години, но и по-назад. Включваме музика от много широк спектър - от 30-те години до днес. Всичко, което се прави в тези години. Понеже суингът има един ривайвъл преди двайсетина години, а сега е още по-популярен в модерния си вариант", разяснява той.

Кажи сега за електро суинга, тази гореща тема.

Наистина е гореща и съм много щастлив, че преди няколко години се появи това явление. Сега и в България нещата пробиват - където и да се появи човек в някое заведение, все ще чуе някое електро суинг парче. Точно в пика му сме и ще видим как ще се развие занапред. Но е много хубаво, че по този начин се смесват стиловете. Това ще заинтересува хората и те ще започнат да търсят първоизточника на тази музика.

Защо точно суингът ти е на сърцето?

Стигнах до него естествено. Като се върнеш назад стигаш до рокабили, а след това до суинга. Но точно той ми хареса най-много, защото като се замислиш и виждаш, че това е едва ли не музикаТА за парти.

Не те ли гледат като паднал от Марс?

Доста хора, които не са идвали на нашите партита, точно така и гледат! Но суингът е музика, която те грабва и просто ти се приисква да танцуваш на нея. Хареса ми звученето, хареса ми, че не е някаква натоварваща музика например. Аз и хеви метъл съм слушал и продължавам да слушам. Но музиката, на която се спрях и с която искам да правя партита, е точно суингът. Тя просто е музика за партита.

Как стана DJ?

Допреди две години учех медии и комуникации във Франция, в Лион. С Димитър Драгнев, който е другият от The Smugglers Colective, бяхме там и много се кефехме на тази музика. А точно преди 4-5 години ни беше пикът, когато само такава музика слушахме и ни се искаше да ходим по такива партита. Но в Лион нямаше такива. Той е два милиона души, големичък е, но понеже има всякакви събития в много разнообразни стилове и хората са пренаситени от всичко. И точно тогава това беше нещо ново.

Та искаше ни се да има такива партита, но нямаше. И решихме да си ги направим сами. Започнахме да обикаляме заведенията, които биха ни приели и извадихме късмет. На второто заведение собственикът каза „ок, давайте да направим такова парти след месец". И го направихме и продължихме да го правим всеки месец в продължение на две години. Беше страхотно.

В началото тръгнахме от по-тежки неща - сайкъбили, рокабили. Но постепенно видяхме, че като вкараме две-три суинг и рокендрол парчета, по-петдесетарски, и хората съвсем по-различно реагираха. И решихме изцяло да променим концепцията - направихме го изцяло танцово парти. Заведението беше повече бар, не клуб, но хората танцуваха между масите, вместо просто да си пият в ъгъла и точно това ни накара да се ориентираме по-танцово. Искаше ни се да идват именно заради музиката и танците.

После тук в България пък съвсем се развиха нещата, понеже във Франция заведенията са много странни, много малки. Най-често са помещения с бар и в подземната част има малка заличка за концерт. Но са много ъндърграунд неща. Клубове като тези, в които пускаме в София - например „Строежа" или „Туинс" в НДК, те нямат. Нямат такива просторни заведения, които да поберат както хора, които искат да седят и да си пият, така и такива, които искат да танцуват. Затова партитата ни там бяха по-камерни.

Голямата промяна стана като се върнахме тук, където партитата наистина започнаха да стават големи, с много хора и пълни дансинги. Много сме доволни, че така се получи и се върнахме. Първото беше на 4 ноември 2008-а в клуб „Алкохол" на Раковска. Дойдоха над 500 души, беше страхотен успех.

После направихме второто в „Строежа". Точно първите ни партита съвпаднаха с концертите на Cherry Poppin' Daddies  у нас и се свързахме с организаторите им от „Строежа". Първото ни парти там беше before-парти на Cherry Poppin' Daddies  - първата ни Swing Night, което парти продължава вече две години. Миналата седмица станаха две години.

Парти тайм

Партитата в София са най-добрите. Извън София много добри партита сме имали във Варна преди. Вече не чак толкова, защото клубовете там, които биха взели такъв тип парти, са много малко и хората се притесняват да експериментират с нови неща. Дали заради кризата, дали защото са свикнали с определена музика и казват „не мога да ви взема в събота, защото в събота имам редовни клиенти, те какво ще си кажат". А ние живеем в София и няма как да ходим в провинцията през седмицата.

Най-доброто ни парти извън София беше на „Баш бар"-а - направихме едно кратко турне това лято по Черноморието. Беше страхотна емоция, откарахме до сутринта.

Най-зле пък беше партито ни във Велико Търново. Беше само веднъж, не знам дали ще отидем пак там. Бяхме в един рок клуб, където хората изобщо не бяха разбрали, че има тематично парти и идваха през две песни да ни искат Whitesnake, Guns N Roses и Deep Purple. И ние им обясняваме, че това е тематично парти, а те: „Цяла вечер ли ще е така!?" Ние: „Съжаляваме, да". Пак добре реагираха, но не беше от силните ни партита...

Най ме смая обаче едно момче в Благоевград, което поиска от нас да му пуснем парче на Робърт де Ниро. Не знам дали изобщо Робърт де Ниро пее или го бъркат с някой друг, но ние направо гледахме като изумени тогава.

Swing The Mood

Суингът е парти, шоу, лека и безгрижна музика, лежерна като емоция, не е натрапваща се или натоварваща те музика, не е агресивна - има и агресивни парчета, но е много зареждаща и зарибяваща хората. Като дойдат на парти или им дам 2-3 албума, стават фенове. Малко са стиловете, в които можеш да кажеш някому  „чуй това парче" и той да почне после да рови за още и още.

Паров Стелар го смятат за основател на електро суинга, макар че той няма чак толкова неща в този стил. Но примерно двете му такива парчета са емблематични за стила и точно те са го направили известен.

Други важни сред истинските основатели на стила са G-Swing - група френски диджеи от Париж. Първият им албум отпреди 3 години беше, мисля, наистина първият електро суинг албум. Още групи като Tape Five, The Correspondents, двама френски диджеи - Bart & Baker, които издават електро суинг компилации, миналия месец излезе вече третата част. В съвременния суинг големи са Big Bad Voodoo Daddy. В Германия има много силна сцена, там са Ray Collins Hot Club, много са добри.

Като видим, че публиката нещо почва да унива и им пускаме някое парче от тези, дето ги наричаме crowd pleasers. Такива, дето като ги пуснеш и хората подивяват. Примерно "In The Mood", "Sing Sing Sing". А най-много вървят рокендрол класиките от тези най-баналните - "Tutti Frutti" на Литък Ричард, "Rock Around The Clock" на Бил Хейли, на Елвис - „Hound Dog", „Blue Suede Shoes". На тези неща хората винаги се побъркват, а не могат да ги чуят на много места на силна музика с много хора около тях, пък явно те им действат зареждащо.

В къщи гледам да разнообразявам, не слушам само суинг. Не че преча някому - живея с приятелката си, но тя е заразена вече. Напоследък слушам доста хип хоп - Сийло Грийн, Тайни Темпър, Професор Грийн, по-алтернативни такива хип хопчета, но главно в колата, в къщи не остава време.

Ооо, бъдещите творчески планове...

Сега през декември имаме две партита. Първото е на 11-и декември в „Туинс", а на 20-и е в „Строежа". И на 16-и ще подгряваме оркестъра на Глен Милър. Миналата година подгрявахме преди оркестъра на Дюк Елингтън, тогава организаторите много харесаха това, което правим и сега пак се обърнаха към нас.

През октомври направихме първото по рода си бурлеска представление в България. Бурлеската е вид кабаретно изкуство, което смесва танц, музика, песни и известна доза еротика. Нещо като „Мулен Руж", но в соло вариант. Не са 20 момичета, а едно, но много пищно - с пера, ветрила, пайети.

Това е изкуство, което се е зародило преди повече от 150 години в Щатите, във Франция. Бети Пейдж, Мерилин Монро е тръгнала оттам например... и е много популярно на Запад и днес като вид представление. Дита фон Тийз е едва ли не емблемата на съвременната бурлеска.

Много отдавна искахме да направим такова шоу. Направихме го и имаше огромен интерес. Сега на 13-и януари в Sofia Live Club ще бъде второто - „София бурлеска ревю". Много ни се иска да правим още такива, защото това пак е част от тази ретро винтидж култура. Но един друг аспект от нея, който е много интересен за хората.

За да се занимава с това човек, то трябва да прави по-мащабни неща. Би ни се искало за по-нататък да започнем да каним суинг групи в България, но засега работим на ниво DJ партита и си оставаме на любителско ниво.

Имаме някакви доходи от това, но не са от такъв порядък, че да можем да се изхранваме само с това. Има ниша за тази музика и за такива партита, защото не е правено досега. Отначало бяхаме само ние, но след година започнаха и други хора да правят, има и заведения, които вече искат такива неща. Явно сме надъхали и други хора. Надявам се да не е само поредната мода.

Къде сме ние

Имаше и една БГ група в този стил - КГБ, някои джаз формации свирят, но чиста суинг група няма.

Български DJ, който да направи електро суинг парче? Може и да има някой, който миксира в къщи нещо, но поне засега ние не го знаем. Малко съм скептичен - дори да направи нещо добро, той не би могъл да пробие. Това не е медийна музика все пак, дори на Запад е на ниво клубни партита. „No Speak Americano" е много комерсиално за тази музика.

Но ето, FM+ и „Зи Рок" пускат от време на време по-разнообразна музика, включително и някои суинг парчета. Кой знае...

Back To Da Future

„Дааа, много е ретро всичко това", завършвам накрая разговора ни аз.

„Ретро, ретро, ама още е актуално - ето това е хубавата му страна", отвръща ми контрабандистът на суинг. Допива си кафето, ръкуваме се и той потегля към следващата си музикална контрабанда.

Забравих само да го попитам дали танцува чарлстон - този луд, луд, луд танц...