Разходка в бяла рокля, воал, зеленина, пътеки, булчински букет. Всяка стъпка на Лана дел Рей, обвита в призрачна красота, е проследена от iPhone. Видеото към пилотния сингъл от новия албум на Лана Ultraviolence няма нищо общо с това, което режисьорът Стенли Кубрик или авторът на „Портокал с часовников механизъм" Антъни Бърджис са си представяли с термина „ултранасилие", пише Rolling Stone, чиято корица е превзела певицата.
Вместо кървава агресия, виждаме Лана да се разхожда в невинна булчинска рокля, слага си воал, носи бял букет, докато пее „Той ме удари и ударът беше като целувка" (виж вдясно).
Дел Рей обяснява, че не се интересува как хората ще интерпретират текста на песента. „Аз съм егоист. Правя всичко за себе си, всяко дребно нещо - включително китарата и барабаните. Всичко е за мен... не искам да го слушат и да мислят за това. Не е тяхна работа", казва Лана пред музикалното списание.
Всъщност дори и да не иска, публиката мисли за нея, опитва се да открие смисъла зад думите й. Но явно има само един човек, който познава мистериозната същност на певицата - самата Лана.
Насоките, които дава на музикалния си продуцент Дан Ауербах от The Black Keys са доста абстрактни - тя му обяснява всичко в цветове. За нея записът на албума трябва да прилича на син огън - както когато нагорещеният пламък преминава от червено към синьо. Казва му, че иска всичко да звучи така, сякаш е оцветено в синята гама. А неговата реакция е нещо в стил „Какво по дяволите".
Във видеото звезда е Лана, но към нея се прокрадва мъжка длан, която изпълзява в няколко кадъра като от спомен. Въпреки че в клипа към Ultraviolence Лана е самотна булка, в реалния си живот се надява да се омъжи и да има деца. Освен ако не прецака всичко...
