Повече от две години след бруталното изнасилване и убийство на 23-годишна студентка по физиотерапия в Ню Делхи, насилието срещу жени продължава да е огромен проблем в Индия.
"Вече сме известни като страната на изнасилванията", казва ТВ водещата Панкхури Ауасти в Youtube видео, в което пее заедно с изпълнителката Упеха. "Но задавали ли сте си въпроса как се случи това?"
Тяхното парче "Rap Against Rape" под формата на речитатив хвърля светлина върху дълбоко вкоренената обществена нагласа, която приема и дори насърчава изнасилването и омразата срещу жените. Видеото напомня, че утвърдената култура на изнасилвания е проблем на всички.
Под името BomBaebs, рап-дуото от Мумбай се е заело да промени обществения разговор по този проблем. Ако не друго, "Rap Against Rape" повишава информираността за проблема: видеото вече е гледано близо 500 000 пъти от публикуването му на 16 март.
Със смелото си поведение пред камерата Ауасти и Упеха редуват хинди и английски, докато изричат поредица от непоколебими строфи за културата на токсичната мъжественост и корупцията, която според тях е дълбоко разпространена в обществото им:
"Спри този туит
И наистина се вземи в ръце
И помогни да променим тази нагласа
Която от години е даденост
Че жените ни не са нищо повече от обекти
Които да бъдат контролирани, да им бъде запушвана устата и да се използват за секс
Не, момче, научи се на малко уважение"
Действително, според някои нови изследвания сексизмът и предубежденията към двата пола продължават да се предават на новите поколения.
В проучване на бангалорското Детско движение за гражданска информираност (CMCA), близо 60% от анкетираните момчета са заявили, че сексуалното насилие е поне донякъде по вина на жертвата. Искате ли да чуете нещо още по-притеснително? Над 50% от момичетата са мислели по същия начин.
В интервю за BBC Ауасти и Упеха признават, че подобни консервативни нагласи не могат да се променят незабавно или само с помощта на 3-минутен видеоклип. Те обаче твърдят, че насочването на вниманието към промяна на този тип мислене е жизненоважна част от процеса на промяна.
Зад текста на момичетата стои и личният им опит (включително познатото на много индийки опипване в градския транспорт), с него те разкриват ежедневните неприятни усещания, на които са подложени заради култура, която не винаги зачита собствеността на жената над нейното собствено тяло:
"Не, няма да си стоим у дома или да се страхуваме през нощта
Ще продължим да работим, защото това е наше право
Аз съм ниска, дебела, висока, слаба
Ще нося, каквото поискам - дори и да е минипола
Това е само дреха
И за миг не си и помисляй, че е съгласие за секс"
