Какво е May Morning? Да посрещнеш изгрева в опразнена София, а не на брега на морето. Безценно, биха казали някои. В тази луда танцувална нощ електронната музика победи фестивалната скука навръх Гергьовден - часове зареждащ, мощен звук, който отеква дълбоко във вътрешностите на тялото и освобождава създанието от всички проблеми. Хиляди се отдадоха на поглъщащия бийт в Интер Експо Център за мащабното парти Solar Easter Trinity.
Най-младият фестивал на клуб Yalta навърши 5 години и затвърди позициите си на ежегодно техно и хаус събитие със собствен облик и атмосфера, която очевидно вече е успяла да плени ценителите на електронната музика, а и не само. Сред тълпата се открояваха задължителните цветни рейвъри, но като цяло хората бяха заложили на стилно и все пак удобно облекло, което да им позволи да се развихрят.
Снимащ дрон посрещаше човешката река още пред входа на Интер Експо Център, където отекващите басови честоти създаваха очакването за неуморна четвъртъчна нощ.
Над пет хиляди бяха посетителите в двете зали, всяка от които притежаваше свой отличителен вайб - като Floor 1 беше по-горещият, а Floor 2 подчертано разтоварващият.
Свързващото звено между тях беше зала, оборудвана с бар и пуфове, която приличаше на чакалня на адски натоварено летище. Там обаче никой не мрънкаше и скучаеше. Без багаж и готови за излитане, „пътниците" сновяха между двете парти зали, за да не изпуснат нищо от сетовете на доста представителни имена, избрани да дърпат конците.
Към организацията всеки може да има някакви забележки, но към изредилите се зад пулта имена - едва ли.
Българските диджеи Филип Черников и Любо Урсини (които вече познаваме от редица различни проекти) откриха Solar Easter в двете зали, а след тях щафетата поеха съответно берлинското техно дуо Pan Pot и парижкото deep house трио Apollonia.
И двата диджейски екипа идваха в пълен състав за пръв път в България, а очакванията към тях бяха големи. Специално събирането на тримата французи от Apollonia на едно място си беше събитие, тъй като те по принцип се изявяват по отделно, а са топ имена на електронната сцена. Безспирният им ритъм бързо увлече публиката и я вкара в темпо, което тя не намали до самия край на тазгодишния фестивал.
3-часовият сет представляваше истинско музикално разнообразие и на моменти бе трудно да се следи кой точно дърпа конците зад пулта. А и французите видимо се забавляваха, сякаш бяха част от купона, а не неговите движещи сили. И интимно, и масово едновременно.
Междувременно в другата зала Pan Pot вкараха и закъснелите в играта, а мощният им техно саунд определено беше първото физическо изпитание за публиката. Визуални ефекти и дим предизвикваха редовни изригвания от фенския вулкан. Германците бяха заобиколени от толкова много подсказващи почитатели във фен зоната, че на моменти се губеха на сцената.
Така неусетно дойде ред на двама добри познайници на българската публика. Чаровната ливано-нигерийска звезда Никол Мудабер и един от най-успешните испански диджеи Пако Осуна за пореден път не разочароваха. Африканската техно кралица, както още наричат Мудабер, започна с безмилостно темпо, след като пое пулта след взривяващия сет на Pan Pot, които типично по немски поддържаха високо ниво през цялото време.
В един момент залата беше толкова пълна, че топлата връзка между входа и относително по-свободната й задна част беше задръстена. Феновете обаче намираха пряк път - зад дебелите, черни завеси, което щеше да е романтична игра, ако гонещата страна не беше охраната. Но и така беше забавно.
Floor 2 също кипеше. Пако Осуна пусна в действие най-добрите си оръжия и за пореден път доказа защо е сред любимците на българската сцена, които между другото го наричат Пако Осъмна. Сетът му пренесе феновете в друго измерение, и освен с дълбок качествен саунд, направи добро впечатление със светлинни ефекти.
Така градацията на партито стигаше върховата си точка.
Ако трябва да говорим за гвоздеи в програмата, ще се спрем на изключително радушно посрещнатите от публиката Джейми Джоунс и Крис Либинг, който получиха златен медал от феновете в социалните мрежи и бяха очаквани с най-голямо нетърпение.
Един от лидерите на модерния хаус, Джоунс пое Floor 2 след Apollonia и го потопи в своя дълбок, безмилостен звук. Крис Либинг от своя страна завърши със солидно дийп техно и силни вибрации партито в първата зала, когато вече се намирахме в ранните часове на деня, навън отдавна беше светло, а издържалата през цялата нощ публика продължаваше да се раздава до последно.
Заслужена почивка дойде едва след 8.00 сутринта - почивка, която за щастие няма да трае твърде дълго, тъй като предстои следващото голямо парти. То вече е любимото морско Solar Summer.
