"Аз тоя вятър го приемам лично", ръмжи Сърмата Хари, докато се разкарва небрежно из къмпинга на Elevation (синтезирайки начина, по който се чувстват повечето от нас след провала на феста). А докато наоколо хвърчат палаткови атрибути, измежду свистенето на вятъра се чуват тънки гласчета: "Защо си го изкарваш на мен?!". В яда си, че няма да видят Cypress Hill, току-що пробудили се мъже отправят нецензурни синоними на "жена" към най-близките им по спален чувал...
Без да твърдим, че е представителна извадка, всеобщото настроение на кемпа в Разлог, а после и в уютните хотелски комплекси, все пак превъзмогна тези спонтанни свади. Почнали да облагородяват махмурлука си отрано с всякакви питиета - от "много яка ракия" и бира до ром и Ciociosan - по обяд хорицата вече си добруваха, разменяйки си бутилки, храна (и дори дрехи) - плюс теориите ще има ли или не фест.
А след като стана ясно, че не - точно когато махмурлукът бе окончателно заменен с ново следобедно пиянство - можеше да обикнеш всички българи заради постфест слогана "Не искам да ми връщат парите, искам да ми върнат емоциите"...
Тогава обаче феновете още не бяха пили студена вода...
От вчерашната пресконференция на организаторите стана ясно, че малко хора ще успеят да си върнат парите от билетите. Тези за 24 юни ще бъдат изплатени на 100% само на върлите фенове на Jamiroquai, които не са влези на феста, разбрали навреме, че групата се отказва заради контузения вокал Джей Кей, и разполагат с неизползвани пропуски плюс касова бележка. Билетите за втората несъстояла се вечер ще бъдат напълно възстановени, а двудневните (само в софийските им офиси) - на 50 %, отново срещу касова бележка.
С Е-левовете (талоните за храна и алкохол) положението е същото. На касите за талоните обаче на мен са дали бележка, на теб не са, а и да са давали на всички - кой си пази хвърчащи листчета по време на фест? За съжаление законите и фестивалната еуфория са несъвместими. И само малцина (фрийкове) успяват да не се чувстат под теслата, нито пък искат да я хванат, а просто се оглеждат за следващата фест дестинация.
Организаторите са намразени, фестът - не
Ако бяха успели да надскочат възможностите си, рисковете на климата и на лигавщината на звездите, сега щяхме да сме с един готин фест напред. Избраната площ за него се оказа колкото приказна, толкова и опасна, за да можеш в единия случай да се тупнеш гордо в гърдите каква природа има иначе клетата ти страна, а в другия: "цялата ни работа е такава, пак се изложихме пред чужденците". Получи се така, че поляната е виновна за вятъра. Организаторите рискуваха и загубиха - трябва ли да сме жестоки, към едни хора, осмелили се да се заемат с толкова амбициозна прогарама.
Колкото до Джей Кей, с уговорката, че между концерт и фест има огромна разлика, той се хецна само седмица след като пияната Ейми Уайнхаус бе допусната да го направи пред всички на сцената в Белград. Лайфове се отлагат и провалят не само тук, за да ровим за конспирация или пък комплексарски да се жалваме, че звездите се гаврят точно и само с нас. Преброй приятелите си, които не успяха да отидат на концерт на The Rolling Stones през 2006-а, след като Кийт Ричардс провали европейското турне на групата, падайки от дърво...
No coment
На страницата на Jamiroquai във Facebook под снимката с изкълчения крак на Джей Кей трябва дълго да се взираш, за да откриеш наши коментари - сред 2225 прочетохме само десетина, сред които "I want my money back!!!" (Anko Antov) и "I hope you get better soon, and have more luck next time you come here" (Владимир Донков).
Големият гаф
Ако трябва да се сърдим много на организаторите за нещо, това е, че както не са предвили колко крехки са ставите на звездите, така и колко широкоскроени могат да бъдат. Първият ден можеше да има само приятен послевкус, ако Скай Едуардс от Morcheeba не ги засрами с революционния си призив към публиката зад загражденията на почти празната фен зона да ги прескочи, а към оранжевата гвардия - да си ходи. "Оставете хората да се забавляват", викаше певицата на гардовете по пинкфлойдски, докато, между другото, звукът на диджейската сцена беше далеч по-добър.
Можем да продължим да изброяваме всички останали дребни (и не толкова) грешки, ако бяхме там да дебнем за бг гафове, а не да се забавляваме. Особено на Parov Stelar Band, които прекрасно излязоха като същински хедлайнери с още по-силно участие от предишното в Sofia Live Club.
Най-искрената радост е злорадството
Наистина типично по нашенски, доста от тези, които не бяха на феста звъняха по телефоните дори на приятели, с които нямат безплатни минути, за га питат закачливо как е купонът - попрочели това-онова за скоростта на вятъра. Отявлените фестиваладжии обаче вече изпълняваха Back-up плановете си - каквито организаторите нямаха, както отбеляза колега на вчерашната пресконференция.
Един от въпросите беше именно защо не са вдигнали резервна сцена на стадиона в Разлог (без уточняващо питане какъв би бил разходът и за това) - и ако от Elevation не се бяха оказали в чак толкова клекнала позиция, можеха да кажат, че отговорността за забавлението е най-вече на самия забавляващ се.
Възмутителните организатори обаче вече са си навлекли достатъчно негативни емоции, за да си позволяват мъдри шегички. Освен това ги притиска тезата, че проблемът не е толкова в проваления фест, колкото в изгубеното доверие на феновете, които имат право да са злопаметни.
Истинските почитатели на подобни събития не са, но в крайна сметка на двайсетина гневни и заплашителни коментара по форумите, можеш да срещнеш само един в по-споко стил: "След като Е-левовете не могат да се връщат без касова бележка, да отворят пред НДК един павилион с бира, където да си направим готиното..."
Така че втори Elevation едва ли ще има. Като си загубил така позорно някой мач, за реванша ти трябва не само рефреш на отбора, ами и на цялата публика. Колко обаче да си съпричастен, като съвсем наблизо от нашата фестивална съдба отдавна има Exit...
