Представяме ви Clean Bandit - най-новата британска група, която ще спечели сърцето ви и ще изпълни слушалките ви с неустоими ритми. Точно както го сториха Disclosure през 2013, четиримата музиканти от Кеймбридж с класически бекграунд и денс интереси бързо се превръщат в един от най-фундаменталните клубни дебюти за тази година.
Въпреки че досега са пуснали само няколко сингъла, британците вече се прочуха през януари в глобален мащаб с невероятно успешния си хит "Rather Be" с участието на Джес Глин.
Парчето не само е страхотно, но е и златно по дефинициите на всички класации. Не само че песента дебютира в челото на британските чартове, но и стана най-бързо продавалият се британски сингъл на 2014-а. А да не забравим и първия сингъл, останал на №1 в чартовете в продължение на 4 седмици - Адел и "Someone Like You" през 2011.
Доста сериозно достижение като за тотални дебютанти.
Групата обаче не се ограничава само до глобалния си пробив с "Rather Be", а вече продължава напред с "Extraordinary" - най-новия им сингъл от предстоящия албум "New Eyes". И "Extraordinary" е наистина изключителен. Той започва със силен драматичен заряд, с деликатно пиано и подкрепена от струнни инструменти мелодия и призиви от вокалистката Шарна Бас към партньор, с който може и да не бъдат още дълго заедно.
После изведнъж се стига до припева с могъща вълна от свръхмодерни електронни бийтови, съчетаващи най-зарибяващите аспекти на британския геридж от 90-те в стил Кейти Би, с аренби и дори стийл дръмове. "Нещо изключително, нещо истинско, което да запълни дните и нощите ми с нещо, което мога да почувствам," както заявява вокалистката.
От класическата музика към съвременните бийтове
Clean Bandit правят първите си стъпки като студенти в Кеймбридж под формата на чисто струнен квартет, но басистът, кийбордист и продуцент Джак Патерсън постоянно добавя бийтове към класическите им изпълнения.
Не след много време, четиримата - цигуларката и вокалистка Грейс Чато, барабанистът Люк Патерсън (брат на Джак) и цигуларят DJ Нийл Амин-Смит - се преобразяват тотално, лансирайки парчета, които притежават най-завладяващия, блестящ, двустъпков устрем след Disclosure (с които те вече са били на мащабно турне). Скоро следва и подкрепа от Rudimental, които привличат Clean Bandit към лейбъла си Black Butter.
Дебютният албум на квартета, озаглавен New Eyes, излиза на 17 юни от Big Beat/Atlantic, придружен от лайв шоута в Лос Анджелис и Бруклин. Нийл Амин-Смит разказва за еволюцията на групата:
Разбираме, че името Clean Bandit произлиза от специфична руска фраза (в свободен превод -"абсолютен копелдак"), но смятате ли, че тя донякъде важи и за вашата музика като непослушно съчетание на несъчетаващи се помежду си жанрове?
Никога не сме го планирали с тази идея, но наистина донякъде е така. Хората виждат двата типа музика, които сме комбинирали - класическата музика като превзета и тесногръда област, и денс музиката, която е коренно различна. Не че ние ги приемаме за различни всъщност - те са просто два типа музика, които ви карат да изпитвате емоции.
Какво смятате, че електронната музика дава на класическата - и обратното?
Денс музиката пренася класическата до слуха на новото поколение, тъй като много по-млади хора реално не я слушат. Да се надяваме, че нашата музика ще насърчи някои хора да се запознаят с класиката. Всъщност вече сме спрели да използваме класически семпли, но все още използваме класически инструменти - от рода на акустична цигулка и чело. Тези инструменти осигуряват по-голяма дълбочина и богатство на звука, които никой синтезатор не може да възпроизведе.
Дали други аспекти на класическата музика повлияха на добавянето на денс бийтове към струнния квартет?
Мисля, че най-вече ни вдъхнови оригиналната музика за струнни квартети. Грейс и аз сме свирили на много концерти и Джак записваше нашите концерти. После започнахме да експериментираме с тези записи, така че бих казал, че Шостакович и Моцарт бяха тези, които ни вдъхновиха да съчетаем двете неща.
Как Disclosure и Rudimental са ви повлияли?
Индиректно. Ние сме взели много от британската денс-сцена, особено от Disclosure и Rudimental. Това ни отвори очите за една голяма част от денс музиката, която не познавахме - например басовия хаус саунд. Хора като Gorgon City, които направиха ремикс на песента ни "Nightingale".
Също така Disclosure и Rudimental нямат постоянни вокалисти, което ни даде увереност, че това да нямаш вокалист е нещо разумно и приемливо. И отсъствието на постоянен вокалист много влияе на това, което правим, като привличаме различни изпълнители за всяка песен и придава съвсем различен стил на всяко парче.
Защо сте поставили този цитат - "Някои хора смятат, че електронната музика е скучна..." в началото на песента си "Mozart's House"?
Това започна просто като шега, но същевременно е нещо, в което вярваме, така че се превърна почти в манифест. Доколкото електронната музика в голяма степен е съвременният еквивалент на класическата музика, повторението може да създаде нещо красиво.
Кой е най-великият момент на класическата музика в попмузиката?
Някога, когато Моцарт е писал произведенията си, класическата музика си е била попмузика в буквалния смисъл на думата - и това е бил пикът на славата й, защото музиката е била писана за масовата публика, която е била нейна основна аудитория.
Кой беше най-големият ви страх, когато поехте в посоката към денс музиката?
Не сме имали особени страхове, защото първият ни концерт, който въобще направихме, беше за хора, които вече бяха наши фенове - хора, които бяха фенове на струнните квартети. Атмосферата беше много дружелюбна и всичко мина толкова добре, че ни тласна напред в това да имаме огромни амбиции. Щеше да е доста тъжно, ако хората не бяха реагирали толкова добре.
Как избирате вокалистите за конкретните парчета?
По много различни начини - Елайза Шадад пее в няколко от песните ни, видяхме я да си изкарва прехраната като уличен музикант и я помолихме да дойде в студиото с нас. Някой в Atlantic Records ни препоръча Джес Глин и много ни хареса как звучеше гласът й. Елизабет Трой беше човек, който ние сами потърсихме. Тя участва в един от любимите ни записи - "Crazy Love" на Ем Джей Коул.
