Оазис от испански танци в размирна София

Танц, емоция, поезия, разместване на пространствата, огледални светове - не стигат думите да се опише спектакълът Back, в който се потопих за един час във втория ден от танцовото пътешествие на Sofia Dance Week

Шестимата испански танцьори от Otra Danza ме пренесоха набързо през океан от настроения, динамика, връщане назад във времето и в същото време футуристичност. Без да ме питат - рязко!

Почти навреме се появява гол танцьор, осветен само от една лампа, който с насечени движения и съсредоточено изражение лази по сцената.

Петима танцьори с парчета огледала в ръце го „онагледяват", заобикаляйки го от всички страни. Всичко изглежда някак футуристично, но и леко тягостно, по странен начин напомнящо за миналото. Това усещане се допълва успешно от музиката, която до голяма степен ми напомня Апокалиптика, а всъщност е Zoë Keating.

Някаква самота, безнадеждност и усещане за подземен живот властва на сцената, а музиката и светлинните ефекти, дело на Juanjo Llorens, още повече ме карат да настръхна.

Но изведнъж цялата тази атмосфера изчезва и на нейно място изникват три прекрасни дами, огрени от светлина, а от тях вече струи позитивизъм, няма и следа от предишните емоции. Типични испанки, леко едри, със стегнати тела, изключително гъвкави и пластични. Изведнъж остават само мъжете на сцената, отново сякаш върнати в миналото.

Те спират, музиката спира - усещам учестеното им дишане. Сега вече и момичетата са на сцената, но танц няма, само разговор. „Нека говорим за движение, ритъм...", дочувам едва-едва. Но думите вече са облечени в танц и поредната рязка смяна на настроението е факт - музика от бъдещето, забързана и пулсираща.

Сега вече танцът е по двойки, преплетени женски и мъжки тела - едновременно чувствени и динамични. Непрекъсната смяна на настроенията в спектакъла неусетно променя и моето, и докато се усетя той е приключил. На сцената вече е само едно от момичетата, преследвано от другите танцьори, държащи огледала в ръцете си.

Не го изпускат от поглед, следват го неизменно, за да го „онагледят" и да формират своеобразната „огледална рамка", която слага край на представлението. Следват ръкопляскания. Три пъти - абсолютно заслужено! В този един час симпатичните испанци накараха публиката да загърби миналото, да забрави за настоящето и да се пренесе в бъдещето. Умение, което не на всекиго се отдава.

А тепърва предстои още - швейцарците Compagnie Alias на 28-ми септември, българите от Балет Арабеск на 29-ти септември, Niv Sheinfeld, Oren Laor, Keren Levi от Израел на 30-ти септември и за десерт французите Blanca Li на 1-ви октомври.

За съжаление, бързо излизам от реалността. Като шамар! От бъдещето се пренасям директно в настоящето... Мрачно, протестиращо, обградено от полиция. „Българи юнаци!", тълпата се дере, полицията ги гони. Разгонва и мен. Не ми харесва, искам отново в залата. Неволно или не, спектакълът на Otra Danza до голяма степен съвпадна с вторнишката вечер. Абсолютната вечер на контрастите.

Станах свидетел на креативен танц с редуващи се настроения, на пренос от миналото в бъдещето, в залата на „Сълза и смях", в една уж започнала спокойно вечер и завършила с безредици, полиция, протести, грозни сцени.

А красотата на танца сякаш остана в съзнанието ми завинаги, като че ли цял живот е бил там...