Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

6 от най-легендарните неиздадени албуми

В галерията разглеждаме историите на шест неслучили се албума на музиканти, които не се нуждаят от представяне:

Джими Хендрикс – Black Gold (1970)

В началото на 1970 г., китарният идол се заема да напише музика, която излиза извън рамките на конвенционалния рокендрол. Един ден той грабва акустичната си китара и записва сюита от 16 песни на няколко касети.

Надписва ги като Black Gold и ги дава на барабаниста на The Jimi Hendrix Experience Мич Мичъл, за да мисли той по барабаните за предстоящите студийни записи. За съжаление Хендрикс умира преди да има възможност да развие проекта, а касетите остават у Мичъл – забравени в продължение на две десетилетия.

През 1992 г. Мичъл преоткрива записите. Оказва се, че шест от песните на тях вече са довършени и издадени в албуми и колекции след смъртта на легендата, но останалите девет са уникални за Black Gold и ги няма никъде другаде.

През 2010 г. притежателите на правата на Хендрикс казаха, че ще издадат Black Gold в някой момент през миналото десетилетие. Но досега се появи само първата песен, Suddenly November Morning.
The Beatles – Get Back (1969)

Планиран е като класически албум, в който великаните от The Beatles да се върнат към корените си и да се въздържат от мащабни аранжименти в песните. Записите се осъществяват във филмово студио, подобно на хангар, а всичко се заснема с камера, за да бъде сглобен от материала и документален филм.

Концепцията звучи интригуващо, но постоянното присъствие на камерата се оказва пречка, а като цяло на въпросното място условията не са идеални за правене на музика.

Записани са цели 85 часа материал и звукозаписният продуцент Глин Джонс получава незавидната задача да подбере и подреди песните за албума от дългите репетиции. Той включва и разговори и шеги между музикантите в паузите, за да звучи всичко още по-естествено. На бандата този подход ѝ харесва.

Но новият мениджър на The Beatles Алън Клайн е против да бъде пускан на пазара толкова суров, неполиран продукт. Той убеждава Джон Ленън да даде записите на друг музикален продуцент, Фил Спектър, който добавя към тях мащабни оркестрални партии.

Това се случва без знанието на Пол Маккартни, който се вбесява, когато чува новите версии – особено сладникавите щрайхове на неговата композиция The Long and Winding Road.

Но исканията да бъдат премахнати добавените инструменти са отхвърлени и албумът все пак излиза под името Let It Be през май 1970 г. Това е и последният албум на легендарната група.
Боб Дилън и Джони Кеш (1969)

Двама от най-значимите поети с китара в историята обединяват сили, след като по случайност се оказва, че работят в две съседни студиа по самостоятелните си проекти.

На 17 и 18 февруари 1969 двамата записват над дузина дуети на свои песни.  От всички записи обаче, само една от песните бива издадена тогава. Това е нова версия на  Girl From the North Country на Дилън, в която се включва и Кеш.

Останалото не е издадено и от известно време може да бъде открито само като неофициални буутлег записи. Колекцията е изключително ценна и включва нови трактовки на велики песни като Walk the Line, Ring of Fire и Big River на Кеш и One Too Many Mornings на Дилън. Снимка: Getty Images
Боб Дилън и Джони Кеш (1969)

Двама от най-значимите поети с китара в историята обединяват сили, след като по случайност се оказва, че работят в две съседни студиа по самостоятелните си проекти.

На 17 и 18 февруари 1969 двамата записват над дузина дуети на свои песни. От всички записи обаче, само една от песните бива издадена тогава. Това е нова версия на Girl From the North Country на Дилън, в която се включва и Кеш.

Останалото не е издадено и от известно време може да бъде открито само като неофициални буутлег записи. Колекцията е изключително ценна и включва нови трактовки на велики песни като Walk the Line, Ring of Fire и Big River на Кеш и One Too Many Mornings на Дилън.
Pink Floyd – Household Objects (1974)

През 1973 г. легендите на прогресив рока вече са постигнали световна слава с албума Dark Side of the Moon и са на върха на музикалния свят.
Обмисляйки в каква творческа посока да поемат, те се решават на меко казано нестандартна концепция: да направят албум без да използват каквито и да е музикални инструменти.

Под работното име „Домакински предмети“, те започват да експериментират със звуци от миксери, крушки, чукове, метли и други подобни. Но скоро откриват, че да записваш по този начин е мъчително. Уморени да се опитват да накарат моливи и ластици да звучат като бас, накрая те решават все пак да използват истински бас. Музикалните инструменти се завръщат в плановете им, а за един месец концепцията за Household Objects ражда две полуготови песни: The Hard Way и Wine Glasses.

Първата не бива издадена чак до 2011-а, когато е включена като бонус песен, но Wine Glasses е доразвита от групата в същинския епос Shine On You Crazy Diamond, около който се върти следващият албум на Pink Floyd – Wish You Were Here. Снимка: Getty Images
Pink Floyd – Household Objects (1974)

През 1973 г. легендите на прогресив рока вече са постигнали световна слава с албума Dark Side of the Moon и са на върха на музикалния свят. Обмисляйки в каква творческа посока да поемат, те се решават на меко казано нестандартна концепция: да направят албум без да използват каквито и да е музикални инструменти.

Под работното име „Домакински предмети“, те започват да експериментират със звуци от миксери, крушки, чукове, метли и други подобни. Но скоро откриват, че да записваш по този начин е мъчително. Уморени да се опитват да накарат моливи и ластици да звучат като бас, накрая те решават все пак да използват истински бас. Музикалните инструменти се завръщат в плановете им, а за един месец концепцията за Household Objects ражда две полуготови песни: The Hard Way и Wine Glasses.

Първата не бива издадена чак до 2011-а, когато е включена като бонус песен, но Wine Glasses е доразвита от групата в същинския епос Shine On You Crazy Diamond, около който се върти следващият албум на Pink Floyd – Wish You Were Here.
Марвин Гей – Love Man (1979)

През 1979 американският певец е пристрастен към две неща: кокаина и отчуждената си съпруга Джанис Хънтър. И двете пристрастености съсипват музикалната му кариера, а феновете му се насочват към по-нови изпълнители и това го ядосва.

Гей се амбицира да създаде албума Love Man, с който не само да си върне слушателите, но и да спечели обратно любимата жена. С лирики като „Ако Господ горе може да ми прости, защо и ти да не можеш“, посланията на песните са очевидни до степен на наивност. Водещият сингъл Ego Tripping Out е самоироничен поглед върху репутацията на Марвин като женкар, но песента не се оказва успешна.

После ситуацията на певеца става драматична. Дълговете на Гей растат, той обявява банкрут и опитва да се самоубие, но оцелява и впоследствие се мъчи да се дистанцира от негативния период. Затова се решава на чисто нов проект – In Our Lifetime, който се превръща в предпоследния му студиен албум.
Limp Bizkit – Stampede of the Disco Elephants

Тук историята е по-различна, защото става въпрос за все още жив проект, който може и в крайна сметка да види бял свят.
Шестият студиен албум на прочутата рап рок група беше очакван с голямо нетърпение, но с годините ентусиазмът се изпари и беше заменен от неизбежен скептицизъм. 

Албумът все още се споменава от време на време, но просто от обявяването му мина доста време, а Limp Bizkit явно не могат да се похвалят с особено развитие по него.

Stampede of the Disco Elephants беше обявен за пръв път през 2012 г. с идеята да излезе към края на годината. През следващите две години общо четири сингъла от изданието се появиха, но не и целият албум, а както се оказа, лидерът на групата Фред Дърст е работил по вокалите си твърде бавно и без да си поставя крайни срокове. Той обясни, че очаква да „почувства“ новия материал, преди да го издаде за феновете. Нищо чудно това все пак да се случи, дори да се окаже, че вече е твърде късно. Снимка: Getty Images
Limp Bizkit – Stampede of the Disco Elephants

Тук историята е по-различна, защото става въпрос за все още жив проект, който може и в крайна сметка да види бял свят. Шестият студиен албум на прочутата рап рок група беше очакван с голямо нетърпение, но с годините ентусиазмът се изпари и беше заменен от неизбежен скептицизъм.

Албумът все още се споменава от време на време, но просто от обявяването му мина доста време, а Limp Bizkit явно не могат да се похвалят с особено развитие по него.

Stampede of the Disco Elephants беше обявен за пръв път през 2012 г. с идеята да излезе към края на годината. През следващите две години общо четири сингъла от изданието се появиха, но не и целият албум, а както се оказа, лидерът на групата Фред Дърст е работил по вокалите си твърде бавно и без да си поставя крайни срокове. Той обясни, че очаква да „почувства“ новия материал, преди да го издаде за феновете. Нищо чудно това все пак да се случи, дори да се окаже, че вече е твърде късно.

Съществуват албуми, които достигат легендарен статут даже без да са били издадени.

Става въпрос за проекти на някои от най-прочутите световни имена, които по някаква причина така и не виждат бял свят, но и до днес разпалват фантазията на меломаните.

Понякога зад такива неслучили се албуми се крият вълнуващи и драматични истории, друг път спънка се оказват тривиални неразбирателства или просто незадоволителни творчески идеи.

В повечето случаи определени части от неиздадените записи все пак виждат бял свят години по-късно, макар и не по начина, по който съответните музиканти са си ги представяли.

Това се случи с най-прочутия неиздаден албум - SmiLe на Beach Boys, записан през 1966-67 г. Той се появи на пазара през 2011-а под името The Smile Sessions и беше посрещнат възторжено от публика и критика.

По-често обаче музиката в неиздадените албуми се оказва разочароваща, макар това да не ги прави по-малко ценни за заклетите фенове.

В галерията разглеждаме историите на шест неслучили се албума на музиканти, които не се нуждаят от представяне.

Най-четените