Следващата спирка на влака "Носталгия по 90-те" е Zoo Station. На първи ноември излизат новите три версии на албума Achtung Baby от U2 - Deluxe, Super Deluxe и Uber Deluxe. Те ще последват Tribute изданието на тавата (с участието на Пати Смит, Nine Inch Nails, Depeche Mode и много други), което ще дебютира следващата седмица, заедно с документалния филм за групата From the Sky Down, чиято премиера пък е насрочена за 29 октомври.
Разбира се, бихме могли да кажем, че Achtung Baby е един от най-успешните албуми на една широкопопулярна световна група. Отзивите за него бяха отлични, всичките му сингъли станаха хитове и в него имаше поне едно иконично парче. Минаха двадесет години от неговото излизане - и суетнята около него изглежда напълно основателна.
И все пак не е съвсем така
Не защото някой се противопоставя на подобна "ретромания". Или твърди, че би трябвало да оставим старите парчета да витаят в миналото като призраци. Повторното връщане към важни културни събития от миналото може да бъде много ценно, дори когато това се прави по чисто "календарни" причини.
Но, разбира се, има и граници - не за всичко подобна шумотевица е оправдана. За да заслужи дадено нещо такова щедра почит, то трябва да бъде - следва грандиозна дума, която въпреки всичко изглежда по-подходяща от всяко друго определение - "епохално". Achtung Baby без съмнение беше наистина добър, но вписва ли се обаче в такива параметри?
Не и според мнението на масовите потребители. Албумът се е продал в 18 милиона копия по целия свят: с други думи, малко повече от Blood Sugar Sex Magik на Red Hot Chili Peppers (15 милиона), но определено не толкова, колкото едноименния албум на Metallica (22 милиона копия).
Продажбите му са приблизително еднакви с Ropin' the Wind на Гарт Брукс. Очевидно, нашият барометър в случая са други албуми от 1991 г., като умишлено не споменаваме Nevermind на Nirvana, който, подобно на Dangerous на Майкъл Джаксън, продаде повече от 30 милиона копия.
Като стилистика Achtung Baby не е точно революционен
Но това са само цифри, които трябва да бъдат допълнени с някакъв елемент на артистична значимост. Стандартното становище е, че U2 са "пресътворили себе си" с Achtung Baby, или пък че са "натиснали бутона "reset" на звученето си". Но дори според лоялните историци на групата това е леко пресилено твърдение.
През 2009 г. Саша Фрер-Джоунс почти перфектно характеризира звученето на U2: "Високи и химнови китарни мотиви... зареждащ, почти военен бийт и бас линия... и предизвикателно пеене, което е много силно - и съвсем малко странно". Без да направи нито една отправка към албума.
Да - групата заема аспекти от някои по-малко комерсиални стилове - индъстриъл, електроника, както много други групи са го правили и преди, че и след тях, за да поддържат творчеството си.
Опитите за ирония в имиджа на Боно също не се продължават дълго
Освен това, в известен смисъл U2 променят идентичността си чрез Achtung Baby, въвеждайки иронична нотка като контраст на предишните по-сериозни албуми. Боно, както обяснява самият той в трейлъра към документалния филм, решава да започне да носи очилата на Лу Рийд, панталоните на Джим Морисън и якето на Елвис (а може би и "малко от прическата му"?), за да сътвори "сглобяема рок звезда" за пищното турне Zoo TV.
Но иронията не се задържа задълго: тя води до разочароващите албуми Zooropa и Pop, след което групата отново "натиска бутона "reset" с албума All That You Can't Leave Behind, който, както е казвал често Боно, ги е изстрелял повторно на позицията "най-добра група в света".
Кавър-албумът е за истинските фенове, останалите версии са чиста грандомания
Този тип добронамерена бомбастичност, която продължава да бъде определяща за Боно и U2, бе на практика напълно оформена в албума The Joshua Tree, който се е продавал също много по-успешно: в 25 милиона копия. Може би именно тя обяснява екстравагантността, с която ирландците се завръщат към Achtung Baby. U2 винаги играят на едро, а за това наистина има място. Но феновете нямат нужда това място да се бърка със сегашната им позиция в съвременната музикална история.
