Следващата спирка на влака "Носталгия по 90-те" е Zoo Station. На първи ноември излизат новите три версии на албума Achtung Baby от U2 - Deluxe, Super Deluxe и Uber Deluxe. Те ще последват Tribute изданието на тавата (с участието на Пати Смит, Nine Inch Nails, Depeche Mode и много други), което ще дебютира следващата седмица, заедно с документалния филм за групата From the Sky Down, чиято премиера пък е насрочена за 29 октомври.
Разбира се, бихме могли да кажем, че Achtung Baby е един от най-успешните албуми на една широкопопулярна световна група. Отзивите за него бяха отлични, всичките му сингъли станаха хитове и в него имаше поне едно иконично парче. Минаха двадесет години от неговото излизане - и суетнята около него изглежда напълно основателна.
И все пак не е съвсем така
Не защото някой се противопоставя на подобна "ретромания". Или твърди, че би трябвало да оставим старите парчета да витаят в миналото като призраци. Повторното връщане към важни културни събития от миналото може да бъде много ценно, дори когато това се прави по чисто "календарни" причини.
Но, разбира се, има и граници - не за всичко подобна шумотевица е оправдана. За да заслужи дадено нещо такова щедра почит, то трябва да бъде - следва грандиозна дума, която въпреки всичко изглежда по-подходяща от всяко друго определение - "епохално". Achtung Baby без съмнение беше наистина добър, но вписва ли се обаче в такива параметри?
Не и според мнението на масовите потребители. Албумът се е продал в 18 милиона копия по целия свят: с други думи, малко повече от Blood Sugar Sex Magik на Red Hot Chili Peppers (15 милиона), но определено не толкова, колкото едноименния албум на Metallica (22 милиона копия).
Продажбите му са приблизително еднакви с Ropin' the Wind на Гарт Брукс. Очевидно, нашият барометър в случая са други албуми от 1991 г., като умишлено не споменаваме Nevermind на Nirvana, който, подобно на Dangerous на Майкъл Джаксън, продаде повече от 30 милиона копия.
Като стилистика Achtung Baby не е точно революционен
Но това са само цифри, които трябва да бъдат допълнени с някакъв елемент на артистична значимост. Стандартното становище е, че U2 са "пресътворили себе си" с Achtung Baby, или пък че са "натиснали бутона "reset" на звученето си". Но дори според лоялните историци на групата това е леко пресилено твърдение.
През 2009 г. Саша Фрер-Джоунс почти перфектно характеризира звученето на U2: "Високи и химнови китарни мотиви... зареждащ, почти военен бийт и бас линия... и предизвикателно пеене, което е много силно - и съвсем малко странно". Без да направи нито една отправка към албума.
Да - групата заема аспекти от някои по-малко комерсиални стилове - индъстриъл, електроника, както много други групи са го правили и преди, че и след тях, за да поддържат творчеството си.
Опитите за ирония в имиджа на Боно също не се продължават дълго
Освен това, в известен смисъл U2 променят идентичността си чрез Achtung Baby, въвеждайки иронична нотка като контраст на предишните по-сериозни албуми. Боно, както обяснява самият той в трейлъра към документалния филм, решава да започне да носи очилата на Лу Рийд, панталоните на Джим Морисън и якето на Елвис (а може би и "малко от прическата му"?), за да сътвори "сглобяема рок звезда" за пищното турне Zoo TV.
Но иронията не се задържа задълго: тя води до разочароващите албуми Zooropa и Pop, след което групата отново "натиска бутона "reset" с албума All That You Can't Leave Behind, който, както е казвал често Боно, ги е изстрелял повторно на позицията "най-добра група в света".
Кавър-албумът е за истинските фенове, останалите версии са чиста грандомания
Този тип добронамерена бомбастичност, която продължава да бъде определяща за Боно и U2, бе на практика напълно оформена в албума The Joshua Tree, който се е продавал също много по-успешно: в 25 милиона копия. Може би именно тя обяснява екстравагантността, с която ирландците се завръщат към Achtung Baby. U2 винаги играят на едро, а за това наистина има място. Но феновете нямат нужда това място да се бърка със сегашната им позиция в съвременната музикална история.
Не успях да захаресвам U2 и туйто. Голяма група са, безспорно, но за мен си останаха едни прехвалено преекспонирани крауд-плийзъри, изявяващи се в доста клиширан и плитък прогресив рок. На фона на групи като например Marillion, Rush, The Cure, които свирят в относително близки стилове, U2 звучат много банално и повърхностно. Извинявам се, ако засягам феновете, но такова е моето мнение.
имат няколко добри песни, ама не са ми любима група
U2 - прогресив рок?????????????????????????? Иначе и аз не съм съгласна, че Zooropa и Pop са лоши албуми. В интерес на истината, последният им, дето даже и не мога да се сетя как се казваше, е много по-слаб от тях.
В исторически и печалбарски план е сравним с албума на Нирвана, а в музикален аспект е точно 97382345323516544563462 пъти по-качествен продукт от албума на американците ...
Дадох за пример Marillion, Rush и The Cure като групи, които са "относително" близки като стил до U2, но не съм писал, че са същите.
Винаги са ми били безлични. Като чуя за U2 и първата ми асоциация е или за шумно отразени благотворителни кампании, или за гигантски концерти на кръгла сцена, или дори за характерните очила на Бонбоно, но не и за музиката им. Не ме докосват може би именно заради прекалената си и преекспонирана популярност, но пък от друга страна, например Депеш Мод също са безсрамно известни, но мога да се сетя за имената и мелодиите на поне 20 техни песни. В никакъв случай не искам да натрапвам мнението си и да засегна феновете им, просто споделям мнението на автора за "бомбастичността" им.
Ами като сме тръгнали да сравняваме албуми по това колко копия са продали-значи ли, че Бритни Спиърс е по-велика от Металика? Изобщо що за глупост да сравняваш Nevermind с Achtung Baby? И двата албума са страхотни, но са толкова различни..къде са Ю Ту, къде са Нирвана? Хубаво е да има повече статии за истинската музика, и да седнеш да си изпиеш кафето и да обмениш мнение със себеподобни, но като следваща статия, моля не сравнявайте кой е по-велик Дейвид Бауи или Пол Макартни например. Просто напишете по нещо за някоя група или някой албум. пп. за колегата от долу-Депеш надценени? На фона на лейди Гага и Бритни Спиърс и на музиката, която са издали са едни от най-недооценените групи.
Писах "безсрамно известни", а не "надценени". Изрично уточнявам - влагам положителен смисъл в думите си Поздравче: http://www.youtube.com/watch?v=heLCJewpSig&ob=av2e
7 или 8 тона не се считаха за плагиатство! колкото до Viva La Vida - Coldplay са си откраднали цялата темичка можеха спокойно да нарекат парчето кавър и нямаше да имат никакви проблеми; вместо това те решиха да печелят на чужд гръб, което изобщо не говори добре за тях...
ааа ето какво било да объркаш статиите по невнимание извинявам се искрено
На един приятел, баджанак му има братчет дето живее в ирландско.... Та той ми каза ,че в родината били недолюбвани и не особено слушани.