Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Албумите на Arctic Monkeys от най-бледия до най-великия

Албумите на Arctic Monkeys от най-бледия до най-великия Снимка: Getty Images

Още през 2006 г. Алекс Търнър вече осъзнава, че съдбата на Arctic Monkeys е да бъдат велики.

Скоро го осъзнават и всички останали, защото първият сингъл на групата I Bet You Look Good on the Dancefloor прави чудеса и изстрелва британците до звезден статут.

Оттогава досега обаятелният фронтмен се е променил много, но запазва под пълно владение музикалния свят и всеки път, когато издаде нещо с Arctic Monkeys, то оглавява класациите в страната му.

От самото начало култовата инди рок група поставя летвата ужасно високо и успява да я прескочи с лекота и със стил. Шест албума, шест първи места в британските класации.

А всеки от тях предлага нещо различно от миналия, четиримата музиканти постоянно се развиват и излизат от комфортната си зона - затова и днес са така далеч от гаражния рок, на който залагаха в дебюта си Whatever People Say I Am, That's What I'm Not.

Всяко следващо тяхно издание е риск и приключение, а не затвърждаване на някаква вече открита печеливша формула.

Затова е толкова интригуваща, макар и твърде субективна, задачата да сравним и класираме шестте досегашни албума на Arctic Monkeys.

Поводът е ясен - новината, че инди рок гигантите ще свирят за пръв път в България на 12 август 2022 г., когато ще съберат многобройните си български фенове на бургаското пристанище.

Всеки почитател вероятно си има свой собствен любим албум с предпочитани песни, които няма търпение да чуе тогава. Целият каталог на Arctic Monkeys е ценен и специален, но как да го категоризираме?

Ето нашата класация на шестте им досегашни албума по качество и значимост.

6. Favourite Worst Nightmare (2007)

Arctic Monkeys нямат слаб албум, но на последно място поставяме техния втори, записан след грандиозния успех на Whatever People Say I Am, That's What I'm Not.

Във Favourite Worst Nightmare не липсват открояващи се песни като Brianstorm и Fluorescent Adolescent, но албумът малко или много бледнее пред разтърсващия дебют.

Тук Алекс Търнър започва да показва по-различни влияния в композициите си и със замайващата баладичност на The Only Ones Who Know и постепенно градиращата "505" загатва за големите неща, които предстоят.

5. Suck It and See (2011)

Четвъртият албум на култовата банда излиза през 2011 г. и е колекция от свежарски инди поп - което изненадва мнозина след доста по-ударния и мистичен предшественик Humbug.

В този албум Търнър показва повече от своята влюбчива и романтична страна, но сред песните липсват толкова силни моменти, колкото в предишните издания.

Откъм текстове обаче, фронтменът е в топ форма със своите неустоимо поетични фрази, пълни и с дълбоки идеи, и с мрачен хумор и намигване към слушателя.

4. Tranquillity Base Hotel & Casino (2018)

Последният засега албум на Arctic Monkeys все още е най-смелият експеримент, който групата е правила досега.

Идеята за китарна рок музика остава някъде на заден план и "маймуните" предлагат странен концептуален албум, залитащ към салонен поп с елементи на психеделия и дори на джаз.

Стартирал като самостоятелен проект на Търнър и композиран изцяло на пиано, Tranquility Base Hotel & Casino обрисува един луксозен курорт на Луната от перспективата на различни негови обитатели.

Песните разглеждат теми като консуматорството, политиката, религията и технологиите и са силно повлияни от научната фантастика и киното. Наблюденията на Търнър за заобикалящия свят са както винаги пълни с горчив хумор и въздействащи фрази, които те удрят като с камшик.

Откъм звучене и аранжименти също не липсват експериментални и смели ходове, но самите песни далеч не са най-запомнящите се в каталога на Arctic Monkeys и не притежават заряда на най-доброто от по-ранните албуми.

3. Humbug (2009)

След като се утвърждават като най-голямата нова банда на Острова и често биват определяни като най-сериозното музикално явление след Oasis, Arctic Monkeys сътворяват третия си албум Humbug през 2009 г.

Той си остава сред най-впечатляващите техни издания като общо въздействие и си личи, че в него четиримата вече са на върха на силите си в креативен план, а голям ефект оказва и помощта на Джош Хом от Queens of the Stone Age в ролята на музикален продуцент.

В Humbug идеите на "маймуните" вече са по-изчистени, по-изпипани, по-мрачни. Трите начални песни My Propellor, Crying Lightning и Dangerous Animals са просто велико начало на албум - колкото мелодични и запомнящи се, толкова и мощни и зареждащи.

Може би най-фината песен обаче идва по-нататък в лицето на Cornerstone - истински бисер и сред най-енигматичните произведения на четворката.

2. AM (2013)

Любимият албум на мнозина от феновете на Arctic Monkeys e и този, който ги изстрелва на американския пазар, където те с години се опитват да осъществят голям пробив.

Безспорно това е най-хитовият албум на групата, пълен с песни, които радиата не спират да въртят. Това са и песни, каращи претъпканите арени и стадиони да изригват още при откриващите тонове.

AM е истинският блокбъстър на Arctic Monkeys и дори той да съдържаше само Do I Wanna Know?, R U Mine? и Why'd You Only Call Me When You're High?, пак щеше да е легенда.

Но албумът крие още прекрасната Arabella с нейните глем рок влияния и недооценената балада No.1 Party Anthem. А краят с I Wanna Be Yours е смазващо упояващ.

Трябва да отбележим, че AM беше и албумът, който допринесе страшно много за популярността на Arctic Monkeys в България.

1. Whatever People Say I Am, That's What I'm Not (2006)

На пръсти се броят рок групите, които успяват да потеглят с толкова мощен първи албум, и то на такава крехка възраст.

Arctic Monkeys едва ли някога ще повторят неподправената, сурова енегрия на своя дебют.

През 2006 г. четиримата младежи от Шефилд влизат в историята с най-бързо продавания дебютен албум в британската история. Мълвата за тях тръгва от форуми и от популярната тогава платформа MySpace, където ранни версии на песните плъзват и бързо им създават вярна аудитория.

Едва двайсетина годишни, те записват един от най-експресивните, искрени и поглъщащи албуми в богатата история на британския рок - като улавят квинтесенцията на хипнотизиращото "гаражно" звучене, което толкова други опитват да имитират, но са обречени на неуспех.

Любимите на феновете Mardy Bum, I Bet You Look Good On the Dancefloor и When The Sun Goes Down ще си останат винаги сред най-добрите песни на Arctic Monkeys. А албумът е пълен с картинни разкази и увлекателни истории, с които Алекс Търнър далеч надскача годините си и се показва като световен текстописец, способен да промени стандартите в съвременния рок.

В последните години той признава, че вече твърде много се е отдалечил от музиката в Whatever People Say I Am, That's What I'm Not и когато я свири, има чувството, че прави кавър на някой друг изпълнител.

Но много музикални ценители винаги ще свързват Arctic Monkeys на първо място с този албум и едва после с всичко останало, направено от групата в следващите години.

Най-четените