Има групи, чиито песни се слушат десетилетия след издаването си, и Nirvana безспорно е една от тях. Кърт Кобейн е мрачният глас на едно цяло поколение, а песните му, изпълнени често с болка, мрак и неразбиране са химни на тийнейджърската отчужденост и до днес.
Но от всички тежки парчета на Nirvana, има едно, което се откроява с яркото си проблемно и тревожно послание - Polly. Шестото парче от втория им студиен албум - Nevermind, излязъл през 1991 г. е акустично разказана история за изнасилване и изтезания на тинейджърка от гледната точка на изнасилвача.
Песента е написана от Кърт Кобейн 3 години преди излизането на Nevermind и е вдъхновена от истинската история на едно 14-годишно момиче, което през 1987 г. е отвлечено и изнасилено многократно.
Тийнейджърката, чието име се пази в тайна, е похитена от 49-годишния сериен изнасилвач Джералд Френд, докато се прибира от рок концерт във Вашингтон.
Френд предлага на младото момиче превоз до дома, но вместо това я отвежда в къщата си, където я подлага на жестоки мъчения с камшик и горелка и на системни изнасилвания. Отвлеченото момиче успява да избяга, докато похитителят ѝ зарежда камиона си с бензин и след това го предава на полицията.
Мъжът е заловен от униформените, след като е спрян за пътно нарушение. Полицаят разпознава описанието и камиона и го арестува.
В крайна сметка похитителят е осъден за отвличане и изнасилване от първа степен на доживотен затвор. Това е втората присъда на Френд за изнасилване след излежани 20 години зад решетките - през 1960 г. е осъден на 75 г. затвор заради изнасилване, но е пуснат условно, въпреки че прави два опита за бягство.
Същите редове чете и Кърт Кобейн във вестник, когато му хрумва идеята за Polly. Като допълнение към собствените си страхове и тревоги, той решава да добави и феминистичен глас към албума Nevermind с фокус върху сексизма и насилието над жени.
Добрите намерения на Кобейн обаче са подминати, а песента далеч не е приета като мотивиращото социално послание, което той възнамерява. Скоро след излизането на парчет, критиките започват да валят.
Мнозина казват, че е неморално да превръщаш една лична човешка трагедия в поп култура и да се възползваш финансово от толкова мъчителна за много хора тема.
Други не харесват фантазиите на лирическия герой, който говори за брутално насилие. Въпреки това обаче Polly бързо става популярна и младежи от цял свят си припяват мрачния ѝ текст.
В началото на 90-те сексуалното насилие (а и насилието като цяло) не е тема, за която се говори публично, а да ѝ посветиш цяла песен звучи като нещо немислимо.
Текстове, описващи физически и сексуален тормоз, са посрещани на нож и то не само в песни на Nirvana. Парчето на Aerosmith Janie's Got A Gun, която разказва за насилвано от баща си момиче, също е посрещната с неодобрение. По това време обаче рокът е точно това - провокация към общоприетото и разбиване на табутата. Това е и нещото, което движи Кърт Кобейн.
Попитан защо решава да напише песен от перспективата на Джералд Френд и защо изобщо му е да се рови в съзнанието на толкова зъл човек, Кърт отговаря простичко: "Обичам да пиша за други хора и събития, защото собственият ми живот е скучен".
Все пак обаче има нещо и отвъд простата скука, защото след това фронтменът на Nirvana създава още по-ярката и визуално обрисувана песен Rape Me, за да е ясно, че се противопоставя на насилието, а не го агитира.
"Изнасилването е най-ужасното престъпление на планетата и се случва на всеки пет минути. Проблемите с групите за помощ е, че учат жените как са се защитават. Записват ги на джудо и на карате, но никой не учи мъжете да не изнасилват. Трябва да започнем от там, да отидем при източника на проблема", казва Кърт в интервю за NME.
През 1993 г. Nirvana правят най-голямата си кампания в подкрепа на жените, станали жертви на изнасилване.
Групата организира благотворителен концерт и събира 60 000 долара, които дарява за изнасилените жени в Босна. А като връх на благотворителността Кобейн призовава сексистите да не купуват албумите на Nirvana и да не идват на концертите им, поставяйки личния си морал преди парите.
И то по време, когато да заемаш социални позиции далеч не е толкова популярно и модерно, колкото е днес.
Въпреки че възгледите му може да се консумират политически, истинският гений на Кърт е като музикант. И чрез песните си той въздейства по-мащабно от всеки активист или политик. Изкуството, особено музиката, влияе емоционално и затова притежава уникалната сила да ни направи по-съпричастни.
И именно в това е силата на Polly. Текстът на тази песен провокира представи за жестокост, с които Кобейн ни принуждава да признаем за злото, което спи накъде в съзнанието ни, а признаем ли го, можем да го контролираме.
Не трябва да учите жените да се защитават, учете мъжете да не изнасилват, е казал Кърт Кобейн и е оставил Polly, за да разпространява посланието му през годините.
