Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво звучи в офиса на Webcafe: Енио Мориконе

Изпращаме великия филмов композитор с неговата музика, която ще живее завинаги Снимка: Getty Images
Изпращаме великия филмов композитор с неговата музика, която ще живее завинаги

Завинаги ще запомним филмовия композитор Енио Мориконе с една сцена от "Легенда за пианиста" на Джузепе Торнаторе, в която Тим Рот - ексцентричен музикант, отраснал като сирак и прекарал живота си по кораби - сяда пред клавишите с идеята да бъде записан.

Когато започва да свири, той вижда как едно красиво женско лице наднича през прозореца и започва да я следи с поглед, докато мелодията му "разказва" за онова, което чувства към нея, и остава запечатано върху празната грамофонна плоча.

Всъщност щяхме да започнем този материал със заключението, че Мориконе ни е научил на това как музиката разказва истории не по-лошо от словото и кадрите, но всъщност понякога тя успява да изрече точно онова, което не може да бъде (по)казано; тя е универсален език на емоциите, който всички хора разбират.

Ето защо, когато разбрахме, че композиторът си е отишъл, решихме да си спомним за онова, което е успял да илюстрира с ноти - от онова гъсто напрежение в спагети уестърните, което ни удря в стомаха преди някоя престрелка, през епичната музика от филмите на Тарантино до меланхоличния коментар на човешките емоции, който ни хваща под лъжичката.

Плейлистът с негова музика е и повод да гледаме (отново) филмите, от които той се е вдъхновявал за работата си, и да изпратим гения му към вечните ловни полета, където си представяме, че има поне едно пиано, на което той да продължи да пише своите безсмъртни мелодии.

Лек път и благодарим!

А се сещате за още някой задължителен саундтрак на Мориконе, който не е влязъл в плейлиста, пишете ни в коментарите!

Най-четените