Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кучетата в рокендрола: Певци, вдъхновители и истински звезди

Кучетата в рокендрола: Певци, вдъхновители и истински звезди

Може и да не сте се замисляли за това, но великата история на рокендрола може да се разгледа като история на неколцина бележити кучета - вдъхновили своите стопани да грабнат някой инструмент и да предадат вдъхновението си в звуци и тонове.

Много са легендарните музиканти, които са големи любители на животните и които са изразили тази любов в творчеството си.

Специално кучетата имат особено място в сърцата на рокаджиите и са повлияли на песни като Behind Blue Eyes на The Who и Black Dog на Led Zeppelin.

Случва се и самите кучета да застанат зад микрофона и да запишат вокали за групи от ранга на Pink Floyd.

Убедихте ли се вече, че рокът нямаше да е същият без приноса на най-добрия приятел на човека?

За доказателство прилагаме знакови истории за ролята на кучетата в живота и творчеството на любими рок музиканти:

Трагедията на Роджър Долтри

Сред многобройните хитове на The Who няма по-тъжна балада от Behind Blue Eyes.

Изключително силна песен сама по себе си, сдобила се с редица кавър версии години по-късно и останала сред най-популярните в каталога на британските рок класици.

Китаристът Пийт Таунсенд пише Behind Blue Eyes като част от рок опера, наречена Lifehouse, и уникалното в песента е, че е написана от позицията на злодея в сюжета.

Но зад емоционалните вокали на певеца Роджър Долтри се крие и нещо друго, встрани от текста и цялостния сюжет на Lifehouse. Оказва се, че точно в деня, в който записва Behind Blue Eyes, Долтри е сполетян от трагедия и любимото му куче е прегазено от кола.

Става въпрос за първото куче, което той някога е имал.

Години по-късно певецът си спомня как отчаяно се опитва да се овладее, докато записва вокалите - и този заряд остава завинаги в студийния запис на Behind Blue Eyes.

Ерик Клептън и Джийп

Един от най-великите китаристи в историята Ерик Клептън решава да увековечи любимото си куче на обложката на свой албум.

В средата на 70-те Клептън притежава ваймаранер на име Джийп и е особено близък с него, защото е първото куче, което е имал от детските си години нататък.

Именно Джийп е заснет на семплата, но запомняща се обложка на албума There's One In Every Crowd - а с това даже не приключва връзката на домашния любимец с музиката.

Когато Джордж Харисън и Ерик Клептън все още са приятели, Харисън пише песента I Remember Jeep именно за кучето.

Днес Клептън е по-известен като любител на котките, отколкото на кучетата, но отношението му към Джийп е специално.

Снимка: Getty Images

Най-емблематичният раздор в метъла е заради куче

Историята е всеизвестна, но подробностите от нея все още не са докрай изяснени. Това, което знаем със сигурност е, че Дейв Мъстейн бива изхвърлен от Metallica, която впоследствие се превръща в най-успешната метъл група, съществувала някога.

Мъстейн на свой ред основава Megadeth и намира собствен път към величието. Но знаете ли, че финалният скандал, разделил го с Metallica, се случва заради неговото куче?

Или поне това е версията на самия Мъстейн.

Музикантът с избухлив нрав и склонност към вредни субстанции разказва как кучето му започва да скача върху колата на басиста на Metallica Рон Макгавни и оттам тръгва скандалът.

Фронтменът Джеймс Хетфийлд се вбесява и нанася ритник върху животното, а Мъстейн откача и директно се сбива с Хетфийлд и Макгавни. Това е и последната изцепка, след която от Metallica не издържат и се отървават от Мъстейн (и от кучето му).

Мнозина фенове на групата и до днес отказват да повярват, че любимият им Хетфийлд би посегнал на животно и затова историята е ставала повод за ожесточени дебати. Самият фронтмен не е потвърждавал или отричал случилото се.

Черното куче, навестило Led Zeppelin

Black Dog е една от най-емблематичните песни на Led Zeppelin и всеки сериозен рок фен я знае отлично - знае и че в текста никъде не се споменава никакво черно куче.

Оказва се, че песента е кръстена на мистериозен лабрадор ретривър, който някак нахлува в студиото на групата по време на записите на албума Led Zeppelin IV.

Черното куче по начало е мистичен персонаж в английския фолклор и е считано за символ на смъртта, понякога и за превъплъщение на самия Сатана.

Затова и присъствието на черно куче по време на записите на албума засилва слуховете за връзките на групата с окултното и с черните магии.

Дали заради някаква свръхестествена намеса или просто заради уменията на всички замесени, Led Zeppelin IV остава един от най-великите албуми на всички времена.

За присъствието на лабрадора вероятно има съвсем логично обяснение като например това, че Джими Пейдж и компания са го хранели и са се сприятелили с него. Но аурата около албума и около самата песен винаги ще съществува.

Гост певецът на Pink Floyd

Още с възникването си Pink Floyd правят впечатление на експериментатори с невероятно музикално въображение, а в един от най-продуктивните си периоди стигат дотам да привлекат куче за водещ вокалист.

Правят го само за една песен и това може би е за добро, тъй като отзивите не са особено възторжени и Classic Rock Review даже определя Seamus като една от най-лошите песни на великата група.

Става въпрос за нетипична за Floyd композиция в класическа блус схема, а кучето-вокалист получава шанса да вие на воля почти през цялото време.

За ролята е избрано бордър коли на име Шеймъс, собственост на фронтмена на Humble Pie Стив Мариот.

Но както коментира и китаристът на Floyd Дейвид Гилмор, "Явно идеята не беше толкова забавна за всички останали, колкото ни се струваше на нас самите".

Сър Пол и неговата любима Марта

"Белия албум" на Beatles е пълен с песни, тълкувани по какви ли не странни начини. Дори изчистената бяла обложка на изданието е обвързвана с шантави теории отвъд рационалното.

Един от бисерите в албума е композицията на Пол Маккартни Martha, My Dear, в която геният разгръща уменията си на пиано и съчетава прекрасна мелодия с комплексна хармония така, както само той може.

Тогава мнозина фенове на Beatles считат, че песента символизира края на връзката между Пол и жената до него Джейн Ашър, но днес вече знаем, че истината е друга.

Марта всъщност е английска овчарка, която Пол и Джейн взимат още като съвсем малко кутре през 1966 г. Марта е неизменно до Пол чак до смъртта си на внушителните 15 години през 1981-ва.

Чак до края на 90-те пък Маккартни не разкрива смисъла на песента. "Макар че изглежда като песен за момиче на име Марта, всъщност става въпрос за куче и връзката ни беше само платонична, повярвайте ми", обяснява най-сетне той.

Връзката на Марта с музиката даже не спира дотук. Едно от нейните деца, което Пол задържа при себе си, се казва Ароу и краси обложката на лайв албума Paul is Live (1993).

Снимка: Getty Images

Роузи и Аксел

Не е тайна, че певецът на Guns N' Roses Аксел Роуз е голям любител на кучета.

Преди пет години на един концерт той обяви, че посвещава песен на своето куче Роузи, което тъкмо е починало.

Тогава групата му изпълни кавър на Whole Lotta Rosie на AC/DC, която Аксел е пял достатъчно пъти в периода си като водещ вокалист на австралийската група.

Заслужава си да припомним и че година по-рано фронтменът написа пост в социалните мрежи, в който осъди нюйоркския полицай, застрелял дружелюбен питбул.

Аксел Роуз е един от най-тежките характери в рокендрола и често не е никак любезен с хората, но към кучетата явно се отнася по-различно.

   

Най-четените