След повече от 10 години на нападки, че е антифеминистка и възхвалява насилието, Лана Дел Рей се защити с дълга и емоционална публикация в Instagram.
Дел Рей е популярна с предпочитаната в песните й тема за трагична романтика, каквото е например в Ultraviolence и Summertime Sadness. Текстовете й често се занимават с нездравословни връзки и прелъстяване с подчинение. A eдин от хитовете й - Video Games, описва любовник, който е отчужден и пренебрежителен. Именно тези теми предизвикват и критиките, че величае насилието и че текстовете й са антифемистки.
"Писна ми от писателки и алт (най-ниският женски певчески глас - бел.р.) певици, които казват, че възхвалявам насилието, когато в действителност просто пея за реалността и за това, което всички виждаме - много връзки с емоционално насилие по целия свят", пише в поста си Дел Рей.
Според нея трябва да има място за темите за емоционално насилствените отношения в музиката.
34-годишната изпълнителка на Born to Die обръща внимание на двойните стандарти в музикалната индустрия. Тя визира изпълнителки като Doja Cat, Ариана Гранде, Камила Кабело, Бионсе, Ники Минаж, които са станали "номер едно с песни, в които се пее колко е секси да не носиш дрехи", за изневери и за ч**ане, но не те са били критикувани.
"Мога ли да се върна към пеенето за красивото чувство да си влюбена, дори ако връзката не е перфектна, или танцуването за пари, или каквото си искам, без да ме разпънат на кръст или да кажат, че величая насилието??????", пита Дел Рей.
Според нея е жалко, че музиката ѝ, в която са описани подробно нейните "понякога покорни или пасивни роли" във взаимоотношенията, е предизвикала обвинения, че "връща жените назад стотици години".
"Аз не съм феминистка. Но във феминизма трябва да има място за жени, които изглеждат и се държат като мен - такива, които казват "не", но мъжете чуват "да"; които са нападани, защото са автентични и деликатни; жените, които имат свои истории и гласове, заглушени от по-силни жени или от мъже, които мразят жените".
От издаването на основния й дебютен албум Born to Die през 2012 г. критиките спрямо нея са в посока, че тя рекламира "регресивната сексуална политика".
Влиятелният музикален сайт Pitchfork пише за албума Born to Die, че е "трудно да намериш някоя песен на Дел Рей, в която тя да представя себе си като нещо повече от просто обект за лизане на сладолед".
В Off To The Races тя пее, че нейният "мъж е лош човек" (My old man is a bad man), a в Ultraviolence пее за това как половинката на лирическата героиня я удря, но тя усеща удара му като целувка.
В предпечатния вариант на мемоарите на Ким Гордън Girl in a Band съоснователката на Sonic Youth пише, че Дел Рей "няма идея какво е феминизъм".
"Днес имаме хора като Лана Дел Рей, която вярва, че жените могат да правят каквото си поискат, което в нейния свят означва самоунищожение, независимо дали спи с груби старци или групово е изнасилвана от банда рокери". Този откъс, касаещ Дел Рей впоследствие е изтрит от окончателната версия на книгата, но въпреки това изтича в интернет.
През 2013 г. пред списание The FADER певицата Лорд казва, че е нездравословно за младите момичета и въобще за младите хора да слушат песните на колежката ѝ, заради откъси, в които се казва "Нищо съм без теб", "Не ме оставай" и това "дърпане на ризи и отчаяание".
През последните години Лана Дел Рей се дистанцира от някои от по-ранните си текстове и дори премахна песента Cola от списъка с песни, които пее на концерти, заради препратките към фигура, напомняща Харви Уайнстийн. Там се пее за страстни отношения с по-възрастен богат и влиятелен мъж, който е женен.
Пред Pitchfork през 2017 г. попитана за частта от Ultraviolence, предизвикала полемика, тя казва, че не й харесва и вече не я пее. И се защитава, че е била честна за предизвикателните отношения, които е имала със свое бивше гадже.
"Някой да е агресивен в една връзка беше единственото, което познавах. Няма да казвам, че това в текстовете ми е 100% вярно. Бях свикнала на трудни и бурни връзки и не идваше от мен".
Тя добавя, че успехът й е дал свобода на други жени да не слагат усмихнати лица и да пеят, че са щастливи, "а просто да кажат каквото, по дяволите, си искат в тяхната собствена музика". За разлика от нея, която с първите си два записа се е смятала за "буквално за истерична, сякаш беше 1920-а".
Въпреки това, критиките я преследват и до днес. Последната в тази посока идва от журналистката Исбела Кастило. В нейна статия се казва, че музиката на Дел Рей е "пълна с остарели, антифеминистки идеи".
"Независимо дали това е било нейното намерение или не, да романтизираш домашното насилие е опасна територия, когато имаш аудитория от млади слушатели, които се впечатляват от това, и въобще за всички слушатели е опасно", пише тя.
Други възприемат не толкова критичен подход. Като музикалния критик Линдзи Золадз според която Дел Рей трябва да се възприема по-скоро като жена, която се е "спънала, паднала и изправила отново".
Дали музиката й води до деградивни мисли и поведение, оставяме на феминисти и антифеминисти да бистрят. Сигурно е обаче, че в ерата нa Me too и актуалността на темата за домашното насилие, на което милиони жени са жертва, текстовете й вероятно тепърва ще предизвикат полемика.
Дали това ще промени погледа й върху темата, скоро можем да разберем, защото предстои да излезе седмият ѝ албум - именно с тази новина завършва дългия си емоционален пост Дел Рей.
Той ще излезе на 5 септември и обещава да опише някои от чувствата, за които говори и в публикацията. Как точно ще бъдат засегнати след цялата полемика, ще знаем през есента.
Очакват се и две стихосбирки на Дел Рей, които също ще засегнат допълнително тези теми.
Последният й албум Rockman F**ing Norman от 2019 г. беше номиниран за албум на годината на наградите "Грами".
