На креативността не може да се постави цена. Да създаваш велика музика е нещо безценно и се простира отвъд всякакви тривиални обстоятелства около бюджети и срокове.
Можеш обаче да поставиш цена на музикалните инструменти, студийното оборудване, хонорарите на технически лица и други подобни разходи. Прахосническият начин на живот на рок звездите също има своите тежки финансови измерения.
Такива фактори понякога изстрелват до небесата разходите по записване на един албум и даже има опасност да поставят изпълнителите и техните музикални компании пред финансов колапс.
Макар че някои албуми са реализирани с минимални разходи, на обратния полюс са продукциите, при които групите наистина получават сериозни средства за проекта си и винаги намират как да ги изхарчат.
Дали заради творчески размах, прекомерна амбиция, несериозност, лоша организация или хаос в реализацията, тези албуми се оказаха ненормално скъпи за записване.
И остават в историята като най-високобюджетните рок и метъл издания досега:
Metallica - "Черния албум"
Цена: 1 млн. долара и три брака
Това е един легендарен албум, който остава любим не само на заклетите фенове на групата, но и на една още по-широка аудитория. Повечето време от записите обаче не е прекарано в особено жизнерадостно настроение.
Тогава взаимоотношенията са обтегнати и не липсва напрежение между четиримата от групата, както и между тях и продуцента Боб Рок, който смята, че Джеймс Хетфийлд би могъл да пише по-добри текстове от тези, които предоставя.
Напрежението за музикантите от Metallica се пренася от студиото в домовете им и обратно в студиото. Трима от четиримата преминават през разводи по време на създаването на "Черния албум" и само Хетфийлд опазва брака си в края на процеса.
Записите протичат от есента на 1990 до лятото на 1991 г., когато Metallica вече има четири знаменити албума зад гърба си. Летвата е вдигната ужасно високо и групата се стреми към съвършенството, което означава безкрайни пресвирвания на всичко, докато не прозвучи перфектно.
Накрая усилията си заслужават, защото "Черния албум" става най-популярният в дискографията на легендите с над 30 млн. продадени копия в цял свят.
За какво са похарчени парите?
За осем месеца записване, презаписване, миксиране, ремиксиране и отново премисляне и преправяне на всичко. Плюс за записи на цял оркестър.
AC/DC - For Those About To Rock
Цена: около 1 млн.
След грандиозния успех на ненадминатия Back In Black, австралийските хард рок гиганти се завръщат в студиото, за да запишат осмия си студиен албум.
Но през повечето време просто се мърдосват, както по-късно признава Малкълм Йънг. Брат му Ангъс пък разкрива, че е "умирал от скука" по време на творческия процес.
И тук, както и при Metallica, перфекционизмът прави целия процес доста скъп, бавен и мъчителен. Музикалният продуцент Мът Ланг прекарва първите 10 дни от записите в опити да улови възможно най-уникалния звук на соло барабан в различни парижки студиа, преди да обяви задачата за неизпълнима.
Три месеца след началото на записите (през които AC/DC отказват милионна оферта за турне с Rolling Stones) Малкълм чувства, че вече всичко е загубило смисъл. "Не смятам, че продуцентът или който и да е от групата вече можеше да каже дали нещо звучи добре или зле. На всички им беше писнало от целия албум".
За какво са похарчени парите?
За записи в различни студиа, включително в едно подвижно, което Мът Ланг транспортира от Лондон до Париж, и за редица инженери и техници.
Foo Fighters - One By One
Цена: над 1 млн. плюс чувството за пропиляно време
Не, Дейв Грол и компания не пръскат 1 млн. само за песните от One By One. Те хвърлят сумата, за да запишат общо 29 песни, които после намразват и захвърлят, за да започнат албума от нулата.
Втория път подходът им се променя и те записват бързо и евтино, но са далеч по-удовлетворени от крайния резултат.
"Вече бяхме прекарали три месеца и бяхме похарчили милион за нещо, което захвърлихме", обяснява фронтменът Дейв Грол. "Разликата между оригиналната версия на All My Life и албумната версия беше, че първата струваше един милион и звучеше като боклук, а другата направихме в мазето ми за половин час и стана най-успешната песен на групата до момента".
За какво са похарчени парите?
За месеци студийно време, в което всеки от музикантите записва старателно партиите си, преди всичко да бъде отхвърлено и преосмислено.
Korn - Untouchables
Цена: 4 млн. долара
Korn подхождат с огромни амбиции към петия си студиен албум и се съюзяват с именития музикален продуцент Майкъл Байнхорн с цел да създават "албум, какъвто никога повече не може да бъде направен".
Американските ню метъл легенди прекарват цели две години в записи, преследващи абсолютното съвършенство.
Цял месец е прекаран в изработване на звука на барабаните още преди записите дори да са започнали. Пет месеца отнема записването на вокалите, като в някои дни певецът Джонатан Дейвис се появява в студиото и запява, само за да му бъде казано, че гласът му не става и трябва да продължи в друг ден.
Всички вложения и усилия се оправдават, защото Untouchables се оказва един от най-качествените албуми на бандата, посрещнат е възторжено от критиката и става платинен в Щатите с над милион продажби.
За какво са похарчени парите?
Untouchables излиза през 2002 г. и става първият албум, записан на необичайно високата разделителна способност от 96 килохерца.
Това създава нуждата от някои нови технологии при записите и оскъпява процеса.
Освен това, Korn и 15-членният екип около тях няколко пъти сменят студиата, в които записват и отсядат в наети къщи, които им струват хиляди долари седмично.
Def Leppard - Hysteria
Цена: 4.5 млн. плюс здравия разум на инженери и продуценти
Албум със сериозна дължина от 62 минути, пълен с хитове и отнел три години в записи и доста премеждия.
Разходите по тази истинска класика са толкова високи, че в момента на излизането си Hysteria трябва да продаде 5 млн. копия само за да компенсира вложеното в създаването си.
За какво са похарчени парите?
Английската банда е затруднена от всякакви възможни пречки.
Първоначалните записи са доста скъпи, но биват тотално захвърлени, а наетият музикален продуцент Джим Стайнман бива разкаран след появата на вътрешни дрязги - но не и преди да прибере тлъст шестцифрен хонорар.
После барабанистът Рик Алън губи лявата си ръка в автомобилна катастрофа и прекарва година, докато се научи как да свири без нея на специално адаптирани барабанни сетове.
Предпочитаният от групата продуцент Мът Ланг се включва в процеса, но държи да започне всичко отначало. Той също претърпява катастрофа, певецът Джо Елиът пък прекарва болест и това допълнително забавя процеса.
Звукозаписните техники на Ланг са изтощителни и отнемат доста време, но накрая всички усилия си заслужават - Hysteria става легендарен албум с над 25 млн. продажби и съдържа хитове като Pour Some Sugar on Me, Love Bites и Armageddon It.
Guns N' Roses - Chinese Democracy
Цена: 13 млн. долара и над десетилетие от животите на няколко души
Когато Chinese Democracy най-сетне излиза през 2008 г., това е огромно събитие за феновете на великата група, защото е първият албум с авторски материал на Guns N' Roses след двете части на Use Your Illusion от 1991-ва.
В паузата от близо 20 години групата претърпява какви ли не премеждия, повечето от оригиналните ѝ членове напускат, абсурден брой други музиканти и продуценти биват наети и уволнени, голямо количество материал е записано и после отхвърлено.
Единствено фронтменът Аксел Роуз и кийбордистът Дизи Рийд остават в групата през цялото това време, а накрая е направо чудо, че най-новият (и последен засега) албум на Guns въобще излиза на бял свят.
За какво са похарчени парите?
Част от бюджета отива за глезотии. Китаристът Бъкетхед си поръчва да му бъде изграден кокошарник в едно от студиата и после отказва да разреши изпражненията в него, оставени от кучето на Аксел, да бъдат почистени - защото миризмата му харесва.
Но големите разходи са по заплати за персонал, който в огромни периоди от време не прави абсолютно нищо. Поемат се всякакви разноски на музиканти, инженери и продуценти, наема се студио и оборудване, а дълго време работата не напредва изобщо.
"Тези хора получаваха безумни пари и просто си стояха на задниците и не правеха нищо, защото Аксел не идваше в студиото и не си вдигаше телефона", разказва един от замесените в направата на албума.
Нищо чудно, че работата по Chinese Democracy започва още през 1997 г. и е завършена цели 11 г. по-късно. В крайна сметка реакциите към завършения продукт са доста противоречиви и макар че продажбите са значителни, те не оправдават предварителните очаквания.
