Поп музиката може да изглежда като пълна противоположност на метъла, но двата жанра имат и предостатъчно общи неща.
Със сигурност имат и немалко общи фенове, защото качествената песен си е качествена песен, независимо от стила, в който е създадена.
Кавър версиите на популярни песни могат да послужат, за да подчертаят стойностната композиция - или за да пародират нейната несъстоятелност - но така или иначе, кавърите обединяват успешно феновете на различни жанрове.
Това се случва и в метъла, който има дълга история на качествени преработки на прочути поп песни. Дори на такива, които може да изглеждат несъвместими с тежките жанрове.
И даже да не ви се слушат Бритни Спиърс, Кейти Пери или Адел, нищо чудно да се запалите по техните хитове, щом ги чуете в метъл вариант.
Ако не вярвате, ето кои метъл кавъри на вечни поп класики могат да ви убедят.
Next Step - I Kissed a Girl (Кейти Пери)
Самата Кейти Пери е изразявала съжаление за някои аспекти на този свой хит, но независимо какво мислите за оригинала, не можете да отречете мощта на тази версия.
Кавърът е дело на качествената, но неособено известна метъл група от Мадрид Next Step.
Сладникавото пеене на Кейти Пери е заменено от сърдити и режещи вокали, а атмосферата е несравнимо по-мрачна, но без да се губи хитовият елемент.
HIM - Wicked Game (Крис Айзък)
Една от класическите поп мелодии от края на 80-те, песента на Криз Айзък е написана за случаите, "когато си силно привлечен от човек, който не е подходящ за теб".
Мелодия с такъв заряд си плаче за метъл версия и за щастие тя се появява, когато финландците от HIM я преправят по идеален начин в типичния за тях готик метъл стил.
HIM даже записват няколко версии на Wicked Game, макар и следвайки една и съща посока.
Rammstein - Stripped (Depeche Mode)
For the Masses от 1998 г. е един крайно интригуващ албум, в който групи като Smashing Pumpkins и Deftones предлагат свои версии на емблематични песни на Depeche Mode.
Може би най-силната кавър версия е тази, с която албумът завършва - Stripped така или иначе е велика песен, но вариантът на Rammstein я преосмисля по неочаквано завладяващ начин.
Вокалите на Тил Линдеман превръщат рефрена Let me see you stripped в нещо невъобразимо зловещо (продължението Down to the bone даже е пропуснато, тъй като Линдеман има проблем с изпяването му).
Children of Bodom - Oops!... I Did It Again (Бритни Спиърс)
Забавна е самата идея дет метъл група като Children of Bodom да се захване с изпълнител като Бритни Спиърс.
Но не си мислете, че тази версия цели единствено някакъв пародиен ефект - финландските музиканти са решени да превърнат нещо толкова неподходящо за тях в достойна за богатия им каталог композиция.
Хитът на тийн сензацията, омръзнал на всички, родени в началото на 90-те и по-рано, е трансформиран в злокобно сатирична хеви метъл "тупалка".
Още в началото рифът е обогатен със звуци от кашляне и плюене и очевидно Children of Bodom се забавляват със своята злобна и нахална трактовка.
Ice Nine Kills - Someone Like You (Адел)
Още една песен, която не се нуждае от представяне и която зазвучава изненадващо добре в метъл вариант.
Хитът на Адел вече е със статут на вечна класика и метълкор квартетът Ice Nine Kills му отдава заслуженото уважение.
Пиано баладата е трансформирана с богат аранжимент, комплексен ритъм и смесица между мелодично и френетично пеене.
Неизбежно, елегантността на Адел е изчезнала и без нейния глас Someone Like You губи нещо от специалната си искра - но това не прави версията на Ice Nine Kills по-малко майсторска.
System of a Down - The Metro (Berlin)
System of a Down записват няколко версии на осемдесетарската ню уейв мелодия.
Последната от тях влиза в саундтрака на "Един не-тъп американски филм" и е с цяла минута по-кратка от оригинала.
Арменските метъл маниаци не пропускат да се разгърнат в шантавия си стил, да сменят рязкото темпо и настроението и да превърнат The Metro в типична своя песен - дотолкова, че ако не внимавате, може да не разпознаете кой е оригиналът.
Limp Bizkit - Faith (Джордж Майкъл)
Едва ли някой би тръгнал да твърди, че Фред Дърст може да се сравнява с Джордж Майкъл откъм певчески способности.
Но точно в това е смисълът - адаптацията на Дърст е свежа, защото той не се сравнява с първоизточника, очевидно е над нещата и поднася сурови, необработени, въздействащи на съвсем друго ниво вокали.
Цялата версия е неустоимо забавна и изобретателна, а Limp Bizkit от доста години я свирят редовно и по концерти.
