Петък, 13 януари 1984 г. е наистина кофти ден за Metallica.
Младата банда от Сан Франциско точно се е събрала пак след кратка почивка от постоянната въртележка от концерти, репетиции, писане на песни и пиене, и се подготвя за шоу на следващия ден в Бостън.
Музикантите обаче са ентусиазирани, тъй като дебютният им албум "Kill 'Em All" се е появил шест месеца по-рано и е бил посрещнат доста положително.
Това, което обаче тотално съсипва момчетата, е фактът, че във вечерта на този злополучен петък 13-и, някой разбива микробуса им и им открадва цялото оборудване.
Изчезнали са барабаните на Ларс Улрих, както и усилвателите Marshall на фронтмена Джеймс Хетфийлд и китариста Кърк Хамет.
Настроението е повече от мрачно. От него обаче се ражда песен, която ще обърне музикалния път на групата, ще предизвика буря от гняв сред феновете им, а след това ще се превърне в един от най-запомнящите им се хитове.
Опустушен от загубата на усилвателя си, Джеймс Хетфийлд взима една акустична китара и започва да свири меланхолична мелодия, а скоро след това към нея се появява и нехарактерно чувствителен и уязвим текст. Нищо общо с досегашните "Seek & Destroy" и "Metal Militia".
"Life it seems will fade away, drifting further every day / Get lost within myself, nothing matters, no one else."
7-минутно полуакустично самоубийствено писмо, което представлява "Fade To Black", се превръща в една от най-знаковите песни във втория албум на Metallica - "Ride The Lightning".
За мнозина по света появилият се след това "Master Of Puppets" е записът, който прави бандата велика и позната по целия свят. "Ride The Lightning" обаче е това, което прави Metallica истинско музикално явление.
Към момента на написването на този албум четиримата младежи вече са успели да си създадат име в средите на тежката музика.
"Kill 'Em All" е бърз, пълен с агресия и енергия, но след издаването му бандата осъзнава, че има нужда от нещо повече.
По това време момчетата си имат вече собствено "имение" - "Metallimansion" - наета под наем къща с малък гараж, в който свирят по цял ден, и няколко стаи, в които да живеят и да организират бурни партита.
Metallica започват да работят по песните за втория си албум веднага щом се завръщат от турнето си в защита на първия. А желанието им е просто - да направят този път нещата още по-добре.
"Бяхме решени. Не мога да кажа, че ни беше удобно. Гаражът нямаше отопление и беше тесен. Там нямаше лукс. Подобрява ли се изкуството, когато се чувстваш неудобно така? Може би става, може би не. Но що се отнася до песните, ние се чувствахме като да ни върви", разказва Ларс Улрих, спомняйки си за онези години.
Именно той е моторът на цялото начинание, като неговата амбиция и желание за успех мотивира всички останали.
И макар Хетфийлд да е основният творчески гений на бандата, нищо от успехът на Metallica не би било възможно без басиста Клиф Бъртън.
Именно той е ключът към развитието на групата в музикален план. Фен на Франк Запа, Линърд Скинърд и класическите композитори, той носи със себе си мисленето на завършен музикант, а не просто на хлапак, който иска да прави шумна музика.
"Клиф повлия на всички нас по много начини със своята непредубеденост и беше отговорен за много от промените между "Kill "Em All" и "Ride The Lightning". Никога нямаше да станем групата, която бяхме, без него", споделя Улрих.
Но би било прекалено да се каже, че само Бъртън е дърпал групата напред в музикален план. Хетфийлд и Ларс се стремят да вкарат повече баланс в свиренето си между високото темпо и по-високото качество, докато Кърк Хамет по това време взема уроци от виртуозния китарист Джо Сатриани, за да повиши собствените си възможности.
Така в новия албум директната, ударна агресия и високата скорост са оставени на заден план за сметка на много повече мелодичност и комплексни композиции.
До края на 1983 г. Metallica тества новите си песни пред публиката в цяла Америка, а феновете ги посрещат с одобрение. Така в края на февруари 1984 г. те влизат в датското студио Sweet Silence на продуцента Флеминг Расмусен, за да запишат осемте песни от "Ride The Lightning".
Ларс Улрих избира студиото, защото му харесва работата на продуцента по излезлия през 1981 г. "Difficult To Cure" на Rainbow. Не е за подценяване и фактът, че студиото е в пъти по-евтино в сравнение с американските.
Бандата едва има някакви пари, музикантите спят в студиото и ядат, каквото им падне.
Междувременно Расмусен се нагърбва с нелеката задача да направи Metallica по-добри. И важна част от това е да научи Ларс да свири не според вътрешния си ритъм, а да спазва правилно темпо.
Двамата имат интензивен курс по основно свирене на барабани, в който младият барабанист едва ли не трябва да учи всичко от самото начало.
Въпреки това с впечатляваща ефективност, албумът е завършен за по-малко от месец. На 14 март, когато Metallica седнаха да слушат готовия запис, те вече знаят, че са направили нещо специално.
Групата е особено горда от записа на "For Whom The Bell Talls". Клиф Бъртън записва солото на баса, с което започва парчето, а към него се добавя знаменитият "камбанен звън". Той е постигнат с помощта на стара метална наковалня, по която се удря с чук.
"Беше адски нелепо - цялото нещо тежеше един тон. Поставихме го на задно стълбище, когато го записахме. Но когато Ларс я удари, прозвуча много добре", спомня си Расмусен.
"Ride The Lightning" е много различен от своя предшественик и то не само като музикално звучене. Metallica разширяват значително и писането на текстовете си.
Няма я вече грубоватата тийнейджърска агресия, лееща се безпричинно наляво и надясно. Във втория си албум бандата се ангажира с политически, литературни и дори библейски теми.
Откриващата "Fight Fire With Fire" е посветена на глобалната надпревара във въоръжаването и потенциалното унищожение, до което това може да даде. Едноименната "Ride The Lightning" засяга темата за смъртното наказание, а "For Whom The Bell Talls" е директна препратка към романа със същото име на Ърнест Хемингуей, посветен на Гражданската война в Испания.
Инструменталът "The Call of Ktulu" носи в себе си влиянието на майстора на ужасите Х.П. Лъвкрафт, а "Creeping Death" е посветена на библейската история за излизането на евреите от Египет.
С този албум музикантите са сигурни, че излизат от шаблона и са изключително уверени в успеха му.
Когато обаче той излиза на пазара в САЩ на 27 юли 1984 г., голяма част от феновете на Metallica са шокирани и то не по хубав начин.
Мелодичното интро преди "Fight Fire With Fire" и почти комерсиалната мелодия на "Escape", повлияна от "Новата вълна на британския хеви метъл", оставят твърдите почитатели на групата озадачени.
А самият факт, че в албума има баладично звучащо парче - "Fade To Black", за някои си е директно предателство.
"Много хора намразиха "Ride The Lightning" в началото", коментира Рон Куинтана, близък приятел на групата още от онези години.
"Феновете искаха те да направят втори "Kill "Em All", който да е с 20% по-бърз. Тези фенове харесваха по-новите, по-бързи групи. Край Сан Франциско много групи все още се стремяха към скорост, скорост, скорост и много хора следваха примера на Exodus", допълва той.
Към онзи момент траш метълът е все още ново явление, но има растяща маса от последователи, които вярват в един ярък и категоричен закон: "Без никакви балади".
А Metallica нарушават това правило. Нещо повече - оказва се, че бандата е взела 1-2 неща именно от Exodus - един риф, както и рефренът "Die by my hand!" в Creeping Death.
Всичко това кара още повече хора да се възмущават на новото произведение на групата.
Но докато гневът ври и кипи, се оказва, че не по-малко са феновете, които харесват този нов звук на Metallica.
По-важното е, че Ride The Lightning привлече вниманието на някои влиятелни хора. Един от тях е Майкъл Алаго от лейбъла Elektra Records, където музиката си са издавали имена като The Doors, The Stooges и The MC5.
Алаго е толкова впечатлен от албума, че убеждава началниците си да му позволят да се опита да подпише с Metallica.
Elektra преиздават "Ride The Lightning" на 15 август, което го направи най-бързият и тежък албум, издаван някога от голям лейбъл към онзи момент.
Това променя играта в музикалния бизнес. Скоро след това всяка голяма компания в бранша иска "своите Metallica" - бързи, свирепи и технични.
Междувременно четворката е на път да направи своя голям пробив две години по-късно с култовия "Master Of Puppets", който ще следва същия структурен модел като предшественика си.
И до ден днешен обаче песните в "Ride The Lightning" са едни от най-обичаните от феновете на групата, а от някогашните гняв и неодобрение няма останала и следа.
