Концепцията за супергрупа от прочути музиканти винаги звучи превъзходно на хартия, но в реалността невинаги се получава на очакваното ниво.
Когато музикални звезди, отдавна доказали се в своите групи, се съберат за нов общ проект, пречките и предизвикателствата често се оказват твърде големи. Понякога отделните музиканти просто не се сработват кой знае колко добре, пък дори всеки от тях да е истинска легенда.
В други случаи създадената от тях музика се оказва далеч от очакванията на огромната им фенска маса.
Съществува и възможността проектът да е наистина прекрасен, но изпълнителите просто да нямат достатъчно време, за да го развият и затова супергрупата да е обречена на кратко съществуване.
Днес си припомняме няколко страхотни формации, които напълно оправдават понятието "супергрупа" и които са се отличили с качествена музика - но за съжаление, не и с голяма продуктивност.
Те имат само един албум на сметката си и за повечето от тях надеждата за втори отдавна е угаснала. Но музиката им заслужава да бъде припомняна.
Mad Season
В златните времена на сиатълската гръндж сцена се раждат няколко величествени супергрупи.
Добрите приятелства между най-големите банди в Сиатъл от 90-те карат членовете им да се обединяват в общи проекти и Mad Season е сред най-хубавите примери.
Групата включва Барет Мартин от Screaming Trees, Майк Маккрийди от Pearl Jam и Джон Бейкър Сондърс от The Walkabouts, а двамата певци са Лейн Стейли (Alice In Chains) и Марк Ланеган (Screaming Trees).
С толкова талант на едно място, резултатът е очаквано добър. Единственият албум Above излиза през 1995 г. и включва сингъла Long Gone Day, в който двамата вокалисти обединяват сили.
За съжаление, ангажиментите разделят членовете на Mad Season, а през 1999 г. Сондърс умира от свръхдоза хероин и това е твърде тежък удар за дългогодишния му приятел Маккрийди и за останалите.
Три години по-късно умира и Лейн Стейли.
Derek and The Dominos
Ерик Клептън е взимал участие в доста супергрупи и повечето от тях са безспорно успешни, а Cream е направо легендарна.
Но Derek & The Dominos заслужава повече внимание, не само защото ражда най-популярната песен на великия китарист Layla.
В единствения албум на формацията Layla and Other Assorted Love Songs е пълно с ценни песни, оставащи в сянката на вечния хит, с който свързваме албума.
Очевидно Клептън е основната движеща сила зад проекта, но е прекрасно допълнен от вокалите и кийборда на Боби Уитлок, от баса на Карл Рейди и барабаните на Джим Гордън, както и от китарите на Дуейн Олман.
Олман обаче умира при инцидент с мотор само година след излизането на вечния двоен албум.
В същия период Клептън понася още няколко тежки удара: смъртта на колегата му Джими Хендрикс, хладната първоначална реакция към Layla от страна на публика и критика, както и все още несподелената му любов към съпругата на приятеля му Джордж Харисън.
"Да бъда Дерек беше прикритие на факта, че се опитвах да открадна чужда жена", признава по-късно Ерик.
Затова той затъва в депресия и наркотична зависимост, а Derek & The Dominos няма шанс да просъществува. По-късно Клептън все пак успява да открадне Пати Бойд от Харисън и да се ожени за нея.
Temple of the Dog
Трагично е, че тази култова супергрупа на гръндж музиката издава само един албум, но далеч по-трагични са обстоятелствата, при които Temple of the Dog е създадена от Крис Корнел.
Идеята на Корнел е да почете своя приятел и голям музикален талант Андрю Ууд от Mother Love Bone, който умира от свръхдоза хероин едва на 24 г. Тогава двамата с певеца на Soundgarden са съквартиранти и близки приятели.
Затова Корнел създава няколко песни, посветени на Ууд и ги реализира заедно със свои другари от Mother Love Bone и Soundgarden, както и с вокалиста Еди Ведър, който вече е пристигнал в Сиатъл, за да стане част от бъдещите Pearl Jam.
До днес вървят спекулациите, че ако Андю Ууд не беше починал само месеци преди излизането на дебютния албум на групата му, той е можел да бъде в центъра на надигащата се гръндж вълна и да бъде даже по-популярен от Кърт Кобейн и Nirvana.
Но в негова чест остава изключително емоционалният едноименен албум на Temple of the Dog, който няма как да има продължение, защото членовете на групата продължават по своите различни пътища, отвели ги към вечна слава.
Heaven & Hell
През 1980 г. бащите на метъла Black Sabbath поставят ново начало с Рони Джеймс Дио на мястото на Ози Озбърн и издават Heaven and Hell. Албумът е сред най-качествените издания в тежката музика от началото на 80-те и сред най-добрите в богатата кариера на Дио.
Певецът се задържа само няколко години в Sabbath, но те са достатъчни, за да се зароди уникална връзка между него и останалите трима.
Химията помежду им е достатъчно силна, за да накара Тони Айоми и Гийзър Бътлър да искат да работят отново с Дио години по-късно. Така през 2006 г. се ражда супергрупата Heaven & Hell.
Техният албум The Devil You Know разпалва отново интереса към съживяване на Black Sabbath с Дио като певец.
За съжаление, легендарният певец умира от рак на стомаха през 2010 г. и Heaven & Hell няма как да продължи съществуването си. Айоми и Бътлър пък дават още едно ново начало на Sabbath с Ози Озбърн начело.
Them Crooked Vultures
Когато на едно място се съберат Дейв Грол от Foo Fighters, Джош Хом от Queens of the Stone Age и Джон Пол Джоунс от Led Zeppelin, е нормално очакванията към тях да са абсурдно високи.
С едноименния албум на Them Crooked Vultures, триото доказва, че е напълно способно да оправдае тези очаквания. Тримата са доста различни и привнасят своя стил в композициите и изпълненията, а резултатът е качествена смесица за ценители, макар и без някакви големи радио хитове в нея.
Откакто албумът се появи, Грол периодично подхвърля, че се готви някакво продължение, а другите двама също изразяват готовност, но досега с Them Crooked Vultures не се е случило нищо след дебюта им.
Все пак надеждата остава.
Dead Cross
Дейв Ломбардо (Slayer) и Майк Патън (Faith No More) са изключителни музиканти с разнообразни интереси и склонност към любопитни колаборации.
Общата им инициатива Dead Cross представлява безкомпромисен хардкор пънк в най-добрите традиции на групи като Deep Wound, Siege и The Accused, от които Патън и Ломбардо са се вдъхновявали още като тийнейджъри.
Едноименният албум Dead Cross от 2017 г. направи достатъчно голямо впечатление, за да мотивира бандата да подготвя негово продължение.
Последваха редица намеци, че Dead Cross отново ще издадат албум и има защо да се надяваме, че поне тази супергрупа ще се окаже по-продуктивна от останалите.
