Враждата в класическия състав на култовата рок група Pink Floyd от години е пословична, като през последните няколко години бившият басист и вокалист на бандата Роджър Уотърс неуморно обяснява колко много са го ощетили бившите му колеги.
В последното си интервю от септември тази година той добави нови детайли към историята си, според които към края в Pink Floyd е царяла "токсична среда", а китаристът Дейвид Гилмор и клавиристът Ричард Райт са го тормозили и са го карали да се чувства смазан.
"Намирах се в много токсична среда. Бях сред някои хора, главно Дейвид и Рик, които винаги са се опитвали да ме смачкат. Винаги се опитваха да ме бутнат с критиките си", казва басистът, обяснявайки че заради това години наред той се е чувствал незначителен и донякъде неспособен в музиката.
Сега обаче от групата дойде и отговор на тези твърдения на Уотърс, като барабанистът Ник Мейсън дава съвсем друга перспектива към отношенията в Pink Floyd.
В свое интервю пред ветерана музикален журналист Джим ДеРогатис Мейсън говори за дългогодишната си кариера и за периодите в и след групата, като не пропуска и частта с отношенията с Роджър Уотърс.
Той коментира, че е "смаян" от подобни твърдения за тормоз, които бившият му колега развява.
"Потресен съм от това изказване. Мисля, че това е някакъв прекалено емоционален начин да се каже, че имаше някакво разделение в групата... Защото при Роджър никога не ставаше дума само за музика. Той винаги гледаше отвъд нея по някакъв начин", коментира Мейсън.
Според него обаче това разделение е било изкуствено, но все пак се е усещало, като от едната страна е стоял Уотърс, който е искал да прави редица неща - от надуваеми кукли, през филми, та до музика, а от другата страна са били всички останали, които просто са искали да се занимават с музика.
"Но аз не мисля, че те са се отнасяли лошо, особено пък спрямо него. Трудно е да си представим, че някой би тормозил и потискал Роджър. Все едно Сталин да се оплаче, че е бил потискан", допълва още 77-годишният барабанист.
Според самия Уотърс обаче психологическото насилие над него е било сериозно, като по думите му Гилмор и останалите от групата са го обиждали и са му казвали, че е глух и не разбира от музика.
"Мислеха си: "О, той е просто един скучен даскал, който ни казва какво да правим, но не може да настрои собствената си китара". Такива неща...", коментира той, като обяснява, че тяхната злоба се е дължала само на тяхното собствено чувство на незначителност.
Все пак той признава и добрата работа, която са свършили заедно за времето, в което са били заедно като група, и според него всички са допринесли за това.
Именно това е един от големите спорове в групата - кой с какво е допринесъл за развитието на Pink Floyd. Един от последните актуални случаи, които много добре илюстрират това съперничество, най-вече между Уотърс и Гилмор, стана преиздаването на албума Animals - една от най-известните творби на групата.
Луксозното издание се забави с няколко години заради спорове между двамата относно бележки към албума, написани от музикалния журналист Марк Блейк, които приписват голямата част от творческите решения за албума на басиста.
Според самия Уотърс от години Гилмор и съпругата му Поли Самсън водели кампания за това да припишат на китариста по-големи творчески заслуги за времето от 1967 г. до 1985 г., което по думите му ги е накарало да блокират преиздаването на Animals, докато на обложката стоят думите на Марк Блейк.
"Да, той беше и е страхотен китарист и певец, но за последните 35 години разказа много големи лъжи за това какво е правил в Pink Floyd, докато аз все още бях начело", коментира още Роджър Уотърс.
Допълнително с това той продължава да се оплаква, че колегите му не го допускат до управлението на официалните страници и канали на Pink Floyd, въпреки че е основател и дългогодишен член и лидер на групата.
От своя страна Дейвид Гилмор е категоричен, че за него опитите за помиряване и възраждане на Pink Floyd са обречени. Той избягва да коментира отношенията си с Уотърс и позицията му е, че бившият му колега е свободен да прави каквото си иска и каквото му доставя удоволствие, докато самият той предпочита да се наслаждава на свободата си.
