Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Великите балади на траш метъла

Нежната страна на тежката музика с някои от най-епичните примери Снимка: Getty Images
Нежната страна на тежката музика с някои от най-епичните примери

Познаваме добре траш метъла като един от най-яростните жанрове в тежката музика, който се характеризира със скорост, агресия, рифове на най-дебелите струни на китарата и бясно препускащи бийтове.

Но не бива да забравяме, че това е жанрът, който е родил някои от най-култовите балади в метъла.

Почти всяка траш банда от Metallica нататък е създавала поне една епична пауър балада, в която пее за разбити сърца, за болезнени трепети, за безнадеждност и смърт. Всъщност май предимно за смърт.

По-нежните песни често са давали на групите пряк път към мейнстрийма и са ставали причина безброй чувствителни деца и тийнейджъри за първи път да открият тежките стилове в музиката.

Затова дори най-закоравелите догматици на тема яростни рифове и бързи темпа не могат да отрекат значимостта на баладите за развитието на траш метъла.

Следните 7 песни са пример на какво са способни големите траш групи, когато извадят на преден план нежната си страна.

Metallica - Fade To Black (1984)

Не са никак малко песните на Metallica, които заслужават място в такъв списък.

Но Fade to Black се откроява като вечния дядо на траш баладите, малко или много проправил пътя на повечето си наследници.

Истински бисер от втория албум на групата Ride the Lightning, песента е следствие от постоянните размишления върху смъртта, върлуващи в групата по онова време.

Конкретният повод за композицията е тъгата на фронтмена Джеймс Хетфийлд от загубата на любимия му усилвател Marshall, след като ванът с техниката на Metallica е разбит и обран.

През 1984 г. Fade to Black постига огромен успех и предизвиква всички други метъл групи да покажат нежната си страна.

А самите музиканти от Metallica продължават традицията с още велики балади като Nothing Else Matters, One, The Unforgiven и т.н.

Flotsam & Jetsam - Escape From Within (1988)

Flotsam & Jetsam често са известни като първата група на басиста Джейсън Нюстед, който по-късно се присъединява към Metallica.

Но бандата от Финикс, Аризона има с какво да бъде запомнена в музикален план и създава качествен материал, особено в края на 80-те и началото на 90-те.

Тема на мрачната балада Escape From Within е евтаназията, а песента излиза половин година преди One на Metallica, която е на сходна тематика.

Testament - The Ballad (1989)

Заглавието на песента може би навява някакви мисли за пародия на цялата мода на баладите в траш метъла.

Но всъщност Testament следват доста вярно модела на Fade to Black с внимателно аранжиментно изграждане към впечатляваща кулминация и създават нещо, което отговаря напълно на тенденцията.

The Ballad е от техния амбициозен и високобюджетен албум Practice What You Preach, който не успява да ги изстреля до ранга на голямата четворка в траша, но въпреки това представлява голям пробив за петорката.

По-късно те издават още класически траш балади като The Legacy и Return To Serenity, но The Ballad е техният първи и най-сполучлив опит.

Overkill - The Years Of Decay (1989)

Пример за банда и за песен, които заслужават повече внимание и днес.

Overkill са сред най-успешните траш формации на Източното крайбрежие в края на 80-те, а приносът им за жанра е сериозен.

The Years of Decay е от четвъртия им албум, когато те вече се радват на успехи и имат необходимия опит, за да създадат тази 8-минутна класика.

Финалът е сред най-епичните моменти, които жанрът ни е осигурявал.

Onslaught - Welcome To Dying (1989)

След двама сменени певци и два издадени албума, американците от Onslaught привличат впечатляващия Стив Гримет и гласът му заблестява напълно в гвоздея от третия им албум In Search Of Sanity.

Welcome To Dying продължава над 12 минути, изпълнени с динамика, мелодичност и разнообразни китарни мотиви.

Дългите инструментални части допълват величествения глас на Гримет и превръщат песента в една от най-забележителните балади в жанра.

Artillery - Don't Believe (1990)

Позабравените датчани от Artillery имат своя принос за ранното развитие на траш метъла в Европа, а третия им албум By Inheritance е шедьовър за ценителите на жанра.

За съжаление, след него Artillery се разпадат, но впоследствие още два пъти се събират и са активни и до днес.

Don't Believe е култова класика с контрастните си части и скоковете между мелодични и неумолимо тежки моменти.

Evile - In Memoriam (2011)

Един по-нов пример, който доказва, че големите траш балади не са правени само през 80-те и 90-те.

Британците от Evile са сред бандите, които съживяват траша през последните години - но ги сполетява трагедия, когато басистът им Майк Алекзандър умира през 2009-а само на 32 г.

In Memoriam е посветена на него и неслучайно започва с поглъщаща бас партия.

В тази песен Evile изоставят обичайната си агресия и изграждат нещо наистина прочувствено, а това си остава сред най-обичаните им композиции до момента.

   

Най-четените