Българите, които дарят единия си бъбрек или част от черния си дроб, ще получават парична компенсация от държавата, съобщи "Труд". С нея ще се покриват транспортните разходи на донорите до болницата и обратно, както и загубените заплати, докато са лежали в лечебното заведение, пише авторът на публикацията Диана Тенчева.
Предложението е внесено от Министерството на здравеопазването като промяна в закона за трансплантациите, одобрена на правителственото заседание тази седмица.
По принцип, влизайки в болница, на донора се пада обезщетение по болест - болнични, които са 80% от брутното възнаграждение. Останалите 20 на сто българинът ще получава на касата на болницата, а на свой ред МЗ ще възстановява направения разход, тъй като няма право да превежда пари на физически лица.
Компенсацията на доходите ще е не само за престоя в болницата, но и за 30 дни след изписването. Тоест сумата, която ще получи, е приблизително две заплати.
Нововъведението се прави заради европейска директива, чиито изисквания трябва да са транспонирани в нашето законодателство до края на август. В противен случай ни чака наказателна процедура. "Донорска компенсация" в момента в Европа се плаща само във Великобритания.
А ако примерно на дарилия органа му се наложи да остане в лечебното заведение повече време заради усложнения, той вече ще се лекува по клинични пътеки и ще разчита само на обезщетението за болест, добавиха от МЗ. Гласуваните от кабинета промени предвиждат още оттук нататък да се поемат всички периодични изследвания на живия донор.
В България човек може да дари бъбрек или част от черния си дроб само на роднина по права или съребрена линия до четвърта степен. Този принцип се спазва и при родство, възникнало след осиновяване, но не по-рано от 3 години от самото осиновяване. Всички останали случаи се приемат като рискови за търговия с органи и не са разрешени от закона.
Изключения се правят единствено от Етичната комисия по трансплантации. Тя може да позволи живо донорство на двама българи, които съжителстват без граждански брак в продължение на 2 г, както и да разреши на биологичен родител да стане донор на детето си.
При трупните донори и присаждането на стволовите клетки тези ограничения не важат.