Само ден след като бившият депутат от БСП Румен Петков заплаши, че ще сезира прокуратурата, Българската агенция по безопасност на храните прекрати договора с фирмата, която дезинфекцираше автомобилите по границата с Турция - ГКПП Капитан Андреево.
Фирмата "Пи Еф Си" ЕООД е регистрирана на 8 март т.г. и печели обществената поръчка на... 12 март. Допреди конкурса през март с пръскането се занимавали нещатни експерти, наети от БАБХ на граждански договор, но Инспекцията по труда обявила това за нарушение.
В началото на 2009 г. кабинетът на Сергей Станишев отмени такса "дезинфекция" на външната граница, известна още като "златния гьол", заради множество сигнали за злоупотреби със събираните такси. Заради епидемията от шап в Турция обаче в началото на 2011 г. "гьолът" отново заработи, припомня в. "Сега".
"После правителството на Борисов я върна, но я остави на обслужване в държавна структура. Тогава скандалното беше, че над таксата се заплащаха 2 или 3 лева за обслужваща банка.
Служебното правителство вкара там тази частна структура, която от всяка кола взима по 10 лева", каза още социалистът и коментира, че в сравнение със сегашните управляващите, от тройната коалиция били направо "скромни комсомолци".
От пресцентъра на агенцията съобщиха, че "заради големия обществен интерес към процедурата по предоставяне на дейността, както и събирането на дължимите такси за влизащите в страната превозни средства през ГКПП Капитан Андреево и ГКПП Лесово", е решено да се прекрати договора с фирмата изпълнител.
Две неща правят впечатление покрай епизода със „златния гьол“. * * * Първо, Румен Петков – радетел за справедливост, борец срещу корупцията и пазител на държавния интерес? Айде бе! По-скоро действието не е било съгласувано с БСП и/или някой се е направил на разсеян и не им е осигурил тяхното парче от баницата. И Петков е висшият партиен емисар, който е натоварен да „въдвори ред“ – на принципа „като няма за нас, няма да има за никого“. Само дето този път действа показно, през прокуратурата, за да спечели някоя червена точка за предизборната кампания. Ако случайно Петков наистина е спрял потенциална злоупотреба – съжалявам, за мен горното подозрение винаги ще бъде хипотеза номер едно. А той да се сърди на себе си: такъв образ си е изградил. Сам си го е градил, и то години наред, не съм му го изграждал аз. * * * Второ, действията на шефа на БАБХ са отлична илюстрация до какво води наложеният в държавното управление Борисов-стайл. Войнов очевидно е един наплашен държавен чиновник, който не само бяга от отговорност, а и е готов да се отметне триста пъти, само и само да не стои в общественото полезрение. Да не би Зевс да не е на кеф и да почне да мята мълнии отгоре. Щото Зевс никак не обича подчинените му „да му правят черно лИце“, както казваше баба ми (преведено на борисовски – да са част от скандали, които влияят отрицателно на рейтинга на премиера). За отбелязване е, че Войнов не се постара да защити решението за сключване на договор с фирма – макар че според промъкналите се в медиите подробности има аргументи в негова полза. Дори да е грешно решение, поне да подчертае, че е мислено, че се е очаквало нещо да се промени или подобри. Нищо подобно. От скоропостижното прекратяване на договора и от това, което каза пред камерите, си личеше единствено, че е съгласен на всичко, само и само да не „обяснява, че няма сестра“ (тъй каза). И то при положение, че Зевс вече слезе от Олимп и в момента няма кой да мята мълнии: служебният премиер е от друг модел, пък и е зает с други приоритети. Обаче насаденият у държавния чиновник рефлекс продължава да действа. Някой ще каже – само така, нека да ги е страх, бат' Бойко добре ги е дресирал. Веднага обаче изниква въпросът: ако държавната администрация е такава, тя въобще способна ли е да провежда политики, да взема самостоятелни решения и да поема отговорност? Може ли някой, който гледа преди всичко да не дразни висшестоящите фактори, да защитава държавния интерес? Имам неприятното усещане, че последиците от четирите години ерзац-демокрация на тандема Борисов-Цветанов тепърва предстои да се проявяват. И че вредите, нанесени върху обществения климат, са по-сериозни, отколкото се вижда на пръв поглед.