Демокрацията - в упадък през 2010 г.

Демокрацията в 25 държави е преживяла значителен упадък през 2010 г., без демократичният свят да вземе сериозни мерки срещу това развитие, посочва изследователският институт "Фрийдъм хаус" (FreedomHouse.org) в публикуван днес доклад.

За пета година институтът докладва за упадък на политическите права и гражданските свободи по света. Броят на изборните демокрации е намалял до 115 - най-ниското ниво от 1995 г.

Изследването засяга 194 страни и 14 територии. Резултатите сочат, че Китай, Египет, Иран, Русия и Венецуела са продължили да засилват репресивните мерки, като това не е срещнало значителна съпротива от демократичните държави.

България, заедно с останалите нови страни-членки на ЕС, е обозначена като "свободна" държава на "картата на свободата". В същата категория са включени Сърбия и Черна гора.

В категоризацията според спазването на човешките права и гражданските свободи "Фрийдъм хаус" използва три категории. Свободна страна е всяка, в която съществува широк спектър от открита политическа конкуренция и се спазват гражданските свободи. Съществуването на независими медии е сред основните критерии за включване на дадена страна в тази категория.

"Най-могъщите авторитарни режими в света действаха с по-голяма наглост през 2010 г.", се казва в доклада.

Като примери се посочват натискът на Китай върху други страни за бойкот на церемонията по връчване на Нобеловата награда за мир на намиращия се в затвора китайски дисидент Лю Сяобо и грубото незачитане на независимостта на съдебната система от Русия при осъждането на бившия петролен магнат Михаил Ходорковски.

Изследването определя Близкия изток и Северна Африка като региони, които продължават да се характеризират с най-ниското ниво на свобода, а Украйна и Мексико са извадени от категорията на свободните държави и са поставени в тази на частично свободните.

"Фрийдъм хаус" е отличил 11 държави, сред които Киргизстан и Гвинея, за забележително подобрение на демокрацията. Според института обаче 25 страни са показали значителен упадък в това отношение - Афганистан, Бахрейн, Бурунди, Венецуела, Гвинея-Бисау, Джибути, Египет, Етиопия, Замбия, Иран, Камбоджа, Кот д Ивоар, Кувейт, Латвия, Мадагаскар, Мексико, Руанда, Свазиленд, Тайланд, Украйна, Унгария, Фиджи, Франция, Хаити и Шри Ланка.

Кой в тази лудница е най-ненормален?

"През януари 2011 г., европейският пейзаж изглежда драматично променен. Еврото е заплаха за нестабилната световна икономика и извор на евроскептицизъм от Гърция до Хага. Нарушава се свободата на печата като базова европейска ценност и в много по-широк периметър - отвъд Унгария доверието към ЕС е подкопано. Кой в тази лудница е най-ненормален?" Това пише холандското издание "Де Пермс", чиято статия е преведена от българския вестник "Сега". Предлагаме част от нея.

Как се гази свободата на словото в Унгария


В Унгария първата жертва бе певецът Ice-T (Трейси Мароу). Новият медиен съвет NMHH определи песните му като "покваряващи младежта" и принуди радио "Тилос" в Будапеща да спре да ги излъчва. Правителството назначи NMHH да следи за "морала" и "обективността" на медиите. Журналистите са заплашени с глоби до 700 000 евро заради нарушения, които са описани много неясно в закона. Новите наказателни мерки се прилагат и към чуждите медии в Унгария.

Новият медиен закон в Унгария предизвика буря от критики в Европа, въпреки че от 1 януари Будапеща е неин председател. Законът гази свободата на словото и заставя журналистите да си налагат автоцензура. Еврокомисарката по медийните въпроси Нели Крус (Холандия) поиска разяснения от Будапеща.

Унгарските журналисти разчитат изцяло на ЕС, защото собствената им борба срещу закона не даде никакъв резултат. Дори преди влизането му в сила те започнаха да дават жертви. Унгарската държавна радиотелевизионна компания свали от ефир още на 30 декември трима журналисти, защото се бяха осмелили да критикуват новия закон.

Ботушът на Сарко

Президентът Никола Саркози ще трябва да прочете наново Декларацията за правата на човека и гражданина, сътворена в собствената му страна. Тя послужи като модел за защитата на човешките права в Европа, но президентът е забравил. Саркози е обладан от авторитаризъм и се държи като деспот от XVIII в., който се отчита само пред Бога.

Френският президент си прилича много с италианския премиер Силвио Берлускони по броя на скандалите, в които участва, и по пълното си презрение към правилата на демокрацията, показвано най-добре по отношение на медиите и френските журналисти. Саркози ги определя като "педофили" и "фашисти", когато не ги харесва.

Журналистите се сблъскват с много проблеми, когато се опитват да разследват тъмните страни в поведението на своя президент. Те се оплакват, че са подслушвани, а сп. "Поан" бе претършувано тайно, като неизвестни нападатели му откраднаха компютри и документи. Престижният всекидневник "Монд" обвини френските тайни служби за тези саботажи.

Саркози прилага и други начини за контрол над медиите. Той назначи лично шефа на френската държавна телевизия, а независимият съвет, който изпълняваше тази функция, бе пратен на почивка у дома. Заради неудобни публикации бяха уволнени журналисти от най-гледания телевизионен канал ТФ-1 и от вестника на десницата "Фигаро". Президентът е близък приятел на собствениците на ТФ-1, на "Фигаро" и на левия "Либерасион", както и на други богати редактори.

И тъй като Сарко е на власт, поразително много са неговите приятели на висши постове в обществените и "приятелските" медии. През октомври 2010 г. организацията Репортери без граници класира Франция на 44-о място в света по свобода на печата - доста по-зле от страни като Танзания, Уругвай и Суринам.

Свобода на печата в Италия? Забравете

Който иска да стане журналист в Италия, обяснява Хауърд Хъдзън от Европейския център по журналистика, трябва да завърши журналистическо училище и да стажува поне 2 години. После се явява на изпит пред комисия от 14 души, включваща и четирима държавни представители.

Италианските журналисти се оплакват, че е трудно да вземат изпита, защото дори допускането до него зависи от "поръчител". Препоръката трябва да произлиза от утвърдена и авторитетна журналистическа организация, а в Италия всички са силно политизирани. Намирането на такъв поръчител означава, че журналистите трябва да са лоялни към него и съответно да не бъдат независими.

Още по-лошо е, че от миналото лято репортерите са заплашени от тежки глоби, ако разследват случаи на корупция, които още не са минали през съда. В Италия съдебните процеси могат да траят и 10 години. ООН и Репортери без граници призоваха Рим да отмени закона. ЕС е забележително мълчалив, въпреки че свободата на печата и медийният плурализъм са гарантирани в новия Лисабонски договор.

Характерно за Италия е, че там са размити, а понякога са заличени границите между правителството и мафията. Берлускони и компания промениха законите така, че престъпниците - и те самите - да бъдат недосегаеми... Миналия ноември съдът в Палермо определи като доказан факт срещата през 1975 г. на Берлускони с босове на мафията. По индекс за свобода на печата Италия бе поставена на 49-о място през октомври 2010 г.

 

Новините

Най-четените