Главният прокурор Борис Велчев избягна днес какъвто и да било конкретен отговор на журналистическите въпроси по темата за изнесените записи от подслушване.
"Много неща знам, уверявам ви аз съм информиран човек. Но не всичко, което знам мога да го съобщя публично, още по-малкото сега. Когато това може да бъде направено и няма да наруши нито един закон, няма да навреди на разследването, защото има и следствена тайна, ще мога да поясня публично". Това беше коментарът на Велчев.
Главният прокурор съобщи, че се чакат резултатите от техническа експертиза, назначена в понеделник, за установяване автентичността на записите. Той каза, че ако се изнесените разговори "не са груб монтаж, както има и такива твърдения", то съдържанието им ще бъде разследвано.
"Аз ви моля за вашето разбиране, знам че имате много и разнообразни въпроси, но в момента не съм подготвен да им дам отговор. Струва ми се, че темата е достатъчно обществено значима, за да даваме отговори на парче. Изчакайте, като имаме отговори, няма да ги скрием", заяви още Велчев.
"Прокуратурата се държи като регионално управление на МВР. Не може да се бавят толкова време за отговор на нещо, което може да се провери за няколко часа", заяви днес бившата депутатка и лидер на "Движение 21" в БСП Татяна Дончева.
Заявителят на СРС-ата - ясен днес?
Мисля, че днес ще знаем кой е заявителят на СРС-ата. Това каза по бТВ днес депутатът от ДСБ и член на парламентарната подкомисия за контрол на специалните разузнавателни средства Веселин Методиев.
Ще можем да знаем институцията заявител и персоната искател, посочи Методиев. Няма безспорен факт, че има нарушител. Институцията заявител на тези СРС-ата могат да бъдат всички, описани в закона - самото МВР, може да бъде ДАНС, може да бъде прокуратурата с всичките си разделения, каза той.
В медиите постоянно има класифицирана информация. Извадете вестниците - пазят се в Народната библиотека. Там ще видите извадки от СРС-та и цяла година вървят тези извадки. И сега изведнъж - вай, вай, вай, какво стана?!, коментира пък депутатът от БСП и бивш вътрешен министър Михаил Миков.
Когато стане въпрос да се направи някоя медийна кампания на управляващите, става полезно да се ползват СРС-ата. Много примери има във вестниците. Знаете, че министър ни чете една друга информация в Народното събрание, заяви Миков.
За година с 52% повече СРС-ата
Софийската градска прокуратура съобщи вчера, че не е искала подслушване на шефа на митниците Ваньо Танов. От СГП обявиха вчера, че за година поисканите специални разузнавателни средства са се увеличили с 52%. През 2010 г. само СГП, която е най-голямата в страната прокуратура, е поискала от съда 2214 пъти използване на СРС, което прави по 6-7 дневно. Година по-рано исканията са били 1459, обяви градският прокурор Николай Кокинов.
Право да искат използване на специални разузнавателни средства имат МВР, ДАНС, Военна информация и Военна полиция, Националната разузнавателна служба. За използването им наблюдаващият прокурор подава писмено мотивирано искане до съда.
"От една страна, увеличението е притеснително, тъй като се разчита основно на този вид доказателства, но от друга, като цяло има повече дела, затова е логично да се искат и повече СРС-та", коментира Кокинов.
Много записи, ниска ефективност
Въпреки големия скок в исканията на спецразузнавателни средства обаче няма промяна в дела на тези, които влизат в съда като веществени доказателства. През 2009 г. те са били 311 (21.3%), а м.г. - 507, което прави 22%.
Съдът отказва разрешение за подслушване, следене или друго СРС в около 1% от случаите. Наскоро правосъдният министър Маргарита Попова, която беше висш прокурор, преди да влезе в правителството, обясни, че съдебният контрол често е формален, а отказите - рядкост.
Съдии признават, че няма как да контролират например дали някой телефонен номер, за който се иска подслушване, наистина е на дадено лице.
Според последните промени в НПК обвиненията и присъдите могат да се базират само на комбинация от СРС и показания на свидетел с тайна самоличност.
По закон до месец след прекратяване на прилагането на СРС органът, който ги е поискал, предава доклад на съдията, разрешил използването. В него трябва да има данни за вида, началото и края на прилагането, изготвени ли са веществени доказателства и унищожена ли е събраната чрез него информация.
Отделно от СРС-ата на ден само в най-големия районен съд в страната - Софийския, постъпват по около 30 искания за достъп до трафични данни - телефонните разпечатки и интернет трафика. В повечето от тях обаче не се сочи един IP адрес или един телефонен номер, а десетки и това многократно увеличава броя на хората, чиито контакти се следят. В над 1/4 от случаите съдиите отказват достъп, съобщи "Сега".
Спешните разпечатки
Вестникът пише, че "шефовете на шестте главни дирекции в МВР могат да изискват от мобилните и интернет операторите разпечатки за по-малко от предвидените в ЗЕС 72 часа. Спешните разпечатки също минават за разрешение в съда, но впоследствие. Законът задължава службите да унищожават всички телефонни и трафични разпечатки в срок от 6 месеца, ако те не са довели до образуване на дело".
Според премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов за използване на СРС отиват 20-25 млн. лева годишно. Бившият секретар на МВР Николай Радулов обаче обясни пред БНТ онзи ден, че 25 млн. лева отиват само за техническото обезпечаване на СРС-ата, сумата набъбвала, като се сложат заплатите на хората, които се занимават с това.
Единствената официална сума за СРС бе дадена преди 2 г. от парламентарна комисия - 100 млн. лева за две години, припомня "Сега".
