Протестът се раздвои между улицата и поход към властта

Докато едни от протестиращите излизат отново на улицата на поредния протест срещу монополите и енергетиката, част от тях се обединиха в две граждански движения "Освобождение" и "Национално освобождение 20 април" и дадоха заявки за участие в предсрочните избори на 12 май.

Някои от организаторите на протестите не се отзоваха на поканите за "общобългарско събрание" и заявиха, че мястото им е на улицата. Други обявиха поход към властта.

Самите протести продължават втори месец.

Улицата

В социалната мрежа Facebook има заявка за протести в 18 големи градове у нас, както и подкрепа от българските общности в Атина, Мадрид и Барселона. Макар че през седмицата част от протестиращите обявиха, че ще дадат на служебното правителство седмица толеранс - т.е. няма да има протести. На протести през седмицата във Варна и Пловдив се събраха по около 50 души.

В София началото на протеста е от 11 часа пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В същия час потеглят още два лъч протестиращи - от НДК и от Орлов мост. Във Варна сборният пункт е общината, в Пловдив - Централна поща.

Исканията на протестиращите са разнообразни: от национализация на ЕРП-ата, покрай което се иска и разваляне на концесиите за добив на злато, спиране на приватизацията на БДЖ и ВМЗ-Сопот, както и мораториум върху изпълнителните дела, заведени от монополите и банките.

Поход към властта

В бившето кино "Освобождение" вчера граждани основаха движение „Освобождение" и дадоха заявка за участие в парламентарните избори през май. Събраха се близо 120 души, до края на събранието, на което решенията се вземаха с квалифицирано мнозинство, останаха 80, предаде БНР.

Движението няма да има председател и лидер, е казал един от говорителите му Ивайло Франц от София.

Учредихме общобългарско движение на протестиращите "Освобождение", което да обедини и защити всички протестиращи и да наложи техните искания и решения на всички институции и власти в България. Реши участие в парламентарните избори 2013, за да не се пропилява енергията, надеждите и гласът и волята на народа български, заяви Франц.

От идеята обаче се разграничиха много от лицата на протеста, които започнаха битката с монополите и високите сметки, съобщи Нова телевизия. "Ние сме на улицата - тук ни е мястото. Смятаме, че тези партии, които са в момента на масата, не припокриват нашите очаквания", обясни Янко Петров от "Да запалим монополите". Други лица от протестите като Ангел Славчев, Дончо Дудев и Янаки Ганчев споделят същата позиция. Някои от тях бяха посочени като скрити лица от БСП.

Други от протестиращите от цялата страна и политически формации се събраха в местността "Оборище", за да обединят усилията си за промени и за съгласуването на начините за участие в предстоящите избори, съобщи БНТ. Те смятат, че трябва да има гражданска квота в следващия парламент, представена чрез една нова формация.

Събирането на "Оборище" е символ, според тях, че е дошъл моментът за спасение на България. Те решиха да бъде създадено Национално движение, което да може да се включи на изборите. Работното име на формацията е "Национално движение 20 април".

Според участниците в срещата има силен натиск да се разпилее гражданският протест у нас. Гражданите смятат, че институциите трябва да се стабилизират, а предложенията за свикване на Велико Народно събрание обслужват интересите на сили, които искат да забавят процесите на промени и да бъде осигурено време служебното правителство да управлява по-дълго.

#2 joro7 17.03.2013 в 18:54:14

Стига сме разчитали на "честни политици" - такива няма да се намерят. Трябва да седнем на една маса и да се договорим за система при която никой не може да надхитри другия. Трябва ни Велико народно събрание и нова Конституция http://parliament.bghot.com

#4 pepe 18.03.2013 в 08:23:24

И още повече - в подзаконовите актове /това относно къде са проблемите/. И още нещо не мога да разбера - Гражданска квота в органите на властта. И специално в Парламента. Т.е. граждани, които другите граждани избират, зада ги представляват в парламента /нали така? предполага се, че те няма да се самоизбират/, с други думи - народни представители, щото то на граждани, избирани от други граждани, зада ги представляват в народното събрание им се вика народни представители в тази страна, или депутати. Та от една страна искаме да намалим депутатите на 100, от друга към настоящите 250 искаме да добавим още примерно 50 или 100, които ще бъдат с какво точно по-добри, от тези другите 250, дето и сега ги избираме? Само питам, защото наистина не ми е ясно.

#5 yoda_science 19.03.2013 в 11:16:53

До Пепе - АТ години предлагам следния принцип на участие в управлението. По азбучен ред от избирателните списъци ежедневно се осигуряват граждани за участие във всички структури на властта - Парламент, Министерства, Общини, Съд, Болници, Университети и прочее. Това трябва да е право и задължение, да не се заплаща и ежедневно да се разпределят тези хора без те да знаят предварително в каква структура отиват. Може да звучи наивно, но с правото си на глас тези граждани биха блокирали неизгодни сделки - Кремиковци - от 580 мил на 280 мил - загуба за всеки българин от около 40 мил. лв. Сега се протестира за БДЖ. Какво ли ще стане, ако се приеме закон всички тирове да се товарят на влакови платформи и се транспортират от граница до граница - влаковете са на електричество, няма задръстване и прочее ползи покрай тази, че БДЖ става печелившо предприятие. Явно е, че възможности има, но не бива да се забравя, че борбата е с монополи-това со поколения от политиции и опит, който ние нямаме. Можем да се борим само с единството си и с чуваемостта на нашите предложения. Например все очаквам да видя статията си какво да направи, но нещо кафето си трае.

Новините

Най-четените