И Русия влиза в играта с е-подслушването

Руската Федерална служба за безопасност иска да установи максимален контрол върху Интернет трафика на територията на страната. Министерството на съобщенията и ФСБ са съгласували проект за указ, според който от 1 юли 2014 г. всички доставчици ще трябва да инсталират системи, които да следят и записват електронните комуникации на потребителите за поне 12 часа назад, пише в."Коммерсантъ".

В резултат на предлаганите разпоредби, провайдерите ще трябва да предоставят на службите телефонни номера, IP адреси, имена на участниците в разговорите, както и електронните адреси на потребителите на социални мрежи. Смята се, че текстовете ще бъдат одобрени от министерствата на правосъдието, финансите и икономиката и ще влязат в сила до края на годината.

В името на народа

Т.нар системи СОРМ (система оперативно-розыскных мероприятий) действат в Русия от 2008 г., като до този момент те даваха на спецслужбите информация за номерата и местонахожденията на участниците в мобилни разговори. Новият указ разширява правомощията им в съответствие със „съвременните реалности". Новото поколение СОРМ ще е своеобразен интерфейс, който агентите на ФСБ ще използват, за да изследват трафика.

Неотдавна правителството също внесе в Държавната дума законопроект, с който се развързват ръцете на спецслужбите в Интернет - заради опасностите за националната сигурност в киберпространството. Специално е обърнато внимание на „международните информационни конфликти", свързан с вредоносен софтуер и използването му като оръжие срещу критични компютърни системи.

Отпор

За момента компаниите се съпротивляват срещу новите разпоредби, като намират част от тях за противоконституционни. В писмо, с което руското издание разполага, високопоставен мениджър от „Вимпелком" посочва, че според основния закон на Руската федерация, телефонните разговори и кореспонденцията са поверителни до издаването на съдебно решение за противното. Освен конституцията, промените нарушават още Федералния закон за оперативно-издирвателната дейност, Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.

Освен това, без отговор на този етап остава въпросът кой ще плати на Интернет компаниите за инсталирането на скъпото оборудване. Само на „Вимпелком" това ще струва около 100 млн. долара на година. По закон парите трябва да бъдат дадени от държавата (както е в САЩ), но до този момент винаги операторите са поемали разходите за СОРМ.

„В момента се извършва съгласуване с ФСБ. Разговорите с министерствата на финансите и икономиката са част от следващ етап по подготовката. Въпросите по финансирането са преждевременни", лаконично коментираха от Министерството на съобщенията.

Новините

Най-четените