Големият въпрос за Турция и победителя в местните избори - Реджеп Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), е дали той ще предпочете да управлява четвърти мандат или да се кандидатира за президент.
Наблюденията за политическите перспективи на Турция са на Димитър Бечев, директор на българското бюро на Европейския съвет за външна политика (ECFR).
На състоялите се на 30 март местни избори в Турция ПСР спечели 45.6% от гласовете на избирателите.
Втората след ПСР - опозиционната Народно-републиканска партия, и третата - Партията на националното действие, заедно вземат 36 на сто. Според анализ, публикуван във FT, теоретично коалиция срещу Ердоган е възможна, ако се обединят гласовете за тези две партии плюс кюрдските гласове за Партията на мира и демокрацията (ПМД).
Но това е само на теория, тъй като - по един или друг начин, ПМД си партнира с управляващите, благодарение на сключената от Ердоган сделка за примирие с кюрдите и ПКК.
Единствената пречка пред четвърти премиерски мандат на Ердоган е уставът на управляващата ПСР, който може да бъде променен. Догодина в Турция предстоят редовни парламентарни избори, но в случай че това се направи, могат да бъдат изтеглени по-рано.
От друга страна, ако Ердоган реши да се кандидатира на президентските избори, които предстоят лятото, това означава, че би станал първият пряко избран президент на Турция след одобрените през 2007 г. промени в Конституцията на страната.
Освен прекия избор на президент с мандат от 5 години, те предвиждаха и възможност да бъде преизбиран за още един мандат, както и организиране на парламентарни избори на 5 години.
По думите на Димитър Бечев, евентуалното кандидатиране - и сигурен избор - на Ердоган за президент пряко от народа ще му подсигури значителни правомощия. Евентуалните последствия биха били създаване на два центъра на властта - премиер и президент, ситуация, позната ни и в България.
В средите на управляващата партия вече зрее недоволство от авторитарния стил на управление на Реджеп Ердоган. Силните фигури, сред които да се търси новия премиер на Турция в такава ситуация, са министърът на финансите Мехмет Шимшек и бившият министър на икономиката Али Бабаджан.
Според анализа на Бечев, не може да се очаква натиск от кръга около президента и близък съратник на Ердоган - Абдуллах Гюл, камо ли директен сблъсък, но така или иначе промяната в Турция може да дойде от средите на самата управляваща Партия на справедливостта и развитието, не отвън.
Местните избори на практика бяха електорален тест след острия сблъсък с "имама от Пенсилвания" - Фетуллах Гюлен, и неговите поддръжници в Турция в средите на полицията, съдебната система и образованието. И Ердоган излезе победител от тях - въпреки корупционната афера, избухнала през декември м.г. и довела до подмяна на почти цялото правителство, въпреки СРС-ата, след които последва еднолично наложена от него забрана на Twitter - чрез турския държавен регулатор, (отменена от Конституционния съд).
Разковничето за поредната му победа, според Бечев, е в това, че повечето турци припознават себе си в него - и биографията му, както и в сравнението, което правят между Турция от 90-те години и направеното в трите му мандата в областта на инфраструктурата.
За мнозинството турци традиционните медии и особено телевизията са значително по-мощен канал на информация отколкото социалните мрежи. А в тях доминиращо влияние има партията на Ердоган, както и Фетуллах Гюлен. Но Димитър Бечев отчита, че въпреки влиянието на Гюлен един от най-четените турски вестници - Zaman Today, държи умерена линия, но вече се забелязва целенасочено инвестиране на управляващите в медии.
По отношение на "Турция-ЕС" Ердоган може да отчете изминалата година като добра - в актива на управляващите са договорената пътна карта и споразумението за реадмисия, както и още една отворена глава от преговорите.
В очите на обикновените турци пътната карта, така както я обяснява Ердоган, означава едва ли не директен ангажимент за отпадане на визите за пътуване в ЕС, но това съвсем не е така, смята Бечев.
Той посочи, че, в един по-далечен план, дори и това да се приеме от Съвета на министрите, следва одобрение от Европейския парламент, а какво можем да очакваме там, ако крайнодесните от Франция, Холандия и други държави са значима сила. Възможно последствие от подобен акт е и това, че Турция би трябвало да въведе визов режим за съседите си от Близкия изток.
Макар че темата за ЕС е по-скоро второстепенна в политическия дневен ред на Турция, Ердоган би спечелил и в двата случая - и при отпадане на визите, и при отхвърлянето на това предложение. В случай на отпор той отново би представил Турция - и собственото си управление, като жертва - аналогия, позната и възприемана от мнозинството турци.
Димитър Бечев прогнозира, че във външнополитически план е възможно да се стигне до някакъв тип споразумение за обединението на Кипър (макар че преговорите се водят от средата на 80-те години), което би повлияло и върху отношенията на Турция с ЕС, и върху партньорството й с НАТО.
