23 август е обявен в цяла Европа за Ден за възпоменание на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими, в това число и нацисткият, погубили стотици милиони души по света. Само жертвите на т.нар. комунизъм са над 100 милиона души.
Българските жертви
В България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. БКП и ДС репресират под различна форма над 300 000 българи, елита на народа. В тази цифра влизат убитите без съд и присъда след 9 септември 1944 г., осъдените и разстреляните от Народния съд от декември 1944 г. до април 1945 г., избитите по най-зверски начин в затворите и лагерите, разстреляните при опит да избягат през границата на страната, изселените и малтретираните. В тази бройка не влизат над 360-те хиляди български турци, изселили се в Турция в резултат на възродителния процес.
Цифрите, показани преди време от филма на bTV: "Убитите бащи на България", изумяват с мащабите си за малка България. БКП успява да унищожи и смаже повече хора, отколкото загиналите в Българската армия по време на Първата световна война от 1915 г. до 1918 г., и повече хора, отколкото турският аскер и башибузуците избиват при потушаването на Априлското въстание през 1876 г.- 30 000 души.
Както се отбелязва във филма, това е интелектуален геноцид над българския народ, извършен от български комунисти, послушни съветски наместници, които се разпореждат със съдбата на страната от 1944 до 1990 г.
Липсващите учебници по история
По БНР днес преподавателят по история в Американския университет в Благоевград и автор на сайта Жертвите на комунизма проф. Евелина Келбечева коментира, че за двайсетте години, откакто преподава във висшето учебно заведение, само двама от студентите й са знаели, че в България е имало лагери по време на режима, наричан "тоталитаризъм", "живковизъм", "социализъм", "комунизъм".
В интервю на журналистката Силвия Великова тя заяви, че основният грях са учебниците по история. Те не са написани по начин, по който да дадат знания на хората, които нямат идея какво се е случвало преди повече от 20 години и не са живели през онзи период. Както беше ясно казано преди време от Петко Симеонов, битката сега е "чия версия на прехода ще остане в историята".
Факт е, че в българските учебници по история липсва достатъчно и достоверна информация за този период.
Изявлението на преподавателката от Американския университет беше по повод реакциите след като паметникът на съветската армия в София бе боядисан в розово като извинение за българското участие в окупацията на Чехословакия през 1968 г.
"Това означава тежкото признание, че ние не познаваме най-близкото си минало. Запушването на каналите на дебата, на знанието за всички престъпления на комунистическия режим означава, че това все още не се е случило", каза проф. Келбечева.
Според нея общественото мнение е силно заблудено по отношение на статуса на този паметник.
"Съветската армия е армия - окупаторка, надписът, който стои на него ("... от признателния български народ" - бел.р.) е ужасяващ, защото огромна част не се идентифицира като признателен към окупацията и комунистическия режим, наложен тогава", каза преподавателката.
"Всичките акции, организирани от симпатизантите на БКП и БСП за чистенето на паметника бяха оформени като обществена акция. Напротив, голямата обществената реакция в момента е неприемането на цялата тази фалшификация на войнишкия паметник на съветската армия", заяви проф. Келбечева.
Тя припомни, че паметникът на съветската армия е издигнат след като в България е унищожено най-дългото съпротивително движение в целия Източен блок срещу комунистическата власт - това на горяните (виж вдясно), а повечето участници в него избити.
Европа помни
В свое изявление по повод 23 август еврокомисарят по правосъдието, човешките права и гражданството и заместник-председател на Европейската комисия Вивиан Рединг заяви, че новата програма "Европа за гражданите" ще продължи да подкрепя проекти, които се занимават с причините за тоталитарните режими в съвременната история на Европа.
Тя дава за пример проектът "Завръщане в бъдещето", осъществяван в Германия, Унгария, Полша и Словакия, в който участниците (ученици на възраст до 17 г.) се сблъскват с действителността на тоталитарните режими.
"Бюджетът, определен за проектите "Памет за миналото" в рамките на бъдещата програма "Европа за гражданите", ще отразява все по-голямото значение, което се придава на разбирането на близкото минало на Европа, на приемането му като част от европейската история и на предаването на посланието към младото поколение на Европа", пише Рединг.
В новата програма, настоящите 4% от бюджета, заделени за "Памет за миналото" ще нараснат на 20 %. Новата тема "Европейска памет за миналото" ще обхване и други решаващи моменти в недалечната европейска история, като например за 2014 г. това са 100-годишнината от началото на Първата световна война, 25-годишнината от падането на Берлинската стена и 10-годишнината от разширяването на ЕС към Централна и Източна Европа.
Има едно нещо, което много ме дразни в подобни изказвания - принизяването на ролята на човешката природа и приписването на цялата вина на режим или партия, които видиш ли ни увличат всички във водовъртежа на злодейството, но накрая виновни били само маниите, а не тия, които им се поддават и подчиняват. Ето затова живеем в тоя батак, забравяме, че не комунизма е виновен за жертвите си, не е дори и нацизма, а ония, които са прегърнали едното или другото като средство да отговорят на нуждите на комплексите си, страховете си и най-вече слабостите си. Налага ми се да бъда груб, защото винаги се намират плиткоумни драскачи, така че нека другите ме извинят, но ето за плиткоумните повтарям - маниите, идеологиите и режимите, на които приписваме вината са следствия на онази вина, която не искаме да признаем пред себе си. Същата вина, която е следствие на търсенето на сигурност по детински от хора, които би трябвало да бъдат възрастни, същата вина, която кара мнозина да намират лакомията за необходимост, защото им се струва, че им дава сигурност, същата вина, която кара още повече хора да загърбят ближния, защото ги е страх да не загубят и малкото сигурност, която имат. Е, и много други, но вие би трябвало да си ги знаете или не?
А трябва ли мнението на проф. Келбечева да единственото вярно? Историята е едно, оценката на историческите факти друго. Тя си позволява второто, което не е грешно, има право на това, но някак не е редно то да се налага като единствено правилно. И сега има затвори и току виж след 40 години може да се окаже, че в сегашните затвори има борци за свобода, демокрация, борци за свободна употреба на наркотици, борци за еднополовата любов, борци за свободен секс, и т.н. Ако е имало "престъпления" на комунистическия режим, престъпниците в затвора ли са? Как да обясним на младите студенти, че има извършени престъпления, а никой от известните поне от 20 години престъпници не е наказан? На това му казвам словоблудство. Не одобрявам нищо от това, което се е случвало тогава, но кой съм аз че да съдя, след като съвременниците им не са ги осъдили.
+ от мене за Philosophyis Amagic
за двайсетте години, откакто преподава във висшето учебно заведение, само двама от студентите й са знаели, че в България е имало лагери по време на режима, наричан "тоталитаризъм", "живковизъм", "социализъм", "комунизъм". –––––––––– Странно, моите наблюдения са точно противоположни. Келеменца на по двайсетина години говорят за Соцялизъма и Комунизъма, все едно лично са стенели десетилетия под тежкия им ботуш. Егати досадата.
И аз сложих едно плюсче на Philosophyis Amagic – главно заради съшествения акцент, че реално жертвите са много повече от пряко репресираните. Това е нещо, което като че ли не се осъзнава. А примери за последиците от такива „индиректни репресии“, дори (вече) предадени през поколения, виждаме всеки ден. Но да не се отпускам, че темата е много голяма. На професорката според мен не бива да й връзваме много кусур. Тя прави каквото може, както смята за правилно. Между другото, в списъка на сайта й е и името на дядо ми – който след 44-та е лежал в Белене 2 години без съд и присъда, имуществото му е било конфискувано, а семейството му – интернирано. И всичко това само защото е „имал неблагоразумието“ да бъде успешен търговец, и е вярвал в държавността, морала и върховенството на закона (и не се е страхувал да го декларира). В семейството ми обаче имаше един особен вид омерта върху тези теми. Бях вече студент, когато за пръв път чух, че в България има лагери, а цялата история на дядо ми я научих още по-късно. Сега като се замисля, подобно наложено мълчание може би е един вид инстинкт за оцеляване – баща ми, майка ми, дядовците и бабите ми по своему са ме опазили. Ако знаех тези неща по-отрано, вероятно щях да започна открито да дисидентствам (като си знам характерчето...) и щях да си имам доста по-сериозни проблеми с власти и авторитети, отколкото тези, които си имах и без това. Тъй че по отношение на това кой е знаел за лагерите, репресиите и пр. и кой не, трябва да се има предвид и този тип „омерта на самосъхранението“. Нещо като доскоро действащата формула относно хомосексуализма в американската армия: Don't ask, don't tell. Разбира се, говоря за соц време. А защо днешните студенти не знаят, е отделен въпрос... може би родителите (и учителите!) им го смятат за несъществено?
Довечера непременно ще видя филма за горяните от двата линка- никога не бях чувала за тях.
Под такива статии потомствените доносници е редно поне да мълчат, щом нямат доблестта да си признаят кому какво са причинили. Чак за извинение не смея и да помисля - твърде голям лукс би било.
Много добър анализ на Philosophyis Amagic! Само бих добавил към това, че у бантускотия доносничеството се среща в неговата съвършена и завършена инфантилна форма - подмазването или подизурничеството. В което и да е доносничество може да се намери рационално зърно, но в подлизурничеството не. То обслужва институцията и представящия я индивид съвършено. Т.е. рационалното зърно е изядено и остава ирационалния стремеж към признание без никакви морални, социални, логически и психологически задръжки. Индивидуалноста бива заменена с псевдоиндивидуалност или по точно липса на индивидуалност. Индивида става огледално отражение на желанията на субекта към когото отправя подмазването. Пълното обезличаване на "Азът" и поставянето му в услуга на всеки овластен с единствена цел- лична облага и постигане на преимущество над остсаналите власт нямащи . Тоест тук липсва формулата аз ти давам необходимата информация и очаквам поощрение. Принципът е заменен - аз ти казвам каквото искаш да чуеш и очаквам поощрение!? Ентропно поглъщане на личноста с цел да се постигне превъзходство над останалите "равни". Липсата на рационалност е водещия мотив в подлизурничеството. В общество като нашето това състояние е перманентно.И затова стигнахме до най ниското ниво на социалност познато на човечеството С други думи няма значение какъв дрислив задник съм аз, по важното е че ти си по дрислив!
Предполагам минусите са ми сложени от читатели които смятат подлизурничеството и доносничеството за положително явление. Хм... ! Къде са ви отчувале?