Имало е защо да чакаме, да се суетим и да обновяваме новинарския поток за всяка актуалност около последната екранизация на "Шогун" от Джеймс Клавел.
Прочитът на FX е фантастичен. Търпението беше възнаградено, а постоянството в следенето на десетте епизода се отплати с удовлетворението да си гледал най-добре сниманата мини поредица по класически роман, правена някога.
Купата за опитомяването на голямата литература отиде в ръцете на "Шогун" и ще е нужен титаничен киномайсторлък, за да я измъкнете от хватката му.
Екипът на поредицата се справи блестящо по всички показатели: адаптиране на сценария, декори, кинематография, актьорска игра. Напълно се отдадоха на качеството и бяха безкомпромисни до финала.
Трейлърът на "Шогун" гледайте тук:
Влязоха с гръм и трясък, изравниха се с Джеймс Клавел и ни демонстрираха размаха на въображението му в "Шогун" точно такова, каквото трябва да бъде: поразяващо на всяка крачка.
Още с премиерата си сериалът даде заявки за епос с мащабите на "Игра на тронове", но с всяка от следващите си глави продукцията надскачаше себе си.
Успя да потопи зрителите в писания и неписания протокол на феодална Япония и да ги принуди да почувстват, осмислят и оценят видяното по един достоен начин.
Персонажите получиха увлекателна траектория на развитие, а от цялата палитра с образи най-силно се откроиха Джон Блакторн, Марико-сама и Йоши Торанага.
Трима средновековни играчи, които се стремят да застанат от правилната страна на властта.
Призмата, през която шоуто избра да оголи сърцевината на Джон Блакторн (Козмо Джарвис), е познатото катарзисно пътешествие - от варварин към цивилизован човек.
Англичанинът пристига в Япония с нулеви хигиенни навици и с ценностна система, в която дългът и честта са празни понятия.
Но в течение на епизодите манталитетът му малко по малко се придвижва към японските маниери, превръщайки го в хибридно същество, резултат от кръстоската на две култури.
Това се случва толкова тихо и незаявяващо се, че дори самият Блакторн не усеща как престоят му в Япония бавно го отдалечава от корените му.
Разлъката с родината му е видна в епизода, в който лоцмана се среща с моряк от стария си екипаж и трудно скрива погнусата си от човека, който дълго време е чувствал като свой.
Блакторн е средата на двата полярни свята, без да принадлежи напълно на нито един от тях.
Заплетена е и картата в характера на царя на шахматната дъска - Йоши Торанага (Хироюки Санада). Стратегът, чийто планове и най-близките му хора вадят с ченгел.
Истинска енигма, която се превърна в еманацията на японската легенда, че всеки човек притежава три сърца: едно за пред хората, едно за близките му и едно тайно сърце, което съществува скрито от очите на всички.
Развитието на образа на Торанага бие в ритъма на този мит. Даймьото се разтваря пред очите ни като матрьошка и ни сервира обрат след обрат с тайните си тактики.
Поведението му е доказателството, че най-интригуващите битки не се водят на бойното поле, а на масата за плетене на стратегии. В тази светлина Торанага изглежда като пълнокръвен лидер.
Не някой, който е твърде добър или твърде зъл.
Интересното е, че през целия "Шогун" оттеглилият се регент не извежда каквито и да е крайни емоции в публиката. Не може да се определи с точност дали да му симпатизираме, или да го мразим.
Той е загадка, но в същото време е и стожер, чийто решения не могат да се пренебрегнат с лека ръка. Водач пар екселанс.
Говорейки за скритите кроежи на Торанага, трябва да се отделят и няколко реда възхищение на подхода, с който поредицата представи кулминацията в сериала. Най-сюблимният момент беше толкова забулен, че научихме за него, едва след като лично даймьото свали картите на масата и в прав текст ни каза, че очакваната атака над Осака вече се е състояла.
За първи път в поредица пиковият момент идва, без никой да разбере, което вероятно предизвиква някои обърквания.
Донякъде и на мен ми се искаше да видя прословутата битка Секигахара, където Торанага и Ишидо кръстосват мечове, но пък спестеният екшън не ми липсваше, защото получих адекватна причинно-следствена връзка за събитията.
Темата в сериала "Шогун" в крайна сметка е за подчиняването на властта, като мотивът е изключително красиво рефериран с омагьосващата японска природа.
Пиша пълна шестица на декорите, които успяха да ни пренесат назад във времето и да ни напълнят очите с природата и минимализма на японския пейзаж.
Като стигнем до дъното обаче, виждаме, че всичко се върти около подреждането в патриархалната йерархия. Някой искат да са начело, други - в близката орбита около лидера, а трети, като всички жени в сериала например, просто да оцелеят и да се адаптират към променящите се условия.
"Шогун" е сред най-изумителните и изпълнени с живот сериали, които са успели да пресъздадат темата с израз на уважение и разбиране към оригинала на Джеймс Клавел.
Той е поклон пред силата на литературната традиция, но и доволно осъвременен, така че да се разбере от широката аудитория на XXI век.
Историята ни отваря очите за суровата действителност в Япония от онова време и ни прави съпричастни към непознатото кътче от света, което въпреки отдалечеността си, не спира да ни очарова.
Сериалът "Шогун" е наличен в стрийминг платформата Disney+
ПРИСЪДАТА ЗА "ШОГУН": 5 от 5 кафенца
