От държавите членки на ЕС в България е най-голям процент от децата, изправени пред заплахата от бедност или социално изключване - 52%.
Това показва проучване на Евростат с данни от 2011 г. Според изследването през 2011-а 27% от децата в ЕС под 18-годишна възраст са били застрашени от това.
Освен децата, възрастните хора над 65 години у нас са другата група, застрашена от мизерията и отново сме първенци в целия Европейски съюз - техният дял е 61.1% при средно 20.5% в ЕС.
Хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, са тези, които принадлежат към най-малко от една от следните три категории - живеещи в домакинство с разполагаем доход под прага на риска за бедност, тежко материално лишени или живеещи в домакинства с много ниска трудова ангажираност.
Според проучването след България, най-голям риск от бедност застрашава възрастните в Кипър (40.4 на сто). Най-малък е рискът в Люксембург (4.7) и в Холандия (6.9).
Освен от бедност, децата на България се хранят най-зле от връстниците си в целия ЕС, показва Евростат.
Според данни на българската статистика децата на възраст 1-15 г. у нас са около 1 милион.
34.5 на сто от българските деца нямат възможност да консумират поне веднъж дневно пресни плодове и зеленчуци. Ситуацията е сходна в Румъния, където 23.8 на сто от децата нямат всекидневен достъп до пресни плодове и зеленчуци. В Унгария те са 17.2 на сто, а в Латвия - 15.4 на сто.
По този показател на другия полюс са: Швейцария (0.2 на сто), Люксембург (0.5 на сто), Исландия и Дания (0.6 на сто), Норвегия и Кипър (0.7 на сто). В тези страни едва под един процент от децата нямат възможност да консумират пресни плодове и зеленчуци.
В България и Румъния всяко трето дете (или около 30 на сто) не може да се храни веднъж дневно с месо, пиле или риба, защото семействата не могат да си го позволят. По този показател далеч пред нас са страни като Словакия и Унгария, където едва 13 на сто от децата нямат всекидневен достъп до месни храни.
Във Финландия, Дания, Исландия, Люксембург и Кипър пък почти няма семейства, които не могат да предложат на трапезата на децата си храна с месо, пиле, риба или вегетарианския им вариант с протеини. В тези страни процентите варират от нула за Финландия, до 0.7 на сто в Кипър.
Що се отнася до дрехи и обувки - в България има най-голям дял в лишаването на децата от тях - 35 на сто от българчетата не могат да си позволят нови дрехи, а 44 на сто - нови обувки, заради бедност на семействата. Ситуацията е сходна в Румъния (25.2 на сто), Латвия (24.5 на сто), Унгария (21.8 на сто), както и в Португалия и Словакия - по 13 на сто.
Най-задоволени с нови дрехи са децата в Люксембург, Исландия, Норвегия и Кипър, където едва 0.6 на сто не могат да разполагат с нови дрехи и обувки.
Негативни данни за лошото хранене на българските деца и ученици са публикувани и в изследване на Националния център по обществено здраве. Според данните по-рядко от един път в месеца консумират риба 18 на сто от учениците, а пресни плодове и зеленчуци - около 5-6 на сто от българските деца.
В замяна на това пък всяко пето българско дете консумира повече от веднъж на ден сладкарски изделия (торти, сладкиши, баклави), а всяко трето дете всеки ден яде тестени изделия (пици, мекици, банички). Повече от един път на ден около 20 на сто българските ученици приемат безалкохолни напитки, съдържащи захар, а 7 на сто от изследваните деца консумират енергийни напитки.
По тази причина близо 30 на сто от българските деца страдат от наднормено тегло, от които с диагноза затлъстяване са 12.7 на сто от българчетата, констатират експертите.
