Тройката международни кредитори на Кипър смекчи условията по спасителния план за островната държава, като й дава малко повече време да постигне целите си за намаляване на дефицита, предаде Франс Прес, като за позова на Wall Street Journal. Информацията се базира на проектодокумент, до който се е добрал вестникът.
От него става ясно, че ЕС, ЕЦБ и МВФ вече дават на Кипър срок до 2017 г. да постигне първичен излишък (извън обслужването на дълга) от 4% от БВП. Първоначално като срок беше фиксирана 2016 г. "Приоритетни в дългосрочен план са връщането в ред на публичните финанси за стабилизиране на икономиката и възстановяване на доверието на гражданите и на чуждестранните инвеститори в икономическите перспективи на Кипър", се посочва в документа.
Междувременно, в Кипър избухна скандал, след като местни вестници изнесоха информация, че близки и роднини на кипърския президент са прехвърлили милиони евро в чуждестранни банки дни преди срещата на Еврогрупата, одобрила спасителния план. Освен това, стана ясно, че Bank of Cyprus, Leiki Bank и Bank of Greece са опрощавали големи заеми на политици, държавни служители и министри през последните пет години.
Кипър постигна споразумение с кредиторите от Тройката (ЕС, МВФ и ЕЦБ) в нощта на 24 срещу 25 март. Никозия получи 10 милиарда евро в замяна на драстични мерки като поставяне във фалит на втората по големина банка в страната Laiki Bank. Нейните едри вложители се очаква да изгубят близо 80% от парите си.
Кипърските власти приеха също еднократно облагане на депозитите над 100 000 евро на най-голямата Bank of Cyprus, структурни реформи, приватизация на предприятия и увеличаване на корпоративния данък от 10 на 12.5%.
Страната е изправена пред „изгубено поколение". Селското стопанство в Кипър е замряло през последните години, а на острова никога не е имало особено развито производство. Свиването на банковия сектор със сигурност ще удари по туризма и услугите, на които страната залагаше през последните десетилетия.
От влизането на Кипър в Еврозоната, безработицата се покачва постоянно и от 4% сега е достигнала близо 15%. Според националната статистическа служба, едва 3% от заетата работна ръка се занимава със селско стопанство, а цели 77% работят в сектора на услугите.
