Костов: България е в тежка депресия

Какво се е променило от момента, когато при вота на доверие за цялостната политика на правителството не гласувахте против, г-н костов? С противоположните си действия тогава и сега показвате нагаждачество и политическо късогледство. Явно се усетихте, че нещата вървят към предсрочни избори и опитвате да хванете този влак в движение!

Прав е Костов, но тъжното е, че неговото правителство също сключи сделка с престъпността. За това, а и заради спирането на реформите по време на второто му правителство той загуби изборите през 2001 и на власт дойде испанския идиот.

Интересно защо в опозиция се говорят правилни работи. А действията им са пропити от политика до пълно игнориране на здравия разум.

Не знам дали испанския е идиот или жертва на прибързани действия, но за Костов няма много спор. Той винаги е бил наясно с много неща и дори ги е казвал директно, но при крайно мижатурското си поведение изглежда от ден на ден все по-неподходящ кандидат за тяхното осъществяване. Аз след 90-та повече не гласувах за него, но и за тогава съжалявам, беше компромис, но не си давах сметка колко е голям. Не че моя вот щеше да промени нещо, но все пак едно неприятно чувство остава. И все пак, когато е притиснат от обстоятелствата Костов казва и сериозни неща, не бива да позволяваме личното отношение към него и сбиротака му от палета да ни затваря очите за фактите - може да са от грешна уста, но са верни. Колкото до царя, аз най-много съм ядосан за това, че позволи на бодигарда си да го замени. Симеон може да не е способен на мащабни действия и организация необходими в трескавата скорост на една откровено корупционно-мутренска държава, но има правилните подбуди. Не мога да убедя никого в това - знам, но и да можех ползата би била никаква - дори и отношението към него да беше масово позитивно той не би могъл да изпълни повече от подкрепяща роля, а това не е достъчно за нищо. Реално погледнато за осъществяването на реформи днес трябва да се намери баланс между групировките и останалите - политиците вече успешно си подливат вода и вероятно за десетина години от досегашните политически сили няма да остане и следа. Групировките не могат да бъдат премахнати чрез държавата, могат само да бъдат преразпределени (както става сега частично) - те са възникнали благодарение на нея, растат посредством употребата й и обратно определят накъде върви тя, но без единен синхрон в резултат са жертва на ефекта на чиновника, който от една страна може да им загражда бизнеса, но от друга бавно намалява източниците му на приходи. Намаляването на външни инвестиции вероятно може да ги постави в положение, в което те да са готови да поемат риска от пазарен скок - т.е. атака срещу собствената си вече кльощава крава с надеждата да се създаде платформа за нови приходи. Все пак между вероятно и сигурно има разлика от земята до небето, а ако това не се случи стагнацията ще продължава да се затяга не само около нашите шии, но и около шиите на даром богатите. Сигурно оптималния вариант за нас е те в лиспата си на организираност да изпуснат момента и пазарния скок да да закъснее, оставяйки малко от тях в жизнеспособна форма и ефективно да елиминира възможността за възраждане на неограничено мафиотския подход, какъвто можем да видим днес във Варна и региона например. Бойковото управление може в крайна сметка да се окаже и полезно, ако изиграе тази роля, в крайна сметка никъде по света за подставени лица не се избират некадърни, безпросветни и едновремено дейни съратници - само у нас, а това е признак за липса на организация и единна политика. ДС? Разбира се че има значение, но хаоса изглежда е на първо място и при количеството замесени отнесено към населението на страната аз не бих могъл да приема, че вътрешните борби са нищожни спрямо общата власт - напротив именно те май са основен рефрен иначе как да си обясним неконтролируемите и откровено неподготвени омайници за народа? Кой разумен човек би поставил такива освен ако няма избор?