Населението на България се е стопило до 7.563 млн. души - почти колкото през 1956 г., но поне средната продължителност на живота ни е по-голяма спрямо времето отпреди повече от половин век, става ясно от публикация в днешния брой на в. "Труд".
За жените тя се е увеличила с 10 години до 77 г., а за мъжете - с 5 години до 69 г., пишат авторите на публикацията Десимира Тончева и Диана Тенчева, които се позовават на данните от статистическия справочник "Здравеопазване - 2010" на Националния център по здравна информация. През 1956-а при жените тази продължителност е била средно 67, а при мъжете - 64 години.
От м. г. у нас вече се раждат над 80 000 бебета. Необходими са били 15 години, за да бъде компенсиран, макар и донякъде, сривът между 1990 и 1995 г., когато новородените падат от 105 180 на 71 967. Постепенно броят им нараства до 77 712 бебета през 2008-а. Въпреки увеличаването на раждаемостта естественият прираст продължава да е отрицателен, защото броят на починалите продължава да е по-голям.
През 1956 г. населението е било 7.613 млн. души, а през миналата година - 7.563 млн. души. Разликата е Съществената разлика от 1956 г. е свързана с положителен факт - продължителността на живота ни сериозно се е увеличила. Ако през 1956 г. тя е била средно 65 г., през 2009-а достига 73 г.
Публикацията отбелязва и друг интересен факт: според възрастовата структура на нацията най-много са българите от 30 до 34 г., а след това - тези между 35 и 39. Това се дължи на рекордната раждаемост през 70-те години, когато естественият прираст е стигнал плюс 7.2 на хиляда души. Абсолютният пик на новородени е бил именно през 1970 г. - 138 745 бебета.
"Освен отрицателният естествен прираст върху топенето на нацията влияе и емиграционният процес след 1989 г.", коментира пред "Труд" доц. Християн Грива, началник на центъра по здравна информация. Трудно може да се изчисли колко нашенци са зад граница, защото голяма част от тях не са официални емигранти. Те се водят за постоянно пребиваващи в чужбина. Емиграцията се отразява и на влошаването на възрастовата структура на България, защото в тази вълна след 1989 г. попадат хората между 17-18 г. и 30-35 г. Загубата на този умствен потенциал тепърва ще ни се отразява, каза още доц. Грива.
В Европа само Италия е пред нас по показателя "застаряващо население".
Според данните на центъра по здравна информация за последно мъжете са били повече от жените през далечната 1946 г. През 2009-а жените у нас са 3.9 милиона, а мъжете - 3.65 млн. "Тази тенденция се наблюдава след Втората световна война, и то въпреки компенсаторния механизъм да се раждат 105 момчета на 100 момичета", обясни доц. Грива.
По-голямата смъртност сред силния пол и по-високата средна продължителност на живота на дамите дава предимството в числеността на жените.
Намалява силно изразеният отрицателен естествен прираст на България. През м. г. той е бил минус 3,5 на 1000 души от населението. Докато преди 5 г. е стигнал до рекордните минус 5,4 на хиляда. Положителната му стойност обаче остава далеч в 1980 г. - с плюс 3,4 на 1000 българи, показва още справочникът на Националния център по здравна информация.
Никой не може да даде прогноза кога отново прирастът ще стане положителен, защото става дума за тежки демографски процеси. А те трудно се пречупват, категорични са експертите. Според тях за съжаление е незначително явлението, че е от 10,2 живородени на 1000 души през 2008-а бройката скача на 10,7 през миналата година. Това не е ясно очертана тенденция, а чисто колебание, добавиха специалистите.
Необходимо е да минат 10 години с трайно нарастване на процеса, за да се стигне до желаното "пречупване" на демографския срив.
Въпреки че за късмет детската смъртност до 1 година се е понижила, пак сме на водещо място в Европа. При нас се наблюдават три пъти по-високи стойности, отколкото примерно в Чехия, Франция, Швейцария и др. Починалите българчета на възраст под 1 година през 2009-а са били 729, а преди 30 години техният брой е стигал немислимите 3788.
Какви са причините за детската смъртност? 10-15% от случаите се дължат нанеадекватно здравеопазване - при добри медицински грижи сигналите, показващи проблем с малчуганите, би трябвало да се откриват отрано. Останалите причини се крият в самия начин на отглеждане на децата. Голямо значение има културата на родителите, възрастта на майките и т. н.
Само един криминален аборт за цяла година
Пет пъти са намалели абортите у нас през последните 30 г. През 1980 г. те са били 156 056, а през м.г. падат на 33 733.
Положителната тенденция се дължи на нарастващата през годините здравна култура и информираност както на жените, така и на мъжете. Те са запознати с изобилието от предпазни средства на фармацевтичния пазар. А сред последните от тях има такива, които позволяват до 72 часа след половия акт да се ликвидира вероятността от бременност, ако двойката не се е пазила. Не на последно място влияние са оказали и непрестанните кампании за предпазване от бебе, които се организират специално сред ромите.
Съвсем естествено най-много криминални аборти имаше по времето на социализма. Просто в онези години, ако нямаш две деца, прекъсването на бременността на практика беше забранено. С настъпването на демокрацията абортите се правят легално.
Кога най-често ражда българката? Между 25 и 29 г. - е отговорът, записан в здравния справочник на МЗ. На тази възраст майки стават 91 жени на всеки 1000 на възраст между 15 и 49 г. През 2008-а тези дами са били 87. Следващата група на най-многото родилки е на възраст от 20 и 24 г. Според експертите обяснението се крие в желанието на българката първо да стъпи на краката си професионално, не само финансово, и чак тогава да роди.
Вторият аргумент е, че в България вече има семейно планиране заради мощните кампании. И не на последно място - по принцип в света раждането на първото дете се изтегля в по-зряла възраст. Ние не сме изключение. Разликата е, че при нас водещо е професионалното израстване, а в другите страни силна роля оказва и религията.