Хората вярват повече на Борисов, отколкото на ГЕРБ

За последния месец кабинетът е загубил 5% от обществената подкрепа. Това заяви директорът на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) Лидия Йорданова пред радио "Фокус". Тя посочи, че одобрението за премиера е два пъти по-високо от това на правителството.

Отношението към премиера Бойко Борисов остава основната опора на симпатиите към управляващата партия ГЕРБ.

Това сочат данни от национално представително проучване на НЦИОМ за периода 3 - 10 декември при реализирани 1000 интервюта в цялата страна. Изследването е проведено по метода на полустандартизираното интервю. 

"За половин година с 13 пункта намаляват българите, за които управлението на ГЕРБ е свързано по-скоро с надежда, и се увеличава делът на онези, които изпитват притеснение от това управление. Нашите данни показват, че се свива и периферната подкрепа за управляващите, подкрепата извън избирателите и симпатизантите на партия ГЕРБ. Нов акцент в изследването е, че привържениците на Синята коалиция се дистанцират от кабинета", посочи Йорданова.

Директорът на НЦИОМ допълни, че в момента 37% от българите одобряват работата на кабинета, но неодобрението е по-високо - 49% са онези, които са скептични към работата на правителството като цяло. Бойко Борисов продължава да е най-одобряваният български политик с 59% одобрение.

Най-одобряваният министър, според държавния НЦИОМ, е Цветан Цветанов, следван от строителния министър Росен Плевнелиев и министъра на земеделието Мирослав Найденов.

Вътрешният министър Цветан Цветанов е най-одобряван - с 55% одобрение.

Най-висок спад бележи рейтингът на одобрение на министъра на културата Вежди Рашидов - с 8 пункта (от 39% през ноември на 31% през декември). Статистически значим спад в одобрението, се наблюдава и при министрите: Тотю Младенов - с 6,5%, Свилен Нейков - с 5,5%, Божидар Димитров - с 5,4% и Сергей Игнатов - с 4%.
От ноември до сега най-голям ръст - от 3,2%, бележи одобрението към работата на министъра на отбраната Аню Ангелов. Новият здравен министър Стефан Константинов, макар и все още недостатъчно познат, печели известни симпатии с работата си, като добавя 2% одобрение.

Въпреки растящият брой неодобряващи,  66% от пълнолетните българи са оптимисти, а 14% са песимисти за това, че правителството ще изкара пълния си четиригодишен мандат.

Всеки втори оптимист за 2011-а

Половината българи очакват новата 2011-а да бъде по-хубава за страната. Три пъти по-малко са песимистите. Налице е пряка обвързаност между очакванията за това каква ще бъде 2011 г. за България и за предстоящата нова година в личен план.

Оптимисти за предстоящата година по-често са младите (на възраст между 18 и 29 години) и трудово активните (между 40 и 49 години), високообразованите, представителите на интелигенцията и на частния бизнес, жителите на градовете-областни центрове, заможните, както и симпатизантите на ГЕРБ и на "Атака".

16% от интервюираните изразяват опасения, че идната година ще е за България по-лоша от настоящата, а 15% са скептични за нея в личен план. Сред очакващите 2011 г. да е по-лоша от отиващата си година (както за страната, така и в личен план) преобладават хората на възраст над 59 години, нискообразованите, живеещите в селата, ромите и бедните (живеещите с големи лишения и в мизерия). 

Две трети от българите, които гледат с надежда на управлението на ГЕРБ, очакват 2011-а да е по-добра от 2010-а в личен план и само 6% прогнозират, че може да е по-лоша за тях.

36% от притесняващите се от управлението на ГЕРБ очакват лично те да са по-добре през 2011-а, а 26% - да са по-зле.
Общественото мнение изглежда разколебано в отговор на въпроса дали хората гледат с надежди или с притеснения на управлението на ГЕРБ. 45% споделят, че гледат по-скоро с надежда, а 42% - по-скоро с притеснения.
За последните шест месеца с 13% намаляват българите, които гледат с надежда на управлението и с 11% нарастват онези, които изпитват притеснения.

Въпросът за личните шансове на хората се превръща в ключов фактор, който влияе пряко върху отношението им към кабинета, при това почти в същата степен, в която влияят и политическите пристрастия. 
Най-често с притеснения на управлението гледат хората на възраст над 59 години, нискообразованите, жителите на селата, представителите на турския етнос и най-бедните.

За разлика от преценките за шансовете на правителството да завърши успешно управленския си мандат (когато дори сред симпатизантите на опозиционните партии доминира увереността, че кабинетът Борисов ще изкара пълни четири години), тук нагласите сред поддръжниците на опозицията са подчертано песимистични.

78% от избирателите на "Коалиция за България", 60% от електората на ДПС и 53% от този на Синята коалиция се чувстват по-скоро притеснени от управлението.

Новините

Най-четените