26 февруари 2020 г. - датата, на която по заповед на премиера Бойко Борисов започна работа Националният оперативен щаб (НОЩ). 100 дни по-късно редовните брифинги се преустановяват, а актуална информация за ситуацията ще се обявява на сайта на Министерството на здравеопазването.
"Вирусът не е утихнал, но чисто психологически искаме да се върнем колкото може по-бързо към нормалния начин на живот. Това е добре за икономиката, финансите и психичното здраве на хората", обяви като причина за прекратяване на брифингите премиерът Борисов. Работата на щаба ще продължи до декември.
Какво знаем до момента?
Щабът беше създаден, за да реагира и дава предложения на правителството, свързани с овладяването на коронавирусната зараза в страната. Повечето от мерките, предприети от правителството и здравното министерство, бяха базирани именно на предложенията на щаба.
За ръководител на щаба бе избран ген. Венцислав Мутафчийски, а в състава му влизат директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев, главният дърважен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев, доц. Димо Димов от ВМА като секретар на щаба, както и привлечения в последствие директор на столичната Регионална здравна инспекция д-р Данчо Пенчев.
Основната философия на управление на тази криза бе с ограничен ресурс да се поддържа ниска заболевамост, за да може здравната система да се справи с всички предизвикателства и новозаболели. "Това беше изпълнено", отчете ръководителят на щаба ген. Венцислав Мутафчийски.
Една от основните задачи на НОЩ беше увеличаване капацитета на болници, лаборатории и др. така, че да отговорят на нарасналите нужди в ситуацията на вируса.
По време на брифинга днес Мутафчийски обясни, че лабораториите, в които в началото на епидемията се обработваха тестове за коронавирус, са били едва две - тази във ВМА и в Националната референтна лаборатория. Към днешна дата одобрените от Министерството на здравеопазването лаборатории са 32, а общият брой на тези, които обработват проби за COVID-19, са 143.
Всички те вкарват данните си в Националната информационна система. Някои от лабораториите обаче все още сравняват резултатите си във ВМА и Националната референтна лаборатория.
От тези данни Националната информационна система отчита, че изследваните проби са 193 732, от които 85 435 са PCR тестове. Тоест, направени са 27 677 броя тестове на 1 милион души население. От тях положителните PCR тестове са 3438.
Разликата в броя тестове и този на заразените лица - с почти 1000, идва от това, че сред отчетените тествания има такива, които са повторни PCR-и за потвърждаване на зараза.
С работата на щаба беше свързано и осигуряването на леглова база. На 27 февруари страната е разполагала с 740 инфекциозни легла. Месец по-късно - на 27 март, те са били 7473. От тях 1347 са интензивни легла, оборудвани с респиратори. А болниците, лекували пациенти с COVID-19, са общо 77.
Повишена бройка на заболевамост се наблюдаваше в началото на април, след това имаше пик и на смъртността. През април за пръв път от началото на епидемията (първият случай беше регистриран на 8 март) беше отбелязан по-голям от обичайния брой заразени - от три-пет на ден до 11 души средно на ден, която бройка се задържа за около две седмици.
Следващият момент на повишена заболеваемост беше в седмицата 20-26 април. Тогава бе достигнат най-голям брой новорегистрирани случаи за една седмица - 433 души. До тогава имаше най-много до 239 случая. Този пик не се повтори втори път след април, отчете Мутафчийски.
Тези цифри са били коментирани и предвидени с различни математически модели, обясни ръководителят на щаба. След пиковете, закономерно имаше и известни спадове.
Бяха открити и доста клъстреи, които бяха ограничени и туширани. По думите на генерала обаче това не е могло да предотврати повишената смъртност след средата на май, където за първи път имаше седмица с 18-20 починали. Това е двойно за седмиците преди това. Към момента смъртността е в ниски граници - около 10 на седмица.
Мутафчийски отчете и по-тревожните моменти по време на епидемията. Един от тях е свързан с болницата във Видин, която не можеше да поeма пациенти, поради изчерпания брой легла и големи брой заразени медици - около 10% от персонала на болницата. Тогава възникна и кризата със старческия дом в гара Орешец и от здравното министерство беше решено, болните, които се нуждаят, да бъдат предислоцирани в други болници, а именно в Лом, Михайловград и "Света Анна" в София.
Същите проблеми по-късно възникнаха в Ямбол, Сливен и Пазарджик и отново имаше преместване на пациенти.
Общият брой на лекувани пациенти по време на епидемията е 2592 (към момента, има няколко огнища, които продължават да дават нови заразени - б.р.), според Националната информационна система и 2585 според данните на НОЩ. Разликата е със седем пациенти, което е 0.3% от общия брой лекувани. Жените са 1325, мъжете - 1260.
Лекуваните в болница са 1317 случая, от които 156 (12%) са били в интензивни отделения, от тях 50 души (3,8%) са били на апаратна вентилация. 36 души (2,7%) от тези, които са били на апаратно вентилация, са починали.
Софийските болници, приели най-много пациенти, са "Пирогов", ВМА и Александровска, където са лекувани 396 пациенти или 30% от всички пациенти.
При починалите има разлика с 1,3% между данните на НОЩ и Националната информационна система. Според щаба са 147, а според НИС - 149 души. Изясняват се тези два случая разлика. Изяснено е само, че и двата са от началото на април.
Децата, заразни с вируса до момента, са 145, от които под 10 години са 77.
Излекувани са общо 1321 човека.
По време на епидемията немалко лекари бяха заразени. Има обаче разлики относно данните за заразен медицински персонал на НИС и на щаба.
Според Националната информационна системна са 281 случая, а според щаба са 270. Тези 11 случая разлика, при проверка се оказали, че не са медицински сестри и лекари, а помощен персонал като шофьори на линейки, медицински секретари. Заразените лекари са 96, медицински сестри и акушерки - 104. От работещите в Спешна медицинска помощ са заразени 15 души (5,8). Починали са трима лекари, излекувани са 153.
Четирима медици са заразени в чужбина, а установени заразени контактни на завърнали се от чужбина са също четирима. Останалите са заразени по време на работа и изпълнение на служебните си задължения. Това 262 човека.
Специализираните домове, които бяха засегнати, са Видин, София и София-област, Перник, Кюстендил, Монтана, Враца, Благоевград и Плевен. Общо във всички домове 91 души са заразени, от които 54 са потребители на домовете и 37 са персонал. Починали са 14 души - потребители от Орешец и Кула, и са излекувани 40. В момента активни са 37 души.
Заразените в активна възраст до 50 години са 60% от всички случаи, а над 60 г. са 30%. Това по думите на Мутафчийски показва, че това е социално значимо заболяване, което в по-голямата си част засяга активната възраст.
По възрасти нещата стоят така:
До 19 г. установени са 158 случая (6%)
0т 20 до 29 г. - 215 случая (8%)
От 30 до 33 г. са 377 случая (15%)
От 40 до 49 г. са 448 случая (17%)
От 50 до 59 г. са 526 случая (20%)
От 60 до 69 г. са 492 случая (19%)
От 70 до 79 г. са 254 случая (10%)
Над 80 години са заразени 115 (5%).
Най-честите симптоми на коронавирус са температура, хрема, кашлица и пневмония. Най-честите съпровождащи заболявания са диабет, сърдечни и белодробни заболявания, отечете Мутафчийски.
И премиерът Бойко Борисов, и ръководителят на Щаба ген. Мутафчийски са на мнение, че страната ни е успяла категорично да се справи със заплахата от коронавируса. По думите на Борисов дори сме успели да постигнем чудо заради бързата реакция.
Все още твърде малко се знае за самия коронавирус, за да даваме категорични оценки за свършеното. Въпреки това след по-малко от 100 дни от въвеждането на Извънредното положение вече гледаме към пълно излизане от епидемията.
Пълните ефекти от извънредното положение обаче ще се усещат още дълго време, дори след като НОЩ престане да работи.
