Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От военна база до хипарска комуна

Ако визията се превърне в реалност, жителите ще споделят жилищата и работните пространства и ще произвеждат сами храната и продуктите за потреблението си.

Снимка: Getty Images
Ако визията се превърне в реалност, жителите ще споделят жилищата и работните пространства и ще произвеждат сами храната и продуктите за потреблението си.
"Фермата": основана в окръг Люис, Тенеси, от 300 "деца на цветята" от Сан Франциско, тази комуна е сред най-старите в Америка. Тя все още приютява около 200 души и запазва първоначалните си ценности на ненасилие и уважение към околната среда. Снимка: The Farm
"Фермата": основана в окръг Люис, Тенеси, от 300 "деца на цветята" от Сан Франциско, тази комуна е сред най-старите в Америка. Тя все още приютява около 200 души и запазва първоначалните си ценности на ненасилие и уважение към околната среда.
"Кристиания": Вероятно най-прочутата в Европа, тази комуна е квартал от около 850 жители в датската столица Копенхаген. Временно изоставена през 2011, сега тя е отворена отново. Тя предизвиква немалко спорове и главоболия на датското правителство от откриването си през 1971, основно заради търговията с канабис там.
Снимка: Getty Images
"Кристиания": Вероятно най-прочутата в Европа, тази комуна е квартал от около 850 жители в датската столица Копенхаген. Временно изоставена през 2011, сега тя е отворена отново. Тя предизвиква немалко спорове и главоболия на датското правителство от откриването си през 1971, основно заради търговията с канабис там.
"Аркосанти": този експериментален град е построен през 70-те години в опит да се обедини архитектура и екология. Всички сгради са проектирани да функционират в хармония с околната среда, като много от тях отразяват променящите се сезони, така че максимално количество слънчева светлина да прониква през зимата, и много малко да прониква през горещото лято. Много от тях също така се възползват от соларна енергия за отопление, охлаждане и електричество. Снимка: Getty Images
"Аркосанти": този експериментален град е построен през 70-те години в опит да се обедини архитектура и екология. Всички сгради са проектирани да функционират в хармония с околната среда, като много от тях отразяват променящите се сезони, така че максимално количество слънчева светлина да прониква през зимата, и много малко да прониква през горещото лято. Много от тях също така се възползват от соларна енергия за отопление, охлаждане и електричество.


"Ауровил": този град в южна Индия се заражда в края на 60-те години, за да работи за "единство на човечеството" и "трансформация на съзнанието". Приеман от мнозина за микрокосмос на експериментален световен мир, неговите 2000 жители произлизат от 40 различни държави.
Снимка: Getty Images
"Ауровил": този град в южна Индия се заражда в края на 60-те години, за да работи за "единство на човечеството" и "трансформация на съзнанието". Приеман от мнозина за микрокосмос на експериментален световен мир, неговите 2000 жители произлизат от 40 различни държави.

Еко-селото "Файндхорн": създадено през 60-те години, това село в Шотландия решава през 80-те да се концентрира върху това да е екологична общност и сега твърди, че има най-малкия екологичен отпечатък сред всички градове в съвременния свят. Сградите се правят от намерени на място материали - от рода на бъчви от уиски - и електричеството за селото се осигурява от ветрова турбина и пречиствателна станция, която залага на водорасли, охлюви и растения, за да пречиства водните резерви на общността.
Снимка: Findhorn Foundation
Еко-селото "Файндхорн": създадено през 60-те години, това село в Шотландия решава през 80-те да се концентрира върху това да е екологична общност и сега твърди, че има най-малкия екологичен отпечатък сред всички градове в съвременния свят. Сградите се правят от намерени на място материали - от рода на бъчви от уиски - и електричеството за селото се осигурява от ветрова турбина и пречиствателна станция, която залага на водорасли, охлюви и растения, за да пречиства водните резерви на общността.

Селото "Патрик Хенри" се намира близо до германския град Хайделберг. То не се е зародило с хипарски идеали.

Всъщност е създадено от американската армия като военна база след Втората световна война, и е описвано от тези, които са живели и работили там, като малка частица от Америка от 50-те години, пренесена в Европа.

Базата е закрита през 2013 г., и оттогава германското правителство обмисля какво да прави с мястото.

Визията е то да бъде преобразено в "експеримент по бъдещ живот", казва проф. Карло Рати, който ръководи дизайнерската компания Carlo Ratti Associati и е председател на лабораторията "Осезаеми градове" към Масачузетския технологичен институт.

"Трябва да пробваме различни неща - това е важно и за архитектите, и за инженерите - защото така се развива човешкото общество," коментира той.

"Започнахме този проект с въпроса: "Как би изглеждала комуна, базирана на цифрово споделяне?". И островче от американска реалност в Европа изглеждаше като добър терен да експериментираме с това."

Ако визията се превърне в реалност, жителите ще споделят жилищата и работните пространства и ще произвеждат сами храната и продуктите за потреблението си.

Замисълът е да бъдат настанени 4000 души в територия от 1 кв.км.

"Това може да допадне на определени демографски групи като студенти и предприемачи; има по много и от двете в Хайделберг," казва проф. Рати.

Селището обаче ще е отворено за всички, като потенциалните жители вероятно ще бъдат приканени да назоват онлайн причините, поради които желаят да се присъединят, а общността ще гласува кой може да остане.

В сърцето на комуната ще е "Площадът на създателите" (Maker Square), територия, посветена на цифровото производство.

Движението на създателите е актуална тенденция за хора и групи да създават продукти от рециклирана електроника или други суровини.

Все по-често то се възползва от съвременни технологии като 3D печат, за да създава малки индустрии, които могат да преминават към масово производство.

За проф. Рати комуналният начин на живот е не само по-устойчив, но и по-социален.

"Ако живеете в голям град, имате достъп до много хора със сходно мислене, но в по-малки общности може да имате само няколко хиляди," заявява той.

"Така че защо да не създаваме общности със сходни нагласи, където е лесно да общуваш с хората и споделянето е сплотяващ фактор?"

Неговите идеи наскоро бяха представени на германското изложение за дизайн Internationale Bauassstellung.

Групата IBA, която в крайна сметка ще реши какво се случва с "Патрик Хенри", е изслушала предложения и от други групи, включително услуга за споделяне на автомобилен превоз, която да свърже мястото с Хайделберг чрез самоуправляващи се "совалки".

"Идеята е да има процес на трансформация, която ние желаем да стартираме", казва проф. Кес Кристианзе, който работи по проекта.

"Сега изживяваме разпад до елементарни частици на икономическата активност във все по-малки единици, които работят като допълнение към големите глобални фирми.

"Все повече ставаме зависими от силно специализирани малки предприятия и бизнеси.

"Карло предлага своеобразна инфраструктура за такова "кръстосано опрашване", която ще е от голяма полза за развитието на тази локация."

Тепърва предстои да се види дали проектът ще може да създаде наистина споделяща общност, но маркетинговият експерт проф. Ръсел Белк смята, че е важно да се обмисли защо хората изначално искат да споделят нещо.

"Икономиката на споделянето е по-скоро краткосрочен наем, чрез услуги като Uber, Airbnb или Zipcar," твърди той.

"Истинското споделяне е по-скоро подобно на това, което се случва в семействата и в някои некомерсиални общности като CouchSurfing и Majorna (доброволческа услуга за споделяне на автомобилни превози в Гьотеборг)."

"Част от разликите са в това дали има усещане за общност и грижа, а не единствено удобство. Комуната изглежда като нещо по средата между тези две крайности.

"Повечето начинания за споделяне не са дългосрочни, освен ако не предлагат както икономически, така и социални стимули."

Най-четените