Може ли ЕС да ремонтира еврото

Конвулсиите, които разтърсваха еврото тази година - и почти го разкъсаха на две - се очакваше да подействат пробуждащо за Европа. Знак, че трябва да оправи веднъж и завинаги фаталните слабости, залегнали още при създаването на единната й валута.

Сварени неподготвени от гръцката дългова криза, правителствата от Европейския съюз в крайна сметка организираха подобен на "доминираща сила" спасителен план за 1 милиард долара, който да предотврати рухването на еврозоната. После обещаха да преработят политиките си, за да гарантират, че никога повече няма да бъдат изправени пред такава заплаха.

Разделение в ЕС

Обаче докато европейските лидери се събират в Брюксел днес за мащабна двудневна среща на високо равнище, те са разделени по въпроса как най-добре да оправят еврото и да възстановят доверието в обременените им с дългове икономики.

В навечерието на срещата, Европейската комисия призова за сериозни (автоматични) санкции, които да се задействат, когато страна от ЕС наруши бюджетните си лимити. Те биха включвали спиране на селскостопанските и риболовни субсидии за която и да е от 27-те страни-членки на ЕС, които имат високи нива на задлъжнялост или дефицити над разрешените прагове от 3%. За 16-те страни, използващи еврото, е предвидена и допълнителна санкция - депозит в сметка, която няма да се олихвява, ако която и да е от тях упорито пренебрегва правилата за разходите в ЕС.

Страните обаче спорят кога да се задейства този механизъм. Освен това не е определен и размерът на глобите. Наскоро Европейската комисия предложи те да се равняват на 0.2% от БВП.

Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу заяви пред Европейския парламент миналата седмица, че "реформата на икономическото ни управление е крайъгълен камък за стабилното ни възстановяване и убедителност."

Неефективният Пакт за стабилност

Предложенията имат за цел да бъде преработен т.нар. Пакт за стабилност и развитие на ЕС, според който годишните бюджетни дефицити не би трябвало да бъдат по-високи от 3% от БВП, а дълговете би трябвало да остават под нивото от 60% от БВП. Пактът се оказа крайно неефективен през последното десетилетие: въпреки че почти всички членки на еврозоната са го нарушавали, никога не са били налагани санкции, тъй като правителствата нямаха политическата воля да наказват своите колеги.

Но въпреки неспособността си да контролират разходите, санкциите - или поне идеята за санкции, остават въпрос на вяра в ЕС като основни инструменти за справяне с липса на фискална дисциплина. "Нещо интуитивно е, че хората се фиксират върху санкциите. На тях им допада идеята, че прегрешилите спрямо дефицита биха били наказани като деца," казва Клемънс Фюест, икономист от Оксфордския университет и председател на академичния консултативен съвет към германското Министерство на финансите. "Но санкциите са нещо прекалено надценено. Те може и да са променили нещата при Гърция, но вероятно не биха променили нищо в случаите с Ирландия и Испания."

Германските "ястреби": Грешниците без право на глас в ЕС!

Въпреки че страните от ЕС са съгласни, че санкциите са най-добрите инструменти за целта, общността  е разделена по въпроса как - и кога точно - да се налагат. Предложенията на Еврокомисията в началото бяха подкрепени от "ястребите" - Германия и основните северни страни-членки.

Те обвиняват необузданото фискално разточителство, предприето от Брюксел за гръцката криза, и смятат, че начинът за възстановяване на доверието в пазара е непокорните правителства да бъдат заставени да поправят курса си, като оправят публичните си финанси.

Но в шокиращ обрат от миналата седмица германският канцлер Ангела Меркел се съгласи да подкрепи предложението на френския президент Никола Саркози за по-меки санкции, които биха оставили решението за глобите за гласуване от правителствата.

Страх от оста Париж-Берлин

Въпреки че по-меките санкции включват мерки за отнемане на правото на гласуване от страни членки, нарушаващи правилата, френско-германското споразумение предизвика страх сред висшите представители на ЕС за отслабване на режима на еврото, което би могло да прави само беззъби заплахи, които по никакъв начин не биха могли да дисциплинират разточителните държави.

Същевременно планът поставя нови юридически прегради: Саркози се съгласи с искането на Меркел мерките да бъдат записани в нов договор на ЕС. Доколкото това става по-малко от година след окончателното влизане в сила на дълго отлагания Лисабонски договор, идеята навежда към перспективата за нов рунд изтощителни и несигурни препирни в ЕС.

Много страни - като Великобритания, Холандия и Ирландия, настойчиво се съпротивляват на каквито и да е промени на договорите, както и Европейската комисия. "Съществува риск, че ще бъдем хвърлени отново в месеци или години на съзерцание на собствения пъп," предупреди външният министър на Люксембург Жан Аселборн.

Според традициите на ЕС подкрепата на Франция и Германия е задължително условие, за да бъдат успешни каквито и да е мерки. И все пак има сериозни съмнения за споразумението на Меркел и Саркози. Повечето от малките държави в ЕС са категорично против него, като заявяват, че са обезпокоени от френско-немските усилия да бъдат въведени по-меките санкции - при това без каквито и да е консултации.

Дори самият външен министър на Меркел - Гуидо Вестервеле, е против споразумението, заявявайки, че силното евро се нуждае от твърди правила за дефицита - позиция, с която почти изцяло е съгласна цяла Германия.

Не (само) санкции, а механизми срещу кризата

Споровете за това какви санкции да бъдат налагани също така заплашва да засенчи цялостния пакет от икономически реформи в ЕС, който има за цел подобряване на растежа и конкурентоспособността на общността. Жан-Франсоа Жаме, икономист във парижката фондация "Роберт Шуман", коментира, че фиксирането върху санкциите означава, че други проблеми биват игнорирани.

"Санкциите са само един от аспектите на проблема," казва той. "Целта им е да се справят с проблемите, преди те да възникнат, но те не отговарят особено добре на въпроса как да се справяме с кризата, когато тя вече се случва. Това е притеснително: Гърция може да има отново проблеми след около година, а липсва увереност как ЕС би се справил с подобна криза."

Въпреки че дълговата криза на еврото откънтя още през януари, едва в началото на май лидерите на ЕС най-накрая се споразумяха за спасителния пакет мерки за Гърция и другите уязвими страни-членки на еврозоната.

Сега, докато те се карат как да прилагат санкциите - потенциално пренебрегвайки други области, нуждаещи се от спешна икономическа намеса - те отново рискуват да оставят събитията да ги сварят неподготвени, когато пазарните сили отново тръгнат в неправилна посока.

Новините

Най-четените