Знаете го Роршах, нали?
Това е онзи с петната. Показва ни се някакво леке, абстрактен мастилен разлив, а ние започваме да търсим в него логика, правим връзки, разкриваме смисли.
Петното продължава да си е петно, но за нас то вече представлява картина, която с всяко вглеждане все повече се изяснява. Накрая дори сме убедени, че всъщност не става дума за случайна цапаница, а за нещо съвсем конкретно; способни сме дори да го назовем. После преминаваме към следващата фигура.
От психологическа гледна точка тестът действа безотказно. Пациентът винаги забелязва нещо в тъмния мътен отпечатък. Според това, какво е видял, се прави оценка на личностните характеристики и емоционалното му състояние. За страничния наблюдател обаче картината е по-различна: тя показва единствено хора, които се взират в мърляви петна.
Свикнали сме с разбирането, че политиката е мръсна работа и следователно вече не се учудваме, че политиците са способни да лекьосат всичко по неподражаем начин. С петната им обаче ние сякаш сме длъжни да се държим като с Роршаховия тест: те ги произвеждат, ние ги тълкуваме.
Зяпаме ги и размишляваме какво всъщност представляват, забелязваме в тях пеперуди, кучета и прилепи и това сякаш дава достатъчно основание за съществуването им.
Какво, ако не политическо Роршахово петно,
представляваше внезапното оттегляне на висшия партиен кадър на ДПС и заместник председател на НС Христо Бисеров?
С енигматичното пльосване на оставка и тайнствената си аргументация той подложи на тест всички и ние по навик се втурнахме да мъдруваме върху петното.
Теориите не закъсняха
всеки провидя това, което най-добре пасва на психологическата му нагласа. А самият автор на петното се държи така, сякаш не си дава сметка какво гигантско обществено леке създаде.
Така не е само в неговия случай. Ние непрестанно тълкуваме нечии тайнствени изпускания в пространството и си задаваме купища въпроси. Най-мощният естествено е свързан с Пеевски. Но освен това леке, ние периодично се вглеждаме и в други, по-малки или по-големи, по-разляти или по-компактни, но също толкова мърляви и мътни.
Това е кошмарът на непрестанния Роршархов тест на обществения ни живот. До един сме пациенти в психиатрична клиника, в която вече не можем да различим кое е картина на стената и кое петна по пода на санитарния възел. И влудяващото е, че никой от производителите на лекета не схваща проблема.
Там е работата, че нас вече не ни интересува каква фигура ще разкрие поредното изцапване - цвете ли е или звяр;
ние просто не желаем мърлявщина.
Толкова ли е сложно? Обикновените хора, независимо дали на площада, в окупираните аудитории или умърлушени в къщи, жадуват за чистота в отношенията с управниците, което означава само едно - ограничаване на безконтролното лекьосване.
Това е моралът, за който месеци наред говорим - ако не можете да поддържате чисто политическото си бельо, поне ни спестете задължението да тълкуваме петната от изпусканията ви, все едно проблемът е в нас, а вие ни тествате.
Но това явно е сложно, твърде сложно. Случката с Бисеров го демонстрира за пореден път. Изобщо отказваме да разсъждаваме какво ни разкрива петното, което той остави. Фактът, че го направи по такъв начин, означава, че никой от наличната политическа върхушка не е разбрал на йота посланията на улицата.
И продължават да тънат в недоумение, защо искаме да ги изчистим, след като те оставят такива прекрасни Роршахови тестове около себе си.
Бойчев, да не би да си мислиш, че някой чисти в Бъглария? То ако имаше въобще някакво почистване, на каквото и да било, кочината нямаше да е толкова задръстена с болкуци, като теб например
Бойчев, кажи кой ми е лидера на мен ве? та и аз да знам. Ти като си толкова извисен, що толкова се пльонкаш на лични обиди и квалификации? И се имаш за нещо повече, и по-така. Да да ама не. Ти си като китайските кУманисти, и като репичките - червен си само отвънка.
"А за термина "легитимност" вземи да се образоваш малко,преди да ръсиш папагалщини. легитимно- от легис-законно.Законно избран парламент, законно избрано правителство." легитимен - от лат. legitimus - морално приемлив, обществено търпим /доколкото изхождаме при дефиницията от учение за държавата, разглеждайки, в частност обществото /гражданите, народа/ като коректив и суверен - така и в нашата Конституция - цялата държавна власт произтича от народа/ легален - от лат. legalis - традиционно свързван с явлението законност /макар понятията да не са еквивалентни/, юридически обоснован Ситуацията в България - парламентът е избран по правилата на законите /така и КСъд/, но е нелегитимен. Поради простата причина, че е морално уродлив и обществено неприемлив. Прочие в такъв момент да говорим за чисто юридическата обосновка на властта е някак нелепо, а и не помага тя да се превърне в легитимна ... Бойчев, ако и правните Ви конструкции са като познанията, които тук демонстрирате, то наистина е редно да се образовате. За начало - общо учение за държавата и обща теория на правото.
Бойчев, а "фсихолевите" ко че ги прайм? в Сибирь на каторга аресва ли ти?
"Съжалявам за невежеството си- кой закон борави с такива понятия-"морално уродлив" и "обществено неприемлив". Т.е., за да се определи кое е морално уродливо ти е необходимо точно разписание в закона? Нека посоча само едно от проявленията на морално уродливото и обществено неприемливото - уродливо е да измениш закон, за да стъкмиш дреха за неморалното, обличайки го в невероятното "законно е". Понеже е важно да е законно, нали така, трябва да умием очите? Какво като някой си нямал ценз, от какъвто и да е вид, за да заема дадена длъжност? Че лесна работа е това - ще му стъкмим закон по мярка и така вече всичко ще е наред. По този повод, Бойчев, все се каня да Ви питам. За Вас ЗАКОННОТО назначение на успялото 33-г. лице Пеевски в ДАНС приемливо ли е? /за морално не смея да питам .../ "За кого от обществото е неприемливо правителството?" За всеки, който не желае да живее в лъжа. За всеки, комуто безкрайно много са омръзнали безпринципността, беззаконието /защото привидната законност е точно това/ и изобщо БЕЗОБРАЗИЕТО. И като край - мошениците и непочтените нямат цвят, Бойчев. Независимо от опитите да се облекат в "законност". Достойни са единствено за присмех и ... логична забрава.
Този Nanny-burn в #8 беше брутален. Независимо, че е като да стреляш с базука срещу муха-лайнарка.
Като стана дума за "морално уродлив" и "обществено неприемлив" се сещам за една от книгите на Виктор Суворов, в която описва големия глад в Украйна. И там хората десетилетия по-късно си спомнят за една жена, защото тя изяла собствените си деца. Не помнят людоедството като морално неприемливо, защото много хора са станали людоеди, за да оцелеят, но другите ядяли чужди деца, а тази жена изяла собствените си. Накъде бия ли, натам, че границите на законно, приемливо и морално са нещо доста разтегливо. И рязко отскачат, преместват се, в моменти на разпад на обществото. Къде са границите на моралното и неморалното в градовете и регионите с 90 процентова или 99 процентова безработица? Какво се случва там, когато всичко друго се разпада?
аа съвсем на място е темата, редно е да се сетим докъде е докарала болшевишката власт хората в руската федерация,защото явно не искаме да видим докъде са докарани хорицата в българската територия. Защото всеки ден гледаме как белокоси хора ровят в кофите за боклук, за да оцелеят, а отказваме да видим общата картина. Или репортажи за семейства, които търгуват с бебетата си, продават ги на педофили и прочие. И кой знае още какви ужасии се случват около нас, без дори да знаем за тях, и е хубаво да си отговорим на въпроса как се е стигнало дотук. И като става дума за морално, законно и обществено приемливо, не са ли се отместили доста сериозно тези граници някъде по посока на небитието?
въпросът ми беше съвсем друг - законите са някакъв вид обществен договор. Членовете на обществото сключват определен договор, при който всички приемат да спазват определени правила, при определени условия. Ако обаче отпаднат тези условия, примерно това престане да е общество, фалира, като Детройт, или като сума ти български селища, където препитание няма, всичко е унищожено и 99% от населението са безработни и оцеляват като си продават бебетата, примерно. Можем ли да искаме от тези хора да спазват въпросния обществен договор, важат ли за тях законите и можем ли да ги съдим че оцеляват по незаконни начини. Щото гледам, че нещо прокурорите вече не искат да повдигат обвинения срещу такива хора, и съдиите са много неохотни, не щат да ги осъждат.