„Ало, Енергото ли е?" „Не, Топлофикация! „И на вас да ви....!"
Този стар анекдот си е валиден и днес, че даже става по-актуален с всеки следващ отоплителен сезон. Може да е безгрижно лято, потребителите да се радват на слънчевите лъчи, изключените радиатори и безплатната топлина, но „Топлофикация- София" не ги е забравила.
С няколко новини ни зарадва дружеството, с което сме свързани до живот.
Едната важи за тези,които са успели да бъдат в дома си на уречения ден и час и, застанали пред вратата, да дебнат появата на топлинния счетоводител, който да отчете уредите. За провинилите се при първата среща, фирмата - посредник на топлото, щедро дава възможност за поправителен, насрочвайки втора дата, винаги в работно време.
Така де, хората работят - за разлика от тези, които трябва да си стоят вкъщи и да чакат.
Онези, които не осигурят достъп до жилището, ги очаква начисление на пълен отоплителен обем.
Струва ли си да се припомня нещо, с което сме свикнали и защо да дърладакаме за него? Да, защото това безобразие, прилагано години наред, се е превърнало в нещо обичайно. Колкото повече не му се обръща внимание, толкова повече безобразието си безобразничи.
Всяка година част от топлината „изтича" някъде, а вината е по „трасето" или у потребителите.
Разбира се, има много хитреци, които си демонтират радиаторите и товарят сметките на съседите, но не за тях ми е думата. Времето също е въпрос на преценка на „Топлофикация - София" .
Сторило ни се е ,че зимата е мека и сме се разхождали фриволно без шалове и шапки? Нищо подобно!
Дружеството дава пресконференция, на която обявява, че сме преживели най-студения декември, януари или февруари от поне десет години насам. Единственото обяснение, което сами можем да си кажем е, че ни е било топло заради проблеми с хормоните или ракията, а синоптиците са ни лъгали.
По същия начин, ако на част от потребителите сметките им се струват високи, пиар отделът на „Топлофикация - София" спешно се раздвижва и в пресата се появяват публикации за преобладаващи ниски сметки през изминалия сезон.
Добрите новини валят една след друга, гарнирани със статистики за четиричленни семейства в двустайни жилища, които отделят нищожни суми от потребителската си кошница за отопление.
Да се върнем към настоящия юни: „Топлофикация - София" щяла да връща пари на четиридесет и два процента от абонатите. Тъй като им била фактурирана повече енергия, отколкото са изразходвали. Всички стискаме палци да се числим именно към тези проценти, а не към двадесет и шестте, които ще доплащат, или към тридесетте, които са платили, каквото са потребили.
Добра новина на пръв поглед, а може би и извинение за целия топъл април, през който парното не спря. Надали.
Както се разбрахме, времето е такова, каквото прецени дружеството.
Лошата новина ще дойде и за онези четиридесет и два процента щастливци, когато се опитат да получат парите си обратно.
Могат да платят във всеки районен клон на „Топлофикация", но получаването не е така лесно. Когато абонатът дължи, тогава служител звъни периодично на личния му телефон или на вратата в почивен ден, за да го уцели у дома. Припомня колко трябва да плати и кога ще го направи.
Няма регистриран случай, в който топъл глас по телефона да е попитал кога ще му е удобно на абоната да дойде да си получи парите или може би е по-добре да му ги донесат у дома .
Правилата може и да се променили, но преди няколко години, когато бях от щастливите проценти, служителка в районния клон ми описа сложния маршрут , който трябва да измина, за да получа обратно надплатеното и със загриженост ме посъветва да не си губя времето и да изчакам парите да бъдат приспаднати от сметките за следващия сезон.
Безспорно мъдър съвет, но може би тези средства са ми трябвали за нещо точно в момента?
Разбира се, че не. При съотношение на заплати и сметки за отопление, за какво ли биха ми били нужни тези пари, освен за някоя глезотия?! Но да не вгорчавам усещането за сурови зими и ниски сметки. Добрата новина за връщането на парите е споделена от фирмата за топлинно счетоводство с най-голям дял клиенти в София.
Сигурно и те си имат пиар отдел, защото е вметнато, че може да възникне проблем в периода, в който ще се получат изравнителните сметки, а причината е в промяната на наредбата за „Топлофикация", от която топлинните счетоводители хич не били доволни.
Скъпи потребители, не се косете, нищо не зависи от вас, а и никой не мисли за вас.
Не се задълбавайте да четете кога и с кого е обсъждана тази наредба, за кои изравнителни сметки и кога влиза в сила и защо за някои фирми е изненадваща. Само ще се забатачите, докато се опитвате да разберете кой е крив и кой прав. Отворете си пликовете с уведомителното писмо за сметките, на които са изписани не вашите инициали , а трите ви имена, и си помислете дали първо да не изчакате изравнението, с което щяло да има проблем, но все някога , преизчислено или не, ще се появи.
Концентрирайте се върху добрите новини.
Има голяма вероятност за дълъг период от време да не плащате за топла вода през лятото. Предстои подмяна на 37 км тръби и основни ремонти в ТЕЦ „София- Изток". За ваше добро е.
Ако нямате бойлер, вземете си филма „Грозни, мръсни, зли". Много е хубав.
Ако не ви е до изкуство, затворете очи и си представете, че се намирате в джакузи. После отворете нета и прочетете последните новини около Вальо Топлото. Ако „Топлофикация- София" и топлинните счетоводители са локален проблем, Вальо Топлото е национален. Проблемът е огромен и има нещо общо със съдебната система.
„За пореден път" - ще прочетете - „Софийски градски съд отложи делото за валутни престъпления на бившия шеф на „Топлофикация- София" Валентин Димитров.
От деветима свидетели се явили само трима, петима не присъствали, а за един от тях бил представен смъртен акт. Ако делото се проточи още две-три десетилетия, нека да отгатнем колко от свидетелите ще са в състояние да се явят.
А след четири десетилетия малцина ще са живите, които ще си спомнят управлението на Вальо Топлото /1999 - 2003г./, но нищо чудно делото все още да е на първа, втора, трета инстанция и обратно.
Заредете се с търпение. През есента ще започне следващият отоплителен сезон.
Изненадите предстоят. Всъщност и те са предвидими. Напомнят ми за онази тръба на уличката, на която живея, която ремонтират всяко лято през последните петнадесет, а може би и повече години.
Всеки топъл сезон тръбата има нужда от поправка на едно и също място. Идва багер и разкопава. Следват работници, които поправят тръбата. Закопават дупката и асфалтират кръпката. И така всяко лято.
Всичко тече, всичко се променяло. Да, безобразието безобразничи повече. Това се променя.
